Решение № 23418 от 20.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23418 гр. София, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110122335 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9072.43 лв., представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 07.09.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3394.21 лева, предсталвяваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2025 г.

Ищецът твърди, че на дата 07.09.2020 г., около 17:00 ч., на Автомагистрала „Тракия“, на км. 221, е настъпило ПТП, при което при верижна катастрофа, л.а. „*****“, с рег. № ******, водачът на който поради неспазване на дистанция удря предния автомобил „*****“ с рег. № ****** (участник 2), който следствие на удара се измества напред и се удря в задната част на участник 3, който от друга страна се измества напред и се удря в задната част на участник 4. Твърди се, че л.а. „*****“ с рег. № ****** е понесъл значителни материални вреди. Сочи, че събитието било документирано с Протокол за ПТП № ******/07.09.2020 г., съставен от органите на МВР – Стара Загора. Изтъква, че към датата на застрахователното събитие, л.а. „*****“ с рег. № ****** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност: на автомобилистите при ответното дружество, като в резултат на процесното ПТП, при ищеца е подадено Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на нанесените вреди на 1 собственика на застрахования по застраховка „Каско“ автомобил. Била заведена и преписка по шета № **********. Изтъква, че причинените имуществени вреди на л.а. „*****“ с рег. № ****** са описани от експерти на ищеца в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, като обезщетението било определено и платено в размер на 19934 лева на дата 29.12.2020 г. Сочи, че общият размер на обезщетението е в размер на 19949.09 лева, от които 19933.09 лева заплатено обезщетение за ремонт на МПС и 15.00 лева ликвидационни разноски. Изтъква, че поканил ответника да възстанови изплатената сума, като към писмо – покана с изх. № Л-305 от дата 16.01.2021 г., получено от ответника на 18.01.2021 г., ищецът предявил списък със щети, сред които и щета с № **********. Посочва, че на дата 09.02.2021 г. при прихващане на насрещни задължения ответникът заплатил частично вземането в размер на 10876.66 лева, като дължима остава разликата в размер на 9072.43 лева. Посочва, че претендираната лихва за забава върху главницата от 9072.43 лева за периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2025 г. е в размер на 3394.21 лева. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявения иск, като в условията на алтернативност в случай, че съдът го приеме за основателен, го оспорва по размер като силно завишен. Оспорва щетите в предната част на л.а. „*****“, модел „**“, с рег. № ****** да са причинени от водача на застрахования при ответника автомобил.

Посаочва, че на 09.02.2021 г. бил заплатил на ищеца по регресната претенция сумата от 10876.66 лв. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че по делото се оспорва единствено размера на претендираните суми и дали процесния автомобил е бил в гаранция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от КЗ е да докаже валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата водачът на МПС „*****“, с рег. № ******, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач на МПС „*****“, с рег. № ******, причинените от ПТП вреди, причинно следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и извършеното от ответника плащане.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице – водача на МПС марка „*****“ с рег. № ******, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между 2 ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и извършеното от ответника на 09.02.2021 г. плащане на ищеца по регресната претенция в размер на сумата от 10876.66 лв.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи техния размер, са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП, преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното от ответника частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.

Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите, причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

От представеното писмо от 27.11.2025 г., издадено от „ЮЛ се установява, че МПС марка „*****“, модел „Х 4“, с рег. № ****** е бил в гаранция до 15.08.2021 г. или до достигане на 200000 км, като е представена и извадка от системата на „*****“.

Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, се установява, че всички увреждания по лек 3 автомобил „***** Хдрайв“, с рег. № ******, се намирали в пряка и причинниследствена връзка с настъпилото на процесно произшествие. Стойността необходима за възстановяване лек автомобил „***** Хдрайв“, с рег. № ****** изчислена на база пазарни цени съгласно приложената фактура № ************ от 16.11.2020 г., издадена от ******** в качеството му на официален за марката „*****“ сервиз, към датата на ПТП е 19934.09 лв., като в случая по делото е установено от писмо от 27.11.2025 г., издадено от „ЮЛ, че процесният автомобил е бил в гаранция към датата на ПТП.Вещото лице е посочило, че разноските за ликвидиране на щета по риск при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв. По делото е безспорно, че ответникът на 09.02.2021 г. след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 10876.66 лв., поради което дължима се явява сума в размер на 9057.43 лв. Към така посочената сума следва да се включат и и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., която сума ищецът има право да получи, тъй като съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета. С оглед на гореизложеното предявеният иск на основание чл. 411 КЗ следва да бъде уважен в размер на сумата от 9072.43 лв.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира, че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на ответника на 18.01.2021 г., а това се установява и от направените отбелязвания на поканата, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2025 г. възлиза на сумата в размер на 3412.22 лв. С оглед на диспозитивното начало доколкото се претендира сума в по-малък размер от 3394.21 лв., то искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в размер на сумата от 498.65 лв., заплатена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по САТЕ, и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на спора на ответника не следва да се присъждат разноски.

Воден от горното, Софийски районен съд,

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ************, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *************, по предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9072.43 лв., представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ********** по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 07.09.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3394.21 лева, предсталвяваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2022 г. до 15.04.2025 г.