Решение № 866 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330115018 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, е предявил против И. Д. Т., ЕГН **********, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №*** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** граждански състав, както следва: за сумата от 1 237, 06 лв. – представляваща главница по договор за кредит №*** г., изменен с Анекс за допълнителна сума от *** г., сключен между ответника и**, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № * от *** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между “*** и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 8, 40 лв. – договорна лихва за периода от 14.12.2021 г. до 19.01.2022 г. и сумата в размер о т 1 050, 30 лв. - обезщетение за забава за периода от 20.01.2022 г. до 04.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № * от *** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между*** и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника.

Поддържа, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията от името на „***“ ЕООД, което представя. Представя уведомлението към исковата 1 молба, което да се връчи на ответника като приложение към исковата молба – за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Твърди, че между ответника и *** е сключен договор за кредит № *** г., по силата на който в полза на ответника е предоставена сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, като ответникът е поел задължение да върне сумата от общо 1 137, 06 лв., ведно с договорна лихва от 37, 06 лв., в срок до 01.12.2021 г. В договора бил установен стандартен лихвен процент от 40, 97 %, лихвен процент за срока на кредита от 40, 99 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Сочи, че на ***г. е сключен Анекс за допълнителна сума от *** г. към договора за кредит, по силата на който е договорено отпускане на допълнителна сума от 500 лв., като размерът на кредита преди отпускане на допълнителната сума е бил от 737, 06 лв., като по този начин страните да договорили нов размер на кредита от 1 2237, 06 лв. Сочи, е договорена такса за бързо разглеждане от 78, 63 лв. и договорна лихва от 8, 40 лв., при което общият размер на задълженията възлиза на 1 324, 09 лв., платими в срок до 29.12.2021 г. Сочи, че в Анекса е установен стандартен лихвен процент от 40, 97 %, лихвен процент за срока на кредита от 40, 88 % и годишен процент на разходите от 50 %. Поддържа, че общата усвоена сума по договора за кредит и анекса към него е в размер от 1 600 лв. Твърди, че договарянето между страните е извършено чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът се сключва под формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител съгласно изискванията на ЗПФУР. Сочи, че договорът е сключен по инициатИ. на кредитополучателя, който е подал искане за сключване на кредит на интернет страницата на кредитора – ***, като след регистрация на потребителя се представя преддоговорна информация, Стандартен европейски формуляр и Договора за кредит, ведно със Специални условия и Общи условия, като договорът се сключва с натискане на бутона „подпиши“. Твърди, че кредиторът е изпратил потвърждение за сключване на договора на електронната поща на потребителя, като страните са се съгласили съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Сочи, че поради забава на кредитополучателя е начислена законна лихва за забава на основание Общите условия към договора за кредит. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна И. Д. Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че договорът за кредит е недействителен, доколкото липсва валидно изразена воля за неговото сключване от страна на потребителя. Не оспорва обстоятелството, че към *** г. е дължала сумата от 1 237, 06 лв. на ***, която представлява задължение за връщане на заплатена към нея сума под формата на заем, и получена от нея без основание. Твърди, че част от дължимата сума от 150 лв. е преведена на 08.03.2022 г. чрез ***, като е останало задължение за връщане на получена без основание сума от 1 087, 06 лв. При условията на евентуалност – ако съдът 2 приеме, че е налице валидно сключен договор за кредит, твърди, че към момента на получаване на заповедта за изпълнение, не е била уведомена за цесията. В този смисъл поддържа, че известието за доставяне е генерирано от *** г., а ищецът е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за цесията с пълномощно от *** г. Твърди, че потвърждението за цесията от цедента е издадено на *** г. – два месеца след издаване на заповедта за изпълнение. Поддържа, че доколкото не е надлежно уведомена за цесията, не дължи на ищеца разноските, сторени в заповедното производство. Поддържа, че при формиране на задължението за главница нее отчетена заплатената сума от 150 лв. Счита, че претенцията за обезщетение за забава противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, като излага доводи, че претендирания размер на законната лихва не съответства на действително дължимия. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: за сумата от 1 237, 06 лв. – представляваща главница по договор за кредит № *** г., изменен с Анекс за допълнителна сума от *** г., сключен между ответника и ***, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № * от *** г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., сключен между *** и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 8, 40 лв. – договорна лихва за периода от 14.12.2021 г. до 19.01.2022 г. и сумата в размер от 1 050, 30 лв. обезщетение за забава за периода от 20.01.2022 г. до 04.06.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.06.2024 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата допустимост.

От договор за кредит № *** г., сключен между *** и И. Д. Т., се установява, че заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата 3 от 1 100 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс в срок от 30 дни – на 01.12.2021 г. Посочено е, че се дължи възнаградителна лихва от 37, 06 лв. или сумата в общ размер от 1 1 137, 06 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 99 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %.

С Анекс за допълнителна сума към договора от*** г. страните са договорили, че се отпуска допълнителна сума от 500 лв., като размерът на кредита преди отпускане на допълнителната сума е от 737, 06 лв. предвид изложеното е посочено, че общият размер на главницата е от 1 237, 06 лв., като е установена възнаградителна лихва от 8, 40 лв. и такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителната сума от 78, 63 лв. Длъжникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане или сумата в общ размер от 1 324, 09 лв. в срок до 29.12.2021 г. Установен е годишен лихвен процент от 40, 88 % и годишен процент на разходите от 50 %.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2023 г., сключен между *** ЕООД (с предишно наименование***) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С Приложение № * от **** г. към договора, в което е посочено вземането на цедента против И. Д. Т., с посочен единен граждански номер, по договор № ***, с размер на отпуснатата главница от 1 600 лв. и обща дължима сума по кредита 1 687, 05 лв.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът е получил уведомлението за прехвърляне на вземането – лично на *** г., видно от приложената по делото разписка.

Дори да се приеме, че представената разписка не доказва получаване на уведомлението, следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

4

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор*** и длъжника – ответник договор за потребителски кредит, изменен с анекс към него.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Договорът и Анекса съм него не носят подпис на ищеца и на ответника, като в производството по делото са изложени твърдения, че последният е сключен по реда на ЗПФУР.