Решение № 584 от 18.05.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Велико Търново, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20214110102211 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Б.” АД срещу АВР. ХР. ИВ. , с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 9 020.97 лева – главница по договор за кредит от 20.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за сумата от 1 231.61 лева – договорна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 14.4.2021 г., за сумата от 734.92 лева – наказателна лихва за периода от 30.10.2018 г. до 14.4.2021 г., както и за сумата от 114.25 лева – договорна застраховка за периода от 31.10.2018 г. до 14.4.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1150/2021 г. на Великотърновския районен съд.

Ищецът твърди, че на 20.10.2017 г. между „С.” АД и Р. М. В. е сключен договор за студентски кредит, по силата на който на кредитиполучателя е отпусната сумата от 10 000.00 лева със срок за издължаване до 30.10.2022 г. Заявява, че на същата дата между „С.” АД, от една страна, и А.Х. А. и М. В. М., от друга е сключен договор за поръчителство.

Сочи, че в срока за издължаване на кредита е допусната забава в изплащането на погасителните вноски, което е довело до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, за която кредитополучателят и длъжниците са уведомени. Твърди, че е правоприемник на кредитора и по този начин е придобил всички права и задължения по договора за кредит.

Ответникът не спори, че е поръчител на кредитополучателя по договора за студентски кредит, но заявява, че претенциите са предявени след изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и в този ред на мисли отговорността му към кредитора е погасена.

1

С протоколно определение от 26.10.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да посочи кога твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора.

С молба от 29.10.2021 г. ищецът уточнява, че предсрочната изискуемост е обявена на поръчителя А.Х. А. на 29.10.2020 г. с покана-уведомление изх. № 0050-20-04136/27.10.2020 г.

В предоставения срок ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Заявява, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в извлечението от счетоводните си книги ищецът е посочил, че предсрочната изискуемост е настъпила на 15.4.2020 г., а в настоящото производство сочи друга датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 29.10.2020 г. Счита, че по този начин недопустимо се твърдят нови факти, различни от изложените в заповедното производство, имайки се в предвид, че предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Твърди, че с оглед датата на настъпване на предсрочната изискуемост, заявена в заповедното производство, е изтекъл преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, ведно с уточнението относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване, като заявява, че доверителят му не е поставял датата върху поканата-уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, макар да не спори, че такова покана все пак му е връчена.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че на 20.10.2017 г. между „С.” АД - кредитор, от една страна, Р. М. В. – кредитополучател, от друга страна, и АВР. ХР. ИВ. и М. В. М. – поръчители, от трета страна, е сключен договор за студентски кредит, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер от 10 000.00 лева срещу задължение за връщане на същия в срок до 30.10.2022 г.

Според част I, т. 7 от договора, условията за издължаване на кредита са съгласно приложения погасителен план, а именно – на 60 месечни вноски от по 208.80 лева, вносими на 30-число на текущия месец. В част I, т. 8 е уговорен фиксиран лихвен процент от 8.77 пункта на годишна база за целия срок на договора, а в т. 9 – и наказателна надбавка при просрочени вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8 (т.е. 14.77 %), респ. върху цялата главница при евентуална предсрочна изискуемост. В част I, т. 11 е посочен ГПР от 10.21 %, а в т. 12 общата сума по кредита от 12 647.46 лева. Със сключването на застраховката кредитополучателят е включен в групова застраховка със застраховател „С.“ АД. В част II, т. 8 от договора е посочено, че главницата и лихвите се 2 изплащат от разплащателната сметка на кредитополучателя, по която кредитът е усвоен, като с подписването на договора кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно и директно да събира дължимите суми на съответния падеж. От своя страна, кредитополучателят е поел задължение за поддържане на достатъчно средства в разплащателната си сметка, така че дължимите вноски да бъдат погасявани без забава.

Съгласно т. 10.1, при неиздължаване (изцяло или частично) на месечна вноска в уговорените срокове, освен договорената лихва кредитополучателят дължи и лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по част I, т. 9.1, която се начислява отделно извън анюитетните вноски и при плащане се погасява преди последните. При възникване на просрочено плащане със забава над 90 дни страните са договори, че кредиторът има право да обяви вземането за връщане на целия кредит за предсрочно изискуемо, като в този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 16. Според т. 12, при обявяване на предсрочна изискуемост действието на погасителния план се прекратява, като задължението на кредитополучателя от момента на настъпване на изискуемостта се състои от сумата на просрочените застраховки, дължими такси, комисиони и разноски, свързани с отпускането, обезпечаването и събирането на кредита, начислените лихви и неиздължения остатък от главницата, които се погасяват в посочената поредност. От момента на обявяване на предсрочна изискуемост върху главницата по кредита се начислява и лихва за просрочие в размер на наказателната надбавка по част I, т. 9.2, като е дължима и договорената възнаградителна лихва. Съгласно част II, т. 18 от договора, поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, включително и след падежа на главното задължение, като отговорността му не е ограничена със срок или условие за предявяване на иск срещу кредитополучателя. Уговорено е също, че банката има право да иска изпълнение директно от поръчителя на цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.

Предвид неизпълнението на задължението за плащане на дължимите вноски по договора до кредитополучателя и поръчителите е изпратена покана-уведомление, с която последните се уведомяват, че „Е.“ АД и „Б.“ АД са се обединили чрез вливане на „Е.“ АД, като считано от 30.4.2020 г. „Б.“ АД приема правата и поема задълженията по процесния договор за кредит. С въпросната покана кредитополучателят и поръчителите са уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски по договора, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочено е също, че застрахователният договор с „Г.“ ЕАД е прекратен поради неплащане на дължимите застрахователни премии. Въпросната покана-уведомление е получена от ответника на 29.10.2020 г., а от кредитополучателя и от другия поръчител - на 2.11.2020 г.

Според заключението по изготвената счетоводна експертиза, на 20.10.2017г. сметката на кредитополучателя Р. М. В. е заверена със сумата от 10 000.00 лева, като към 29.10.2020 г. непогасените месечни вноски са 30 на брой на обща стойност 6 091.86 лева. Посочено е, 3 че първата неплатена (частично платена) вноска е с падеж на 30.4.2020 г., а последната - с падеж на 30.9.2020 г., като към 29.10.2020 г. задълженията по договора възлизат на 4 345.83 лева - главница, на 1 655.41 лева - възнаградителна лихва и на 90.62 лева - застраховка.

Посочено е, че до 30.4.2020 г.от страна на „С.“ АД, а след тази дата - и от страна на „Б.“ ЕАД е начислявана договорна лихва върху усвоената и непогасена част от главницата по кредита, както и санкционираща лихва върху падежиралата, но непогасена главница до 14.4.2021 г. включително. От 15.4.2020 г. (уточнение на вещото лице в о.с.з.) от страна на „Б.“ ЕАД е преустановено начисляването на договорна и санкционираща лихва, като считано от 15.4.2021 г. банката е започнала начисляване на законна лихва върху целият размер на усвоената, но непогасена главница, която към тази дата е в размер на 9 020.97 лева.

Отразено е, че размерът на непогасената главница към 29.10.2020 г. възлиза на 9 230.97 лева, от която 4 345.83 лева падежирала и 4 885.14 лева непадежирала, че размерът на непогасената възнаградителна лихва възлиза на 1 655.41 лева, а размерът на лихвената надбавка за забава върху просрочената главница възлиза на 610.89 лева. Видно от отговора на въпрос № 9, след обявяване на вземанията по договора за предсрочно изискуеми са постъпили нови плащания, с които е погасена изцяло вноска № 7 и са направени частични погасявания на вноски от № 8 до № 22 включително.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, като същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявителя срещу длъжника в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок.

Възражението на ответника, че с оглед различните твърдения на ищеца относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост е налице изменение на основанието, от което произтичат вземанията, не може да бъде споделено. Основанието на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право, като изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Позоваването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, защото както вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост, така и вноските, станали предсрочно изискуеми, са все вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Т.е. основанието на претенцията е именно договора за кредит, а не наличието или липсата на предсрочна изискуемост, още по-малко датата, на която се твърди, че същата е настъпила.

По иска за главница:

Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването 4 на правоотношение по силата на договор за кредит, сключен между „С.” АД - кредитор, Р.

М. В. – кредитополучател, и АВР. ХР. ИВ. и М. В. М. – поръчители. Според заключението по изготвената счетоводна експертиза на 20.10.2017 г. по сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 10 000.00 лева, като с получаване на сумата е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за кредитополучателя да върне заетата сума, заедно с уговорените възнаградителна лихва и застрахователна премия, в срок до 30.10.2022 г.