Решение № 6329 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6329 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100510658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 21.07.2025 г. на длъжника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез юрисконсулт М., срещу постановление, обективирано в разпореждане с изх. № 17136/04.07.2025 г. по изпълнително дело № 20259210400678 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на приетите разноски по делото от 360 лв. за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до размер от 200 лв.

Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, доколкото размерът му не съответства на липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Намира, че по делото не се установява пълномощникът да е извършвал действия различни от това, изразяващо се в депозиране на молба за образуване на производството, предвид погасяването на сумите по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Твърди, че липсват доказателства взискателят действително да е направил разноски за адвокатско възнаграждение. Намира, че последното следва да бъде намалено до размер от 200 лв., съответен на разпоредбите на чл. 10, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът по жалбата Д.Ю.Т. (взискател) депозира писмено становище по жалбата, с което оспорва същата с подробно изложени доводи за неоснователност и 1 отправя искане за оставянето й без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата макар и допустима, се явява неоснователна. Намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя напълно съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и не е прекомерно. Поддържа, че същото в размера от 360 лв. с ДДС е под минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20259210400678 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по молба от 12.06.2025 г. на взискателя Д.Ю.Т., чрез адв. Г.В., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 05.06.2025 г., издаден по гр. д. № 1464/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен, както следва: 387 лв. –държавна такса и 1200 лв.

–адвокатско възнаграждение. Поискано е и събирането на разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер от 360 лв.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с изх. № 077245 от 11.06.2025 г. между Д.Ю.Т. и адвокатско дружество „М.“, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 360 лв. с ДДС, от които 240 лв. за образуване и 120 лв. за водене на изпълнителното дело. Представена е и фактура № 0701001823/12.06.2025 г. на стойност 360 лв. с ДДС с посочен получател Д.Ю.Т. и доставчик адвокатско дружество „М.“, а като основание за плащане е посочено „ДПСЗ с изх. № 077245/11.06.2025 г.“. В кориците на представеното в препис изпълнително дело се намира и платежно нареждане на същата стойност от 12.06.2025 г. в полза на адвокатското дружество.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 16.06.2025 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 2216,93 лв., от които: 1587 лв. – присъдени разноски (вземане по изпълнителния лист), 360 лв. – разноски по изпълнителното дело, 269,93 лв. – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 13.06.2025 г.

На 23.06.2025 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК, е постъпило възражение от длъжника, с което същият е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до сумата от 200 лв. предвид прекомерността му с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и извършеното плащане на търсените с изпълнителния лист суми в срока за доброволно изпълнение.

С обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в разпореждане с изх. № 17136/04.07.2025 г., ЧСИ С.П. е оставил без уважение 2 посоченото искане.

В кориците на изпълнителното дело (л. 11) е приложено и платежно нареждане с дата 18.06.2025 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД по сметка на ЧСИ С.П. в размер от 2216,93 лв.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл. 79 ГПК, уреждаща задължението за заплащане на разноски в изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Предоставената правна помощ е уговорена като възмездна, като видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие с изх. № 077245 от 11.06.2025 г., фактура № 0701001823/12.06.2025 г. и платежно нареждане от 12.06.2025 г., договореният размер на адвокатското възнаграждение от 360 лв. с ДДС е заплатен 3 от страна на взискателя, с оглед на което възраженията за недължимост на разноски за възнаграждение на пълномощника на взискателя поради липсата на доказване на тяхното действително заплащане, се явяват неоснователни.

Производството по принудително изпълнение е образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист в общ размер от 1587 лв. Минималните размери на адвокатските възнаграждения при осъществена защита в рамките на изпълнително производство са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. – чл.

10, т. 1, а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и е предприел действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената Наредба, което е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от същата. Следва да се отбележи, че с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като минимални размери не са обвързващи за съда. В същия смисъл е и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., според което минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнителното производство, като е подал съответна молба до съдебния изпълнител с посочване на изпълнителен способ и едновременно с това му е възложил извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ.

На следващо място, действително от съдържанието на представения от взискателя договор за правна защита и съдействие е видно, че между страните е постигнато съгласие уговореното възнаграждение да се дължи, както за образуване на 4 изпълнителното дело, така и за извършване на действия, свързани с водене на същото.

Не се установява обаче такива действия действително да са били извършвани от процесуалния представител на взискателя към датата на изпращане на заверени преписи от книжата по изпълнителното производство в съда. Поради това, съответен на фактите и доказателствата по делото се явява изводът, че в рамките на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя не е извършил действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, различни от подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител. Следва да се отбележи, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност на същата /чл. 426, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/.

Не се твърди и не се установява процесното изпълняемо право да е било погасено преди образуване на изпълнителното производство, поради което взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., каквито и длъжникът не оспорва, че дължи. Върху приетия за основателен размер на разноските следва да бъде начислен и ДДС в размер на 40 лв., доколкото дължимостта на същото е изрично уговорено между взискателя и упълномощеното адвокатско дружество, което видно от представената фактура от 12.06.2025 г. е регистрирано по ЗДДС. Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, при съобразяване на проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, а и с оглед стореното от длъжника погасяване на вземанията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от частния съдебен изпълнител възнаграждение се явява основателно за размера, надвишаващ сумата от 240 лв. с ДДС до определеното възнаграждение в общ размер от 360 лв. с ДДС, поради което обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лв. с ДДС следва да бъде отменено.