Решение № 6633 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6633 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1.. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110128836 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Ищецът ИВ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С.., е подал искова молба с вх. на СРС № 6225/25.05.2021 г., с която е предявил срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в с. Л.., представлявано от управителя Г.С.Б., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № ../22.03.2021 г. и Заповед № .. г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като моли същото да бъде отменено.

Ищецът твърди, че по силата на трудово правоотношение, възникнало с ответника на 01.08.2019 г., е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“, като работата си извършвал единствено и само на персонално зачисления му товарен автомобил – камион, марка „..“, модел „..”, с рег. № ., а трудовата му дейност се е състояла в това да превозва стоки за зареждане на магазини „Л..“ в страната. Сочи, че организацията на работното време на шофьорите при „ФИРМА“ ЕООД не е на петдневна работна седмица с продължителност на работния ден от осем часа, а е по въведен от работодателя график от девет последователни дни – шест дни работа, всеки един с продължителност от 12 до 15-16 часа, в зависимост от броя курсове и разстояние на обектите, последвани от три дни почивка. На практика обаче трите почивни дни се свеждали до два, тъй като обикновено шестият работен ден приключвал късно през нощта/сутринта на следващия и първи почивен ден, а след това първият от шестте работни дни започвал с курс от първите часове на деня.

Графикът за работа се изготвял от работодателя, като на служебния си телефон получавал SMS-известия за всеки курс – с начален час на превоза и съответния град с магазина „Л..“.

Всеки работен ден започвал работа от гаража на „ФИРМА“ ЕООД в с. М., откъдето с камиона се отправял до склада на „Л..“ в с. Р.., зареждал е стоката и е изпълнявал превоза по график до съответния магазин на „Л..“ в страната.

Сочи, че на 23.03.2021 г. отишъл в офиса на „ФИРМА“ ЕООД, където А.П.Д. му връчил всички документи, в това число Заповед № .. от 22.03.2021 г. и № .. от 23.03.2021 г.

Счита, че уволнението е незаконосъобразно по следните причини. Първо, не била спазена 1 изискуемата законова процедура, предвиждаща първо установяване на самото дисциплинарно нарушение, последвана от преценка от работодателя за неговата характеристика, след което решението за налагане на най-тежкото наказание е последно. В случая самото издаване на две заповеди, в два различни дни, обуславяло незаконосъобразност на уволнението. Освен това не била спазена разпоредбата на чл. 193 КТ. На трето място, не било налице и основанието на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, посочено като нарушение на трудовата му дисциплина – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – 19 март и 22 март 2021 г. Счита, че за датите 19 март и 20 март 2021 г. е изпълнил възложените му два броя превоза. На 20 март бил много уморен и заявил, че не може да изпълни възложения му курс „К.-В.“, обадил се на А.Д. с молба за пократък превозен курс, но му било отказано. Около два часа по-късно, в 19:09 часа на 20.03.2021 г. получил SMS- съобщение от А.Д., че в понеделник следва да се яви в офиса на дружеството да разпише документи и че е освободен по нареждане на Б.. На следващо място, не били налице и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват налагане на наказанието. По-насетне, оспорените заповеди били издадени от некомпетентен орган – лицето А.Д., което пред ищеца било положило подписите от името на работодателя, без да има такива правомощия и функции. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи, че в Заповед № .. г. е допуснал явна фактическа грешка, като вместо двата последователни дни – 19.03.2021 г. и 20.03.2021 г. погрешно били посочени дните 19.03.2021 г. и 22.03.2021 г. Твърди, че ищецът не бил изпълнил зададения му със SMSсъобщение в 16:14 часа на 19.03.2021 г. курс „Равно поле-Б.-П.“ за 01:00 часа, както и възложения му със SMS съобщения от 13:25 часа и 13:27 часа на 20.03.2021 г. курс „Р..“ за 21:00 часа. По този начин в два последователни дни ищецът не бил изпълнил задължението си за изпълнението на два курса, с което е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е възпрепятствал и нарушил редовния и непрекъснат процес по превози на товари, поети от ответното дружество, за което последното търпи финансови санкции. Счита, че е изпълнил разпоредбата на чл. 193 КТ, като е поискал обяснения от служителя преди да му наложи дисциплинарното наказание. Отново сочи, че е допусната фактическа грешка при издаването на Заповед № .. – в същата като дата на издаване и връчване е посочена датата 22.03.2021 г., а вярната дата била 23.03.2021 г. Твърди, че А.П.Д. разполагал с правомощия да подпише уволнителната заповед от името на работодателя.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ Шофьор на товарен автомобил“ при ответното дружество. Тези обстоятелства, освен че са обявени като безспорни с доклада по делото, се и установяват от представените като писмени доказателства трудов договор № .01.08.2019 г. и длъжностна характеристика на ищеца.

По делото са представени два броя заповеди № .. от 22.03.2021 г. и 23.03.2021 г., като с първата заповед е посочено, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работникът бива уволнен дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 23.03.2021 г. и заповедта му е връчена на 22.03.2021 г. Съгласно Заповед № .. от 23.03.2021 г. за налагане на дисциплинарно уволнение на ИВ. Д. СТ., последният бил извършил следното нарушение на трудовата дисциплина: неявяване на работа в два последователни работни дни, а именно: 19 март и 22 март 2021 г. – с извършеното действие бил злоупотребил с доверието на работодателя и извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като е възпрепятствал редовен и непрекъснат процес по превози на товари, поети от работодателя, за които същият търпи финансови глоби и неустойки – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 7 КТ, поради което на основание чл. 188, т. 3 КТ във връзка с 2 чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо и т. 7 КТ му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Препис от заповедта е връчен лично на 23.03.2021 г. на ищеца – обстоятелство, което не се оспорва от него. Няма спор също така, че заповедта за уволнение е подписана от А.П.Д. от името на работодателя, който е заемал длъжността „спедитор“ при ответника, въз основа на заповед № 13 от 05.03.2021 г. /л. 42 от делото/.

По делото е представено и извлечение от вайбър комуникация с лице на име Н. Б. и телефон **********.

Представени са товарителница за извършване на превоз на 20.03.2021 г. и 21.03.2021 г. с автомобил рег. № .. и рег. № .., както и график за извършване на курсове в периода 15.03.2021 г. – 21.03.2021 г.

Постъпило е писмо от РУ.. с рег.№ .../28.09.2021 г. с приложени към него докладна записка за извършена проверка и писмено сведение от ищеца относно възникнал скандал в с. М. в базата на ответника.

По делото е постъпил отговор от третото неучастващо лице – „Л.Б. ЕООД ..“ КД, ЕИК .., с вх.№ ../11.11.2021г., с който „Л.Б.“ заявява, че не е в търговски отношения с „ФИРМА“ ЕООД и поради това на ответното дружество не са издавани товарителници.

По делото е постъпила справка от А. „П.и. с изх.№ .../21.04.2021 г. относно движението на ППС с рег.№ . и ППС с рег.№ .. за периода 19.03.2021 г. – 21.03.2021 г.

Постъпило е писмо от М.., д. „Н.“, р. с рег.№ ../26.08.2021 г., което отразява, че на 21.03.2021 г. от телефонен номер .. в 11:04 ч. от лице, представящо се за г-н С., е постъпило обаждане на спешен номер „..“.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е снела на хартиен носител от постъпилия от „Н.“ оптичен носител звуков запис на разговора между И.С. и оператор на .. от 21.03.2021 г. с продължителност от една минута и тридесет и три секунди.

Представени са по искане на ищеца и пътни листове в периода от 15.03.2021 г. до 21.03.2021 г. и тахошайби.

По делото е допусната и приетa съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ със задача да бъдат анализирани спорните тахошайби и да бъде установено кога са извършение превозите и по каква траектория.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Т. Х. и ПР.

ПЛ. К..

Показанията на свидетелката Г.Т. Х. са снети в о.с.з от 21.10.2021 г. Последната е живяла на съпружески начала с ищеца през процесния период. Съобщава, че ищецът е работил при ответника при режим от шест последователни нощни смени, последвани от три дена почивка. Твърди, че ищецът на 18.03.2021 г. е трябвало да пътува курс „В.К.“ в 23:00 ч., а на 19.03.2021 г. пътувал курс „Б.-П.“, като в този ден свидетелката откарала ищеца до работното му място в базата на ответника в с.М. с личния си автомобил около 12.30 ч.

Съобщава, че ищецът се прибрал вкъщи на следващия ден около 10-11 ч. сутринта. На 20.03.2021 г. И.С. е трябвало да пътува курс „В.К.“ в 21:00 ч., получил SMS-съобщение от лица на име Н., като съобщава, че това лице обикновено известявало шофьорите за курсовете и часа на тръгване чрез SMS-известия. Твърди, че ищецът не тръгнал за посочения курс, поради това че бил много изморен, обадил се на въпросното лице /Н./ около 17.00 ч. и помолил да не кара курса „В.К.“, защото курсът е дълъг, и да бъде сменен с по-кратък такъв.

Върнало се обаждане от въпросното лице, което е известило ищеца, че по нареждане на управителя Г. Б. не му се разрешавало да не изпълни възложения курс. Ищецът отново съобщил, че е много изморен физически от предходните пет последователни нощни курса и че няма как да издържи да изпълни такъв дълъг курс. След този разговор свидетелката твърди, че ищецът получил SMS, че по нареждане на управителя на дружеството е освободен от работа. Пояснява, че е сигурна, че ищецът е разговарял с посоченото лице /А./, а не с управителя на дружеството, защото ищецът бил включил високоговорителя на 3 телефона. На следващия ден /21.03.2021 г./ свидетелката придружила ищеца до гаража на ответното дружество в с.М., за да може ищецът да прибере свои личен багаж. Свидетелката съобщава за физическа саморазправа между Г. Б. и ищеца. Твърди, че управителят на дружеството не задавал никакви въпроси във връзка с работата на И.С., а само го обиждал.

Съобщава, че по сигнал на ищеца мястото било посетено от полицаи, които направили проверка.

В о.с.з от 16.12.2021 г. са снети показанията и на свидетеля ПР. ПЛ. К., който е бил служител на ответника през периода м.октомври 2020 г. до м.декември 2020 г., изпълнявал е длъжността „шофьор“. Съобщава, че указанията за курсовете и часа на тръгване получавал чрез SMS от лице на име Н.. Съобщава, че във всеки камион е имало кочан с пътни листове, като всеки шофьор попълвал пътен лист при съответния курс, пътните листове били номерирани от 1-100. След курса било обичайно пътният лист, товарителницата и тахошайбата за съответния курс да се оставят в определена стая. Свидетелят съобщава, че познава лицето Т.Т., което заемало длъжността „м.“ при ответника, не му било известно да има правоспособност да управлява товарен автомобил, никога не го е виждал да прави курсове. Съобщава, че тахошайбата на всяко ППС трябва да седи в камиона до 28 дни.