Протоколно определение № 120 от 12.03.2026, Районен съд - Провадия

ПРОТОКОЛ

№ 120 гр. ******, 12.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. и прокурора П. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело № 20263130200087 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ЗА РП - *****, Териториално отделение – ******, редовно призовани, се явява прокурор П. П..

ОБВИНЯЕМАТА Г. С. С., с ЕГН ********** - явява се лично, води се от органите на РД „Охрана“ - *****. За нея се явява адв. А. Д. от ВАК.

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаема госпожо

Председател, представям пълномощното от обвиняемата с което упълномощава адв.Д., което сега ми беше предоставено

Предоставя се

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице условията за разглеждане на делото. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ЧЛ.64 ОТ НПК И ГО

ДОКЛАДВА

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, представям ново Постановление за привличане в качеството на обвиняем, разпит на обвиняемото лице с разпит и справка за съдимост.

АДВ. Д.: Уважаема госпожо, Председател, представям договор за наем на недвижим имот, където живеят майка й и баща й, както и тя, с адрес гр. *****, ул. *******.

1

СЪДЪТ, намира, че следва да бъдат приети към материалите по делото представените от страните в днешно съдебни заседание писмени документи, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото - Постановление за привличане на обвиняем, предявено на 10.03.2026 г. и Протокол за разпит на обвиняемото лице от 10.03.2026 г., справка за съдимост, както заверено копие от договор за наем на недвижим имот.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам депозираното искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на обв. Г. С. С.. Нямам доказателствени искания. Няма да представям нови доказателства.

АДВ. Д.: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМ: Запозната съм с направеното искане.

СЪДЪТ намира делото за изяснено и дава ход на същото ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, правя искане и го поддържам за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо обв. Г. С. С., като добре разбирам предвидените в нормата на чл. 63 от НПК предпоставки, които следва да са налице за вземане на такава най-тежка мярка за неотклонение, а именно обвиняемото лице да е привлечено към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, което се наказва с „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Към настоящия момент обвиняемата е привлечена към наказателна отговорност за престъпление - тежка телесна повреда, осъществена в условията на домашно насилие, за което Закона предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. В същото време видно от справката за съдимост на обвиняемата, същата е неосъждана и по делото е установено, че има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, но въпреки това считам, че са налице основания, за да бъде същата задържана и мотивите ми относно това са в две насоки. Първата е, че по делото по един безспорен и категоричен начин е установено, че във времето назад обвиняемата и пострадалият, са живели на различни адреси на квартири, както в гр. ***** така и в гр. *******, като същата не е изменяла адресната си регистрация, от което приемам, че е възможно и обичайно за лицето да променя местоживеенето си, без да уведомява по надлежния ред органите. А и с оглед тежестта на обвинението, за което е привлечена, намирам че е възможно същата да се укрие с цел да избегне наказателна репресия, като макар и на този ранен етап на разследването вече са събрани достатъчно доказателства за това, че лицето има склонност към извършването и на тежки престъпления 2 каквото е визираното. Втората предпоставка, която формално не е налице, но от доказателствата по делото може да се изведе е, че за извършеното от обвиняемата престъпление, би било налице друга правна квалификация на състава, която обаче не е подсъдна на Районна прокуратура, където делото е докладвано в почивен ден – неделя, с протокол за одобрение и възпрепятства чисто логичното докладване на материалите на Окръжна прокуратура, която да прецени наличието на състава на престъпление по чл. 116 – опит на този етап. Квалификация, която закона предвижда от минимум петнадесет години „Лишаване от свобода“ и в тази връзка намирам, че в случая са налице и обстоятелства, които навеждат за нормата на чл. 63, ал. 2, т. 3, макар формално този акт за привличане към наказателна отговорност на състав по чл. 116 да не е налице, който както казах не е от компетентността на Районна прокуратура.

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, срещу моята доверителка е възведено обвинение за престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 128, ал. 1 от НК. Мисля, че на този етап липсват доказателства, за да се изведе обосновано предположение, че Г. С. е извършила престъплението. За разлика от представителя на Държавното обвинение, считам че основната предпоставка обоснованото предположение, че е автор на престъпната дейност е именно обвиняемата. Не се съдържат налични доказателства по делото. Извършените до сега процесуално следствени действия не правят поубедителна обвинителната теза. Считам, че доказателствата за извършването на това престъпление, следва да бъдат събрани съгласно изискванията на НПК, по предвидения от него ред. Тук се борави изцяло с предположения и несъстоятелни хипотези. Нека да не забравяме и доказателствената тежест – прокуратурата твърди този факт, респективно следва да представи доказателства в тази насока, но към настоящия момент липсват такива необорими доказателства. Само за прецизност искам да спомена, че обвинение по чл. 116 не е повдигнато към момента и в момента в тази зала, няма престъпление по чл. 116, така че си остава това обвинение, което е по чл.

131 от НК.

Моля, да имате предвид, че Г. С. има постоянен адрес и през времето, когато не е с Игор живее на него в гр. *****, ул. *******, ап. 12. Тя е с установена по делото самоличност, при задържането не е правила опит за бягство и не е оказала съпротива. Не работи, но отглежда брат си С.С., който е на 9 години.

Що се касае до възможността да се укрие или да извърши друго престъпление, смея да твърдя, че въз основа на делото не може да се направи основателно предположение за това. липсват каквито и да са доказателства за това в днешното съдебно заседание. Следва да се има предвид факта, че спрямо доверителката ми няма други незавършени наказателни производства и тя не е осъждана. Бих искал да изтъкна факта, че в хипотезата на чл. 58 е предвидена възможността да се определи и по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“, дори и когато обвинението е за тежко умишлено престъпление. Колкото до склонността на моята подзащитна към извършване на тежки престъпления, по делото липсват изобщо каквито и да са индиции, че тя има някаква склонност към видите ли такива престъпления. Ако погледнем и към целите на мерките за процесуална принуда, в частност „Задържане под стража“ ще видим, че те единствено целят ограничаване определеното лице от възможността да извърши престъпление и да попречи на нормалния ход на протичането на наказателното производство.

3

Искам да завърша с разпоредбата на чл. 9, т. 3, пр. 2 от Международния пакт за гражданските права, който е ратифициран от Република България, в която разпоредба е указано, че задържането на лица очакващи да бъдат осъдени, не трябва да е правило, а освобождаването им не може да става, чрез представяне на гаранции осигуряващи явяването им в съда. Считам, че целите на чл. 57 от НПК, биха могли да бъдат постигнати с една по-лека мярка за неотклонение. Уважаеми районен Съдия, поради изложеното от мен, считам че не са налице предвидените от законодателя кумулативни предпоставки по смисъла на чл. 57, които да обуславят налагането на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Даже и да приемете, че все още съществуват реална опасност от обозримото извършване на престъпление, то моля на Г. С. да бъде наложена по-лека мярка като „Домашен арест“ или „Гаранция“, поради което Ви моля, след като се водите от горното и събраните по делото доказателства, да наложите на Г. С. по-лека мярка за неотклонение, като „Домашен арест“ или „Гаранция“.

ОБВИНЯЕМАТА: Истината е, че не съм искала да го убивам. Скарахме се сериозно и той като заплаши, че ще убие баща ми, удари ме и аз се ядосах още повече и импулсивно , без да мисля го намушках. Не исках това да стане, но в яда си го направих и сега съжалявам. Ако му се случи нещо цял живот ще съжалявам за това, което съм направила.

Ако е възможно моля, за по-лека мярка. Живея в апартамената с родителите ми във ****** на ул. *******, където гледам брат си понеже е помалък и скоро ще започна работа. Моля, за по-лека мярка.

СЪДЪТ, след като се запозна с искането на РП – *****, с материалите от ДП № 80/2026 г. по описа на РУ – ****** и след като изслуша становищата на страните в днешното съдебно заседание, установи следното:

От страна на РП-***** е направено искане на вземане на мярка за неотклонение „Задържане ход стража“ по отношение на обв. С., което се поддържа и в съдебно заседание от представителят на прокуратурата, и в подкрепа на което се излагат допълнителни доводи. Сред тях се релевира и аргумент за реално осъществен състав на по-тежко наказуемо престъпление по чл.116, вр.ал.18 от НК от обвиняемата, изводим от доказателствата събрани по делото.

Защитата намира за неоснователно внесеното от ВРП искане, доколкото и не съзира в случая нито една от законовите предпоставки обосноваващи исканата МНО, като счита, че не са събрани достатъчно доказателства за авторството на така предявеното обвинение, а и изискуемата опасност от укриване и от извършване на друго престъпление от обв.С.. В условията на алтернативност, моли да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, респективно „Парична гаранция“.

Обвиняемата заявява, че съжалява за случилото се и моли да не се задържа, а да и се наложи по-лека мярка.

В производство като настоящото за съда съществува задължение да прецени основателността на направеното искане от страна на прокуратурата, като обсъди наличието на двете визирани от закона кумулативни предпоставки за определяне на исканата мярка за неотклонение, а именно:

4 обосновано предположение за авторството на деянието за което да е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и извод за реална опасност от укриване или извършване на престъпление.

В настоящия случай на обв.С., видно от представеното в с.з Постановление за привличане, на 10.03.2025 г. е предявено обвинение за извършено деяние по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.128, ал.2 от НК, за което се предвижда „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години, като в този смисъл и деянието за които е привлечено лицето попада в хипотезата на такова, което да е наказуемо с „Лишаване от свобода“.

По отношение на първата предпоставка за определяне не само на най тежката мярка за неотклонение, но и на всяка останала друга такава, а именно обоснованото предположение за авторството на деянието, съдът намира същата за налична, видно от показанията на разпитаните по ДП свидетели Б.С., св.Г.С., св.С.В., св.С.И., св.И.Г., СМЕ, извършените: оглед на местопроизшествие и на лице, протоколи за доброволно предаване, множество справки, от които всички тях и другите писмени материали приложени по досъдебното производство - може да бъде изведен извод за наличието към настоящия момент в този начален етап от разследването на обосновано предположение за достатъчна степен на вероятност, касателно авторството на деянието от страна на обв.С., за което й е предявено обвинение. Всичко това мотивира настоящата инстанция да приеме, че е налице в достатъчна степен обосновано подозрение, изпълващо изискванията на чл. 63, ал.1 от НПК.