Определение № 323 от 28.08.2026, Районен съд - Първомай

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Първомай, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Частно гражданско дело № 20265340100491 по описа за 2026 година Производството е образувано по заявление, депозирано на 15.08.2026 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. В. Х. за заплащане на следните суми: 1278,23 евро – главница по договор за потребителски кредит № 484205 от 16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението – 15.08.2026 г., до окончателното изплащане, както и за сумата от 273,49 евро – договорна лихва, и 627,00 евро – мораторна лихва. Към заявлението обаче е приложен договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., ведно с погасителния план, според който главницата по кредита е в размер на 600 лв., а договорната лихва – 139,81 лв. Затова с Разпореждане № 683 от 19.08.2026 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи договора, от който произтича претендираното вземане според посоченото в заявлението – договор за потребителски кредит № 484205 от 16.06.2022 г., заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В предоставения му срок заявителят депозира молба, с която прави уточнението, че в подаденото заявление е допусната техническа грешка по отношение номера на договора и датата на сключването му, като моли да се счита, че коректните данни са на приложения към заявлението договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., и на него основава претенцията си. Не се сочи промяна в размера на заявените суми.

1

Същевременно при извършена служебна проверка в ЕИСС се констатира, че между същите страни са налице още две заповедни производства. Едното от тях – ч. гр. д. № 895/2026 г. по описа на РС Радомир, е образувано на същото основание от същия заявител срещу същия длъжник и за същата претенция. Видно е от електронната папка на делото, че ч. гр. д. № 895/2026 г. по описа на РС Радомир е образувано по подадено на 05.06.2026 г. заявление с искане за заплащане на същите суми за главница и договорна лихва, като разликата е единствено в изчислената мораторна лихва в размер на 604,74 евро, което е логично с оглед по-ранното депозиране на това заявление.

Към него също е бил приложен договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., представен и по настоящото дело на РС Първомай. Тъй като РС Радомир констатира несъответствия между претендираните суми и приложения контракт, дава указания на заявителя да уточни как са формирани претенциите и на какво основание. Вместо да изпълни дадените указания, заявителят депозира становище, в което цитира съдебна практика защо не следва да го направи. Затова, позовавайки се на приложения договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., РС Радомир е постановил Разпореждане № 2405 от 17.06.2026 г., с което отхвърля изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. В. Х..

Няма данни разпореждането да е влязло в сила.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на ч. гр. д. № 491/2026 г. по описа на РС Първомай, тъй като в РС Радомир има по-рано образувано и все още висящо производство със същите страни, на същото основание и със същото искане – ч. гр. д. № 895/2026 г., по което няма влязъл в сила съдебен акт. За заявителя липсва правен интерес от водене на второ заповедно производство с идентично основание – договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., доколкото вече се е възползвал от реда на чл. 410 ГПК за същата претенция. Пътят му за защита при отхвърляне на заявлението е по реда на въззивното обжалване на разпореждането на РС Радомир или по общия исков ред чрез предявяване на осъдителен иск за вземането, а не чрез депозиране на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, надявайки се претенцията му да бъде уважена. Чл. 3 ГПК задължава страните да упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави предоставените им 2 процесуални права. Не бива да се допуска правото на защита на едната страна да води до накърняване правата на другата чрез образуването на множество производства с идентични искания въз основа на един и същи договор с единствената цел да се получи максимално благоприятен резултат. Ето защо съдът следва да прекрати настоящото дело поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждането му по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 491/2026 г. по описа на РС Първомай, образувано по заявление, депозирано на 15.08.2026 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, вх. офис-сграда "Лабиринт", срещу длъжника К. В. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, за заплащане на следните суми: 1278,23 евро – главница по договор за потребителски кредит № 470879 от 02.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението – 15.08.2026 г., до окончателното изплащане, както и за сумата от 273,49 евро – договорна лихва, и 627,00 евро – мораторна лихва.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________ СТ/ЕД

3