Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 185 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 75/2024
Вид
Определение № 185
Подписан
12.02.2024
В сила
15.07.2024
Състав
Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Велико Търново, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500075 по описа за 2024 година За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Ц. В. Н., чрез нейния процесуален представител, назначен по реда на ЗПрП адвокат М.

М. от ВТАК частна жалба против Решение № 970/03.08.2023г. , постановено по гр.д. № 3685/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, в частта му ,с която е оставен без разглеждане искът на Ц. В. Н., ЕГН **********, заместила в хода на производството починалата Лиляна Н. А., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В. Й. А., ЕГН **********, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул.

„Охрид“, № 1, вх. „Б“, етаж 4, ап. 11, който обект се намира в сграда № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 60.02 кв. м., заедно с 3.02978 % ид. ч. от общите части на сградата и от избено помещение № 11 с площ 5.58 кв.м., на основание наследствено правоприемство от Лиляна Н. А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Велико Търново, починала на 26.4.2022 г., като недопустим.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от решението, както следва :

Целта на предявения иск е Лиляна Анастатова да защити правото си на собственост върху възбранен имот при нарушение на императивни правила на закона, касаещи самото вписване на възбраната като ограничително производство. В този смисъл ищцата, която е трето за изпълнението , образувано срещу В. А. лице, цели да докаже, че тя, а не В. А. е собственик на процесната идеална част от имота, предмет на спора, поради което В. не може да се полза от целия апартамент за разплащане на свои дългове.

1

С предявения иск пред първоинстанционния съд ищцата цели да защити правото си на собственост срещу двама ответници, които са страни в едно изпълнително производство.Недопускането на иска в неговата цялост прегражда пътя за защита на ищцата и представлява нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в съдебния процес.

Отправя се искане към съда да отмени определението в обжалваната му част и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на частната жалба ответникът по делото Етажна собственост с адрес гр. Велико Търново, улица „Охрид“№ 1 Б, заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че аргументите в жалбата преповтарят твърденията на исковата молба. Отправя искане обжалваната част от съдебното решение да се потвърди.

Ответникът В. Й. А. не е заела становище по частната жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата не е основателна, по следните съображения :

Производството е образувано по искова молба на Лиляна Н. А. против Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ***, Вх. Б и против В.

Й. А., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с административен адрес: гр. Велико Търново, ***, вх.

„Б“, етаж 4, ап. 11подробно описан, поради което за първия ответник не съществува право на принудително изпълнение върху въпросната ½ ид. ч. от процесния имот, поради това, че вписаната възбрана върху имота не е породила присъщите й правни последици.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Етажна собственост с адрес: гр. Велико Търново, ***, Вх. Б, в който се излага становище за неоснователност на исковата молба.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата В. Й. А. е заела становище за основателност на исковата претенция, предявена срещу нея.

В хода на производството по делото ищцата е заместена от Ц. В. Н., в качеството й на наследник по силата на универсално завещание.

Ищцата е предявила искови претенции срещу двамата ответници, като според твърденията в исковата молба цели да установи срещу всеки един от тях, че процесната ½ идеална част от недвижим имот е нейна собственост. В исковата молба се навеждат твърдения, че двамата ответници са страни в изпълнително производство, като ответникът Етажна собственост с адрес гр.

Велико Търново, улица „Охрид“№ 1 Б е взискател , а ответницата В. А. е длъжник. Твърди се, че при налагане на възбрана върху недвижим имот, 2 предмет на изпълнението, част от който е процесния, са допуснати нарушения на закона и че процесната ½ идеална част от имота принадлежи на ищцата по силата на решение на съда , с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен между нея и ответницата – длъжник по изпълнението. Твърди се и че вписаната от ЧСИ възбрана върху имота е непротивопоставима на взискателя по изпълнението, защото е вписана в полза на несъществуващо юридическо лице- етажна собственост и в писмото за налагане на възбрана имотът не е индивидуализиран.

Твърди се, че предвид нарушенията, допуснати при вписване на възбраната, сделката, сключена между ищцата и ответницата В. А. за продажбата на процесната ½ идеална част от имота поражда своето действие и е противопоставима на взискателя по изпълнението, водено срещу ответницата В. А..

Така формулирана исковата претенция не представлява такава по чл. 440 от ГПК , доколкото, макар и в исковата молба да са наведени доводи за незаконосъобразност на действията на съдебен изпълнител, насочени върху процесния имот, всъщност ищцата цели да установи, че вписаната върху този имот възбрана преди исковата молба за обявяване на предварителния договор между нея и длъжника по изпълнението В. А. не е произвела действие и изпълнението не може да бъде насочено върху имота, предмет на спора.

Такъв иск, предявен срещу взискателя по изпълнението, е допустим.

Срещу длъжника по изпълнението, с когото ищцата е сключила предварителен договор за покупко - продажба на процесния имот обаче този иск не е допустим, поради това, че за ищцата не съществува правен интерес от предявяването му.

Това е така, защото по въпроса кой е собственик на процесната идеална част от имот между двете страни по иска липсва какъвто и да било спор.

Очевиден по делото обаче е общият интерес на ответник и ищец от избягване на изпълнение върху процесния имот. В хода на производството по делото ищец и ответник по иска са подали молба вх. № 11297/05.07.2022г. , с която заедно искат от съда да допусне обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, по което двамата ответници са страни.

Като мотив за искането е посочено, че по изпълнителното дело е насочен въвод във владение в процесния имот, поради възлагането му с влязло в сила постановление за възлагане след успешно проведена публична продан. Ищцата и ответницата сочат, че владеят процесния имот и държат до приключване на воденото дело да не се извършва въвод във владение на купувача на имота по проведена публична продан, като навеждат съображения от чисто социално- битов характер. При това положение е очевидно, че целта на водения от ищцата срещу ответницата процес не е да се разреши съществуващ правен спор помежду им, а да се възпрепятства провеждането до край на изпълнение върху имота, за да се разрешат общи битови проблеми на двете страни по спора. Търсенето на такъв вид защита по съдебен ред е недопустимо, поради което и претенцията на ищцата спрямо ответницата В. А. е недопустима.

3

Правилно в този случай претенцията е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд.

Първоинстанционното решение в частта му,с която е сторено това, следва да се потвърди.

Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 970/03.08.2023г. , постановено по гр.д. № 3685/2021г. по описа на Районен съд- Велико Търново, в частта му ,с която е оставен без разглеждане искът на Ц. В. Н., ЕГН **********, заместила в хода на производството починалата Лиляна Н. А., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В. Й. А., ЕГН **********, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, ***, вх. „Б“, етаж 4, ап. 11, който обект се намира в сграда № 15, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 60.02 кв. м., заедно с 3.02978 % ид. ч. от общите части на сградата и от избено помещение № 11 с площ 5.58 кв.м., на основание наследствено правоприемство от Лиляна Н. А., ЕГН **********, б.ж. на гр. Велико Търново, починала на 26.4.2022 г., като недопустим.

Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните , пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4