Решение № 125 от 01.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ямбол, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

К.а Ив. Стоянова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от К.а Ив. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20262300500106 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на А. А. от гр.****, подадена от адв. Д. Й., против Решение № 55 от 06.02.2026 г., постановено по гр. д. № 3469/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, в частта, с която въззивникът е осъден на основание чл. 60 ЗН във вр. чл. 59 ЗЗД да заплати на въззивника К.

А. сумата от 5 043,59 евро, представляваща припадащата му се 1/3 от задължението по и. д. № 150/2019 г. на ЧСИ И.Х., както и сумата от 155,22 евро, представляваща припадащата му се 1/3 от задължението за местни данъци и такси за ипотекирания имот с адрес гр.****, ул.****№ ** за периода 2016 – 2024 г., ведно със законната лихва.

В останалата част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 155,22 евро до първоначално предявения размер от 226,28 евро, съдебното решение е влязло в законна сила предвид липсата на обжалване.

Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената част от иска.

Въззивникът в жалбата си сочи, че съдебното решение в обжалваните части е неправилно и необосновано. Основното оплакване е свързано с приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза, в което е направен извод, че единствено въззиваемият е погасявал кредита на наследодателя на двете страни. Намира, че има писмени доказателства, които са били игнорирани от районния съд вкл. относно заплатени от въззивника задължения за местни данъци и такси, както и че са допуснати процесуални нарушения от страна на съда при събиране на доказателствата. В тази връзка се сочи, че кредитът е отпуснат на 31.01.2012 г. и е погасен изцяло на 1

17.02.2023 г., при което е неправилно прието, че в този период от 11 години единствено въззиваемият е плащал и то само в периода от 26.05.2021 г. до 17.02.2023 г. Въззивникът посочва, че от приложени по делото други писмени доказателства е видно, че за периода от 11.04.2012 г. до 04.07.2014 г. е била заплатена сума в размер от 8 530 лв., както и за периода от 30.12.2014 г. до 21.11.2017 г. – сума в размер от 8 808,96 лв., които суми нито са били включени в експертното заключение, нито са били обсъдени от съда.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия К. А. от гр.**** чрез адв. Н. М.. В нея се излага, че оплакванията на въззивника са неоснователни, а решението в обжалваните части – правилно и законосъобразно. Излагат се подробни фактически и правни съображения, сходни на приетите от първоинстанционния съд. Оспорват се твърденията на въззивника за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поконкретно се аргументира, че относно доказателствените искания на въззивника е настъпилата преклузия по чл. 131 ГПК още в първоинстанционното производство. Предвид изложеното въззиваемият моли съдебното решение в обжалваните части да бъде потвърдено като претендира разноски за въззивното производство.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен Съд – Ямбол, с оглед предмета на въззивното производство, очертан във въззивната жалба, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съобразявайки постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в Решение № 176 от 08.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о. и др., ведно с принципа на концентрационното начало в гражданския процес (чл. 13 ГПК), въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение обаче е неправилно, поради което въззивният съд следва да изложи своите фактически и правни изводи за това.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД във вр. чл. 60 ЗН.

Ищецът в исковата молба твърди, че той и ответникът са синове и наследници на баща им, починал през 2013 г. и майка им, починала през 2024 2 г. Твърди, че баща им имал сключен договор за заем с Кооперация Ямболска популярна каса за сумата от 20 000 лв., за обезпечение на който договор е било предоставено семейното им жилище. Твърди, че след смъртта на баща му било образувано изпълнително дело спрямо тримата му наследници, доколкото майка им била жива към този момент. Същата през 2021 г. му прехвърлила своята 1/3 ид. ч. от наследствения недвижим имот. Ищецът твърди, че той е заплатил целия дълг по изпълнителното дело, равняващ се на 29 593,23 лв., както и сумата от 1 327,68 лв., представляваща дължимите местни данъци за имота за периода от 2009 г. до 2024 г. Поради това иска от съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 9 864,41 лв., представляваща припадащата му се 1/3 част от заплатеното задължение по посоченото изпълнително дело, както и сумата от 442,56 лв., представляваща припадащата му се 1/3 част от платените местни данъци и такси за семейния недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Следва да се посочи, че този отговор на искова молба е изготвен от назначен по делото особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответникът в последствие е бил представляван от упълномощен процесуален представител.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице имуществено разместване между страните, което е лишено от правно основание. А в конкретния случай е необходимо да бъде доказано и това, че ищецът и ответникът са наследници на общ наследодател, в следствие на което са възникнали твърдените от ищеца две задължения.

Доколкото между страните липсва спор по правната страна на настоящото дело, въззивният съд ще се съсретодочи предимно върху спорната фактическа страна на същия както следва.

От Договор за заем № 001736-03 от 31.01.2012 г. се установява, че между Кооперация „Ямболска популярна каса“, ЕИК 128004169, (Кооперацията) и И.А.М. (бащата на ищеца и ответника) е сключен договор за предоставяне на паричен заем в размер от 10 226 евро, усвоим еднократно и който е следвало да бъде върнат в срок до 31.01.2015 г.

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 32, том 1, рег. № 323, дело № 29 от 2012 г. на нотариус Т.П. с рег. № 587 в НК (Нотариалния акт), за обезпечаване на горепосочения заем бащата на ищеца и ответника е учредил ипотека върху своя недвижим имот, находящ се гр.****, ул. „Черни връх“ 26 и ул. Струма 11.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № ГС/02-007858 от 03.09.2021 г. бащата на ищеца и ответника е починал на 20.06.2013 г. като е оставил наследници М.П.М. – съпруга, А. А. – син (ответника) и К. А. – син (ищеца).

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № ГС/02-000888 от 05.02.2024 г. М.П.М. е починала на 01.02.2024 г. като е оставила наследници по закон ответника и ищеца.

От назначената и приета повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от разплащателната сметка на бащата на ищеца и ответника в Кооперацията на 01.02.2012 г. е предоставена и усвоена сума в размер на 20 000 лв., както и че сумата по процесния кредит е получена от ответника 3 чрез пълномощно.

Видно от приложеното по делото и. д. № 1755/2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ямбол, същото е било образувано на 05.12.2014 г. въз основа на молба, подадена от Кооперацията въз основа на Изпълнителен лист от 28.11.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 3078/2014 г. срещу ищеца, ответника и майка им в качеството им на наследници на И.А.М.. Това изпълнително дело в последствие е било прехвърлено на ЧСИ И.Х. под номер и. д. № 150/2019 г.

Дотук посочените обстоятелства правилно са били отделени като безспорни между страните от районния съд. Ето защо и въззивният съд приема, че задължението на И.А.М. по посочения договор за заем е било наследено от ищеца, ответника и майка им с квоти от по 1/3.

Спорният между страните момент е относно това коя от страните какви вноски е направила за погасяване на задължението по заема. Съобразявайки петитума на исковата молба, въззивният съд първо ще установи общия размер на заплатени суми по изпълнителното дело, после ще установи каква е припадащата се на ответника 1/3 част от него, след което ще изследва наличния доказателствен материал за плащания, правени от ответника, доколкото по делото е налице своевременно оспорване на размера на дължимите суми, като това ще бъде направено поотделно за всяко задължение както следва.

Относно задължението за припадаща се 1/3 част от заплатеното по и. д. № 150/2019 г. по описа на ЧСИ И.Х..

Най-напред следва да бъде посочено следното. В даденото устно заключение по повторната ССчЕ вещото лице посочва, че счетоводството на Кооперацията в процесния период е било редовно водено, поради което въззивният съд кредитира наличния доказателствен материал, представен от Кооперацията и послужил за изготвяне на експертизата, съобразно чл. 182 ГПК. Експертизата сочи още, че липсват първичните счетоводни документи, въз основа на които всички плащания, посочени в представените по делото писмени доказателства, са били отчитани в счетоводството на Кооперацията, поради което не е обективно възможно да бъде установено кое лице ги е извършило. Независимо от това вещото лице е категорично, че всички посочени в писмените доказателства плащания, индивидуализирани с дата и размер, действително са постъпвали като такива в приход на Кооперацията и са били осчетоводявани във връзка воденото изпълнително дело. Ето защо въззивният съд приема за установено, че всички плащания, посочени в писмени документи, изходящи от Кооперацията, действително са били направени.

В рамките на даденото устно заключение от вещото лице, се установява, че общо постъпилата сума за погасяване на заема е в размер на 48 423,23 лв., представляваща главница, договорни лихви, неустойки, законна лихва за забава, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело.

Настоящият съдебен състав съобразно правомощието си по чл. 202 ГПК не кредитира в пълнота тази част на експертизата – относно общо постъпилата сума във връзка образуваното изпълнително дело по следните съображения.

Вещото лице за да получи този размер на сумата сочи, че до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е внесена сума в размер на 8 530 лв. Изводът на вещото лице е базиран на Таблица № 1 от ССчЕ. Настоящият съдебен състав намира, че относимите към 4 предмета на делото вноски, описани в нея, са единствено в размер от 2 800 лв., доколкото единствено плащанията, направени на 25.09.2013 г., 26.02.2014 г. и 04.07.2014 г., са извършени след датата, на която ищецът и ответникът са придобили качеството наследници на заемополучателя, доколкото същият е починал на 20.06.2013 г. Плащанията в размера над 2 800 лв. до 8 530 лв. са правени приживе на наследодателя, поради което същите не следва да бъдат отнасяни към търсения общ размер на задължението, търсено от ответника в качеството му наследник в настоящото производство.