Определение № 2131 от 04.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3318/2026
- Вид
- Определение № 2131
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 04.06.2026
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.250,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2131 гр. София, 04.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20261100603318 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.250,ал.5, във вр. с ал.1,т.2 от НПК.
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на частна тъжба, депозирана от М. Л. С., с която е повдигнато обвинение срещу А.Н.Я. за престъпление по чл.147 от НК.
Районният съд е прекратил производството на основание чл.250,ал.1,т.2 от НПК, приемайки, че в тъжбата, с която е сезиран не е описано престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия. Съдът се е аргументирал с това, че в самата тъжба са отразени твърдения, че престъплението е извършено от Я. с подаването на насрещен иск по висящо гражданско дело. Съдът е приел, че А.Н.Я. не е могла да извърши престъпление „клевета“, тъй като правото й на „жалба“, /на която може като редовен ангажиращ съда акт да бъде приравнен и насрещният иск/ е гарантирано от Закона и с нея не се цели разпространяването на позорно обстоятелство, нито приписване на престъпление.
Това разпореждане на съда е обжалвано от частната тъжителка М. Л. С. с подаването на частна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност, а искането за отмяна и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивният съд, като се запозна с материалите, ангажирани в производството до този момент, оплакванията в жалбата и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално-допустима.
Разгледана „по същество“ тя е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
В частната тъжба, инициирала първоинстанционното производство С. твърди, че пред Софийски районен съд има висящо гражданско дело, 1
/35586/2025 година, по описа на Софийски районен съд, 182-ри състав, по което А.Н.Я. е страна.
Частната тъжителка твърди и че Я. е депозирала пред съда, по посоченото дело насрещен иск, в който й е приписала престъпление по чл.290 от НК, отразявайки в този насрещен иск, че М. С., в качеството си на свидетел по дисциплинарно дело № 173/2021 година на Дисциплинарен съд на Софийска адвокатска колегия е дала неверни показания по същото дисциплинарно дело.
В тъжбата са отразени две обстоятелства, които тъжителката приема за клеветнически: „…тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разговарям с И.Ц. и че съм го консултирала по делата, които е образувал….“ и „…излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания….“, Въззивният съд няма да ги коментира обстойно, а само по-долу ще спомене няколко допълнителни изречения, доколкото предмета на въззивното обжалване и съответно на предхождащото го прекратяване по реда на чл.250 НПК са провокирани и основани принципното положение дали с подаването на сигнали, жалби, ангажиращи съдебното производство документи може да се извърши престъпление по чл.146, респ. по чл.147 от НК.
Въззивният състав смята, че не поражда полемика правото, а и задължението на съдията - докладчик още в първия стадий на съдебната фаза да извършва проверка дали в тъжбата се твърди престъпление, което да се преследва именно по този ред. Правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК включва именно преценката за това, дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали твърдяното престъпление се преследва по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия, без участие на прокурора.
Действително, когато съдът решава дали едно деяние съставлява престъпление (чл. 146-148 от Наказателния кодекс), той е длъжен да извърши своеобразен „двустранен тест за съразмерност“. Съдът трябва внимателно да прецени дали от една страна изразите, посочени в съответния съдебен акт не надхвърлят основната цел – защита на права в рамките на производството и организиране на процесуална защита и на следващо да прецени дали наказателната репресия
(повдигнатото обвинение) не нарушава непропорционално правото на обвиняемия на свобода на изразяване съгласно чл. 10 от ЕКЗПЧОС
Както уточнихме по-горе, основният правен въпрос, подлежащ на разрешение с въззивната проверка е дали в депозиран, сезиращ съда документ, /в случая насрещен иск/ може да бъде реализирано престъпление „клевета“. И този въпрос е многократно и еднозначно разрешаван.
Съгласно постоянната съдебна практика в България, твърденията и обичайните изрази, използвани в официална тъжба, жалба или друг съдебен документ, адресиран до компетентен съд или държавен орган, не могат да съставляват престъплението „клевета“.
Подаването на жалба, тъжба или друг процесуален документ до съд е 2 упражняване на законно право на защита и не може да бъде престъпление „клевета“, дори твърденията да са неверни или обидни. В българското право действа абсолютна защита за добросъвестно излагане на факти пред държавен орган и пред съдебна юрисдикция.
За да е налице клевета, е необходимо разгласяване на неверни позорни обстоятелства пред трети лица с цел уронване на престижа или приписване на престъпление, преследващо същата неправомерна цел. В подаването на съдебни документи целта е друга, тъй като изявленията в тези случаи са насочени единствено към защита на нарушено или претендирано право, в случая пред съд, по висящо вече гражданско производство.
Такива твърдения се ползват със специална правна защита, доколкото всеки гражданин има конституционно право да сигнализира компетентните органи, да търси правата си и да излага своята версия за фактите в рамките на едно производство. Противното би поставило спънка пред възможността за защита и свободна организация на защитния процес.
А.Н.Я. е депозирала насрещен иск във висящото гражданско производство, в който е поддържала становището, че М. Л. С. е потвърдила неверни, според нея твърдения. Целта на Я. обаче е била не да припише на С. престъпление по чл.290 НК, а да защити правото си на страна в процеса, поддържайки, че едни доказателства следва да бъдат кредитирани от съда, а други не.
В допълнение, въззивният съд не може да избегне и забелязаното, че изразите:
„…тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разговарям с И.Ц. и че съм го консултирала по делата, които е образувал….“ и
„…излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания….“, всъщност е трудно да се приемат като осъществяващи състав на престъпление по чл.290 НК, за да се разсъждава по нататък дали с отразяването на такива изрази би могло да се припише престъпление някому.
В обобщение:
Приемайки, че в тъжбата не се съдържат данни за извършено престъпление, което да е от „частен характер“ първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, а прекратявайки на основание чл.250,ал.1,т.2 от НПК производството е постановил и правилен съдебен акт, подлежащ на потвърждаване.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 15646, постановено по НЧХ дело № 16953/2025 година, с което Софийски районен съд е ПРЕКРАТИЛ производството по делото на основание чл.250,ал.1,т.2 от НПК като 3 законосъобразно и правилно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4