Решение № 2588 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2588 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело № 20221100511229 по описа за 2022 година

Производство по чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника М. П. К. срещу отказ от 19.07.2022г. на ЧСИ М.н П. за прекратяване на изп.д.№ 20228510400943.

Жалбоподателката твърди, че подлежащата на премахване постройка по изпълнителния лист е била разрушена в рамките на предходно образувано изпълнително дело. На нейно място е било извършено допълващо застрояване на друга сграда през 2009г., представляваща и полазвана за гараж, за което издадено удостоверение за търпимост на строеж по §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ от 20.10.2011г. на Столична община. Предвид това навежда липса на идентичност на обектите, по отношение на които се търси изпълнение, а доколкото постройката по изпълнителния лист не съществува изпълнителното дело няма предмет и подлежи на прекратяване.

Взискателят И.С.А. изразява становище за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.

В мотивите ЧСИ счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото намира следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на И.С.А.

1 от 14.04.2022г. въз основа изпълнителен лист от 11.06.2004г., издаден по влязло в сила решение по гр.д.№ 5520/1996г. на СРС, 47 състав, и решение по в.гр.д.№ 486/2000г. на СГС, с което М. П.

К. е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне незаконен строеж-постройка за складиране на твърдо гориво, преустроена в магазин, намираща се в парцел ХІV-5 в кв.447 по плана на гр.София, м.”Центъра”, при съседи: ул.Граф Игнатиев, ул.Мальовица, и от две страни сгради на етажни собствености, находящи се в гр.София, ул.****. В молбата взискателката поискала да бъде оправомощена да извърши прехване на постройката за сметка на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 16.06.2022г.

Върху изпълнителния лист е вписано отбелязване, че по него е било образувано изп.д.№ 4492/2004г. по описа на ДСИ при СРС с връчване покана за доброволно изпълнение на 07.07.2004г. Това дело е било прекратено на 23.11.2016г. по чл.433, ал.1 т.8 ГПК с последно изпълнително действие на 20.01.2011г.

С жалбата е представено писмо рег.№ АГ-9400-38/09.02.2009г. на главен архитект на Столична община, Район Средец, в което е посочено, че във връзка с внесена от М. К. молба за ремонт на сграда във вътрешния двор на ул.****, съгласно чл.53 ЗУТ на същата се разрешава да извърши ремонта без промяна на външното очертание, в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или укрепват съществено носещите конструкции. Сградата на този адрес е паметник на културата и всички ремонти, извън описаните по чл.151 ЗУТ следва да се съгласуват с НИПК.

Представено е и удостоверение за търпимост № УТ-94-М-7/20.10.2011г. на Дирекция „Контрол по строителството” при Столична община, издадено по чл.16, ал.1 ПЗР на ЗУТ отнасящо се до строеж „еднофамилна масивна постройка допълващо застрояване” със ЗП от 30 кв.м., находяща се в УПИ ХІV, кв.447, м.”ЦГЧ-зона 1” , район Средец. В него са изброени представените от заявителя М. К. документи, в тази част посоченото по-горе писмо от 09.02.2009г. за разрешение за ремонт.

Тези документи длъжникът е представил с писмено възражение до съдебния изпълнител и отправено искане да прекрати изпълнителното дело, чийто отказ постановен на 19.07.2022г. е предмет на настоящото производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.6 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Възражението на взискателя за обратното поради това, че не попада в нито едно от основанията по чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство е неоснователно, доколкото твърдението на длъжника е, че към деня на образуването му подлежащата на премахване постройка не съществува и в този смисъл липсва предмет на изпълнението.

Разпоредбата на чл.526, ал.1 ГПК регламентира изпълнението на заместимо 2 действие, за което длъжникът е осъден и постановява, че ако не го извърши, но това може да бъде направено от друго лице, взискателят разполага с правото да бъде оправомощен от съдебния изпълнител за извършване на действието за сметка на длъжника. Касае се за непарично притезание, чието удовлетворение е поставено в зависимост от поведението на длъжника. При виновно бездействие по доброволно изпълнение, законът дава възможност на взискателя да постигне целеният правен резултат като го осъществи вместо и за негова сметка.

В случая предмет на изпълнение е заместимо действие на длъжника по премахване на постройка в недвижим имот, за което е осъден с влязло в сила съдебно решение като последица от уважен негаторен иск по чл.109 ЗС. Безспорно въпросът за съществуването на постройката е от съществено значение, защото ако такава като обект на място няма, не е налице и подлежащо на изпълнение действие по чл.526, ал.1 ГПК, което от своя страна лишава от правен интерес и практически смисъл оправомощаването на взискателя да го извърши за сметка на длъжника, съответно съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.

Данните по делото опровергават твърдението на жалбоподателката постройката да е била съборена в рамките на проведеното предходно изпълнително дело с построяването през 2009г. на друга с различно предназначение. Видно от удостовереното върху изпълнителния лист образуваното изп.д.№ 4492/2004г. по описа на ДСИ при СРС е било прекратено не поради изпълнение, т.е. извършване на дължимото действие доброволно от длъжника или като последица от оправомощаване на взискателката по чл.526, ал.1 ГПК, а поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Представените писмо изх.№ АГ-9400-38/09.02.2009г. на Столична община и Удостоверение за търпимост от 20.10.2011г. на Дирекция „Контрол по строителството“ при СО по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ доказват извършен ремонт на подлежащата на премахване постройка в имота. За идентичността й спрямо описанието в изпълнителния лист е без значение, че като резултат от ремонта с допълващо застрояване е видоизменена и с променено предназначение или начин на ползване.

Меродавно за изпълняемото действие е съществуването на сградата като обект, което фактическо положение е налично след образуване на изп.д.№ 20228510400943 по описа на ЧСИ М.н П. и в този смисъл изпълнението не е лишено от предмет. Предвид това жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.****, против отказ от 19.07.2022г. на ЧСИ М.н П. за прекратяване на изп.д.№ 20228510400943.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4