Решение № 144 от 03.06.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. П., 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100011 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.128, ал.1 от СК.

Образувано е по молба на В. П. П., ЕГН: ********** от гр.П., ж.к.“Ц.“ бл.***, чрез адв.В.П. от АК-Благоевгврад, с адрес гр.П., ул.А. № 14а, против М. БЛ. К., ЕГН:

********** от гр.П., ул.М. № 13 и БЛ. В. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.Г. № 16, ап.7.

Сочи се в исковата молба, че детето В.Б. П. е внучка на ищцата и дете на сина й Б.П.. Твърди се, че родителите на детето са разделени от скоро, като понастоящем детето живее с майка си, която не позволява на ищцата да се вижда с внучката си.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде определен режим на личен контакт на ищцата В. П. П. с нейната внучка В.Б. П., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, като и всяка първа и трета сряда от месеца от 17,00 до 20,00 часа, десет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на родителите, всяка година на рождения ден на детето 14.07 от 17,00 часа до 18,00 часа, всяка година на именния ден на детето – 01.01. за времето от 17,00 часа до 20,00 часа.

В срока за отговор от ответницата К. е депозиран такъв, в който се изразява становище за допустимост, но частична основателност на предявения иск. Ответницата признава, че детето В.Б. П. е внучка на ищцата, но не е съгласна с изложеното, че не позволява на ищцата да се вижда с детето. Посочва, че от раждането на детето до 1 настоящия момент, то живее с ответницата в дома на нейната майка и баба по бащина линия. Излага твърдения, че е в интерес на детето да не прекъсва своите контакти с бабата и дядото по бащина линия, но заявява, че така предложения режим на лични контакти с 6-месечно бебе е по-обширен и от режима, който се определя в съдебната практика с другия родител, неупражняващ родителски права по отношение на непълнолетното дете. Посочва се режим на лични отношения с детето, свързано с неговата възраст. Прави се искане за спиране на производството по настоящето дело по приключване на Гр.д.№ 43/2022 г. по описа на РС-П. с предмет чл.127, ал.2 във вр. с чл.143 от СК.

Ответникът Б.П. депозира писмен отговор, в който изразява становище за основателност на предявения иск. Прави признание на иска и счита, че същия следва да бъде уважен.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат В.П., поддържа исковата молба.

Ответникът Б.П. се явява лично в с.з.. Ответницата М.К., не се явява, представлява се от адвокат А.Б., която пледира за частично уважаване на исковата претенция.

По делото са приети писмени доказателства. Разпитани са свидетелите В.П., К.М. и С. К..

П.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:

На л.5 от делото е приложено удостоверение за раждане на детето В.Б. П., от което е видно, че родители на детето са двамата ответници М. БЛ. К. и БЛ. В. П..

На л.6 е представено и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на ищцата, от което се установява, че ответникът Б.П. е неин син, а детето В.Б. П. й е внучка.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката П. /племенница на ищцата/, заявява, че общува с В., че М. познава от отношенията й с Б., но не е общувала с нея. Посочва, че ищцата се вълнувала много от раждането на внучето й, правила подготовка, направила хубаво посрещане на майката и бебето. Заявява, че след раждането на детето, то и майка му М. заживели в дома на майката на М., като ищцата ежедневно отивала, за да къпе бебето, тъй като М. и майка й ги било страх. Твърди, че в съботните и неделните дни М. и Б. оставяли малката В. при баба си В., както и имало случай, в който бебето останало да нощува в дома на баба си. Сочи че през м.ноември М. и бебето се преместили да живеят в дома на Б., след като той направил основен ремонт на жилището и останали да живеят там до преди Коледа, когато М. и бебето се изнесли, че В. не могла да даде подаръците, 2 които купила и се наложило Б. да ги закара. Излага твърдения, че от този напускането на М. до настоящия момент, В. не е виждала бебето, не можела и да се свърже с майката, тъй като била блокирана от всички социални мрежи. Заявява, че В. е много грижовна и любвеобилна, тъй като свидетелката й оставяла да гледа и нейното дете и виждала подхода на ищцата към детето. Посочва, че В. имала всички необходими условия да се грижи за бебето, тъй като в апартамента й все още били кошарката, играчките и дрешките на детето. Заявява, че бебето е кръстено на името на ищцата, като преди раждането на детето майката не коментирала друго име.

Свидетелят М. /живущ в условията на конкубинат с ищцата/ заявява, че има връзка с ищцата, с която живее на семейни начала от седем години. Посочва, че В. има внучка, за която помагала прекалено, като в продължение на три месеца след раждането на бебето постоянно го обгрижвала. Заявява, че В. купувала дрешки както на бебето, така и на отв.М.К., ходили на кафе, но в последствие отношенията им се влошили. Посочва, че в дома където живеят има кошарка за бебето, играчки, тъй като бебето се карало при тях почти всяка събота и неделя за по цял ден, а една вечер останало и да спи при В.. Заявява, че от Нова година В. не е виждала детето, тъй като не й го дават, даже за Коледа не могла да даде подаръците, които купила. Тя търсила контакти с отв.М.К., но същата я отрязвала, а не можела да звънне по телефона, защото била блокирана. Сочи, че ако бъде разрешен контакт с детето има всичко необходимо, че В. имала качества да се грижи за детето, тъй като се грижила прекалено много за него, че е всеотдайна и не само към детето, а към всички. Посочва, че детето е кръстено на нея. Твърди, че знае за случай, в който В. случайно срещнала другата баба с детето и му се порадвала малко. Заявява, че тази среща била много емоционална за нея и постоянно плачела в къщи.

Свидетелката К. /майка на отв.М. К./, заявява, че от след раждането на детето, то и майката М. заживели в нейния дом. След това в началото на м.декември се преместили в дома на Б., където останали до 22.12.2021 г., когато Б. й се обадил и й казал да отиде и да си прибере дъщерята, че той не може да живее повече с нея.

Посочва, че в началото отношения между страните били добри. Заявява, че след раждането на детето В. отивала да къпе бебето в тяхната къща, и се радвала, че е станала баба. Бебето било кръстено на нейно име и тя била щастлива. Заявява, че тя и ищцата са в добри отношения, въпреки, че В. имала лошо мнение за свидетелката, като твърдяла, че тя настройвала М. срещу Б.. Посочва, че не знае на какво да дължат влошените отношения между М. и В., но предполага, че причина за това е нещо, което В. говорила за М. и М. разбрала за това. Заявява, че В. полагала грижи за детето и отивала да я къпе за около един месец. Посочва, че в момента за детето се грижи основно майка му, че същото има изграден режим. Заявява, че детето не е имало контакти с баба си В. от 21.12.2021 г., че същото е общително и баща му го вижда често. Сочи, че се зарадвала когато В. видяла детето пред един магазин, както и че 3 същата се разплакала като всяка баба, като при срещата с В. детето било контактно и спокойно, когато баба му го гушнала.

По делото е изготвен и приет социален доклад, от който се установява, че М.К. и Б.П. имали връзка, от която на 14.07.2021 г. е родено детето В.П.. Посочва се, че детето е припознато от бащата още при раждането. Поради ремонт в дома на Б.П., младите живели заедно от 3-4 до 22 декември 2021 г., като след конфликт М. и бебето се установили в дома на нейната майка. При проведен разговор с ищцата, същата заявила, че майката на детето отказва всякакви контакти на бабата с детето. П. посочила, че в продължение на три месеца се грижила ежедневно за новороденото, като след работа отивала да къпе бебето, купувала много подаръци, дрехи.

При разговор с Б.П., същият заявил, че майката е агресивна към него и близките му и след подаден сигнал през месец декември и извършено социално проучване, П. вижда дъщеря си веднъж седмично за по 1,5 – 2 часа, в присъствието на майката.

Осъществен е и разговор с отв.М.К., според която причината да се разделят с Б.П. е неговата майка, която постоянно се месила в отношенията им, а Б. постоянно се допитвал до нея и я слушал. Посочила е също, че бащата всяка неделя се вижда с детето, същото го познава и е спокойно с него. Не е против В.П. да вижда детето, но изразява несъгласие с искания режим за лични контакти на бабата с детето, като е категорична, че до три годишна възраст тези контакти следва да бъдат в присъствието на майката. Признава, че майката на Б. е помагала в грижите за детето.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, районният съд излага следните правни съждения:

Съгласно разпоредбите на чл.128 СК - дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието”интерес на детето”.

От тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 СК вр. чл.124 и чл.125 СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при 4 действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”.

Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.

Несъмнено е, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.

При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето.