Решение № 5379 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5379 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20014647 от 18.02.2022 г., постановено по гр. д. № 2637/2021 г., по описа на СРС, ГО, 169 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Б. Б. П. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, сумата от 1 077, 19 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ.

„Връбница“, ж. к. ****, за периода м.09.2017 г. - м.04.2019 г., както и 16, 55 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлен предявеният иск за сумата над 1 077, 19 лв. до пълния предявен размер и за месец август 2017 г., като погасен по давност, както и за сумата над 16, 55 лв., представляваща такса дялово разпределение до пълния предявен размер, както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД - за установяване дължимост на сумата от 207, 09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2017 г. до 09.09.2020 г., както и сумата 3, 28 лв. лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 641, 29 лв. - разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 63, 32 лв. - разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Б. Б. П..

Излага подробни съображения, че решението в обжалваната част е 1 неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е доказано по делото наличието на валидни облигационни отношения между страните, както и че е потребител на топлинна енергия, тъй като липсват доказателства за собственост и вещно право на ползване, както и декларация за откриване на партида. Поддържа, че при наличието на вещно право на ползване относно топлоснабдения имот, задължен за сумите за топлинна енергия е именно ползвателя, а не формалния собственик. Заявява, че независимо от притежанието на собствеността и вещното право на ползване, при наличието на молба -декларация за откриване на партида, лицето, подало декларацията е задължено да заплаща стойността й, тъй като молбата - декларация за откриване на партида представлява договор между топлопреносното предприятие и ползвателя на имота.

Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване размера на доставената енергия и изправността на уредите. Неправилно решаващият съд е приравнил Общите условия на ищеца на сключен договор между страните. Счита, че неправилно са й начислени и суми за дялово разпределение, тъй като не е представено доказателства нито за основанието им, нито за размера им. Не са налице доказателства ищцовото дружество да е заплатило тези суми в полза на фирмата за дялово разпределение. Позовава се на наличието на непоискана услуга, поради което не дължи цената й. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с който оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Излага съображения, че решаващият съд е обсъдил ангажираните по делото доказателстав и е съобразил константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано, като е постановил обосновано съдебно решение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „Т.“ ООД, не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от

„Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се одобряват от ДКЕВР и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване.

Твърди, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” 2

ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София от 2008 г. и от 2014 г. През исковия период за имота на ответницата е доставяна топлинна енергия, цената за която, съгласно приложимите Общи условия, е платима месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия, поради което дължи заплащане на мораторна лихва. На основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиенти в сградите – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая собствениците в сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответницата са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение. На основание чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Във връзка с подадено на 21.09.2020 г. заявление, по ч.гр.д. № 45293/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1 091, 19 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 21.09.2020 г., до окончателното плащане, сумата от 207, 09 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 17, 85 лв. за дялово разпределение - главница за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 3, 28 лв. – мораторна лихва за забава от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от претендираните от ищеца вземания. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество. Счита, че за исковия период не дължи суми на ищеца, тъй като с решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм.д.№ 172/2019 г. на ВАС, цените за топлинна енергия, считано от 07.04.2017 г. са обявени за незаконни. Също така с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС е отменена методиката за дялово разпределение, поради което начислението на топлинна енергия до този момент е в нарушение на закона. Твърди, че тъй като е налице непоискана услуга, поради което не дължи заплащането й. По делото не са ангажирани доказателства за изправност на уредите. Също така ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните уреди. Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури, може да става само с изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия. Ищецът не е ангажирал доказателства за публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството, поради което и не дължи 3 лихва за забава. Счита, че не дължи суми за дялово разпределение, тъй като друга фирма е извършвала дяловото разпределение, както и липсват доказателства ищецът да е платил сумите за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 21.09.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Б. П., за следните суми: сумата от 1 091, 19 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 21.09.2020 г., до окончателното плащане, сумата от 207, 09 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.10.2017 г. до 09.09.2020 г., сумата от 17, 85 лв. за дялово разпределение - главница за периода м.08.2017 г. до м.04.2019 г. и 3, 28 лв. – мораторна лихва за забава от 01.10.2017 г. до 09.09.2020 г.

С разпореждане от 12.10.2020 г. по ч. гр. д. № 45293/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 26, 39 лв. – държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжницата, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 057, том 2, рег.№ 3905, дело № 194 от 16.05.2006 г., по силата на който П.Л.И. и А.Н.И. са продали на Б. Б. П. процесния недвижим имот, а именно апартамент № 131, находящ се в гр. София, район Връбница, , ж.к.

****.

Видно от представеното по делото заявление-декларация, депозирано от ответницата на 23.05.2006 г. в ТР „Люлин“, същата е отправила искане за откриване на партида на адрес гр. София, ж. к. „Обеля-1“, ****, като е декларирала, че семейството й се състои от 3 члена.

По делото е представен също така и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 058, том 2, рег.№ 3906, дело № 195 от 16.05.2006 г. по силата на който Б. Б. П. учредява в полза на „БАНКА ДСК“ АД ипотека върху собствения й недвижим имот, описан по - горе.

По силата на договор № 91 от 16.10.2001 г. между „Т.“ ООД и етажната собственост на адрес гр. София, ж. к. „Обеля-1“, бл. 117, вх. 7 „Т.“ ООД е поел задължение за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

Пред СРС е ангажиран договор от 02.11.2007 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост в гр. София. По силата на договора възложителят е 4 възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.