Акт от 08.05.2019, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№……… гр.Радомир, 08.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 873 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „П.К.Б.“

ЕООД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:*** чрез пълномощника си ю.к. И. против К.Л.Г., с ЕГН ********** *** исковата молба се твърди се, че на 13.11.2015 г., между ищеца, в качеството му на кредитор и ответника, като длъжник бил сключен договор за потребителски кредит № ..., съгласно който ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 700 лева, за срок от 24 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от 43.27 лева, с годишен процент на разходите от 49.87 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, и лихвен процент на ден от 0.11 % , с общо задължение по кредита от 1038.48 лева. Сочи, че ответника избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, за което дължал на ищеца възнаграждение в размер на 525.12 лева, с размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги от 21.86 лева. Сочи, че със закупуването на допълнителния пакет задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в общ размер от 1563.60 лева, с месечна вноска от 65.15 лева и дата на погасяване 1-ви ден от месеца.

Твърди, че ответника преди подписване на договора се е запознал с приложимите към същия общи условия, неразделна част от договора, което Г. бил удостоверил с подписване на договора за потребителски кредит. Излага доводи, че съгласно декларации – т.Г от договора, на ответника била предоставена безвъзмездно на хартиен носител, в ясна разбираема форма на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, на база на който, и разяснения на кредитен експерт при ищеца, била преценена доколко предлагания договор за потребителски кредит съответствал на възможностите на ответника и финансовото му състояние, като били правени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищеца предлагал.

Твърди, че ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 13.11.2015 г. бил превел на ответника сумата в размер на 700 лева, по посочена от ответника банкова сметка, ***.11.2015 г. Сочи, че ответника поел задължение по договора, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 65.15 лева и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Твърди, че ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения, поради което на 12.04.2016 г., договорът бил прекратен автоматично от страна на кредитора и обявен за предсрочно изискуем, като съгласно т.12.4 от Общите условия към ДПК била начислена неустойка в размер на 35 % от остатъчния размер на главницата по погасителния план в размер на 238.26 лева. Сочи, че към датата на предявяване на иска ответникът е погасил сума в размер на 65.15 лева, като задължението възлизало в размер на 1736.71 лева, включващо номинал в размер на 1498.45 лева и неустойка в размер на 238.26 лева, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № .... Излага доводи, че ако ответникът е желаел е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение, съгласно Общите условия, което не е сторил, а е бил усвоил предоставената в заем сума, извършил е плащания по заема, което счита за съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Сочи, че ответникът се е съгласил и с цената на кредита и със сключването на договора е бил запознат с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от посочения договор, така и за погасяването на кредита.

Твърди, че поради неизпълнението на договорените задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК пред РдРС, по което било образувано ч.гр.д. № 549/2018 г. на РдРС, като на ищеца били дадени указания за предявяване на иск.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1736.71 лева, включващо номинал в размер на 1498.45 лева и неустойка в размер на 328.26 лева, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението, като им се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответника К.Л.Г. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна представител не изпраща. В депозирана писмена молба моли съдът да постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 549/2018 г. на РдРС, в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.05.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата от 1741.76 лева, от които сумата в размер на 1498.45 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../13.11.2015 г.; сумата от 5.05 лева – законна лихва за забава за периода от 02.02.2016 г. до 12.04.2016 г., сумата от 238.26 лева – представляваща неустойка, както и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 10.05.20189 г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя – ищец в настоящето производство са дадени указания за предявяване на иск в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в указаният на страната срок.

От приложения по делото договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ………., се установява, че на 13.11.2015 г. между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът в качеството му кредитор е предоставил на ответника кредит в размер на 700 лева. Уговорен е срок за погасяване на кредита от 24 месеца, с размер на вноската по кредита от 43.27 лева, ГПР -49.87 %, годишен лихвен процент от 41.17 %, лихвен процент на ден от 0.11 % и обща дължима сума по кредита от 1038.48 лева. При сключване на договора е избран и пакет от допълнителни услуги – Екстра, за което страните договорили възнаграждение в размер на 525.12 лева, платимо на вноски от по 21.88 лева, като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1563.60 лева, с общ размер на вноската от 65.15 лева месечно, а падежът на месечната вноска е първи ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал е също така, че му е предоставена информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложени към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план, от който се установява, че първата погасителна вноска по кредита и допълнителният пакет е на 01.01.2016 г., а последна на 01.12.2017 г.

По делото е прието и приложено извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ..., от което е видно, че към 15.08.2018 г. ответникът е заплатил по кредита сума в размер на 65.15 лева, като след приспадане на платените суми, в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер на 1498.45 лева. Последното плащане по договора е от 01.01.2016 г. От извлечението от сметка се установява, че с така извършеното плащане е погасена главница в размер на 19.25 лева, лихва в размер на 24.02 лева.

Към исковата молба е приложено и уведомително писмо от ищеца до ответника, с което го уведомяват, че сключеният по между им договор за кредит, считано от 12.04.2014 г. е едностранно прекратен, като е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Доказателства, че това уведомително писмо е връчено на ответника не са представени нито в заповедното, нито в исковото производство.

От приложеното, като доказателство по делото преводно нареждане от 13.11.2015 г. се установява, че сумата в размер на 700 лева е преведена и изплатена по посочената в договора банкова сметка *** „Общинска Банка“ АД.

По делото е приложено известие за доставяне (л.41 от делото), от което се установява, че на 29.12.2015 г. ответникът лично е получил пратка от ищеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени доказателства, както и изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК и са предявени от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, относно вземанията, предмет на настоящето производство, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Дружеството

- ищец няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ, и в специалния закон - ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т. о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.

1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.