Решение № 108 от 09.11.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Шумен, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500353 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260229/17.05.2021г. по гр.д.№54/2021г. ШРС е отхвърлил предявения от С.С.А. срещу „Микро кредит“АД- гр. С., представлявано от В.М.В. и Г.А. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави, както и предявения иск с правно снование чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5, вр. чл.

21, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клаузи от договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави. Със същото решение е признал за установено по предявения от С.С.А. срещу „Микро кредит“АД- гр. С. иск с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, че договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните е нищожен, поради неравноправност на клаузите му. Присъдени са и следващите се разноски и държавна такса.

Решението е обжалвано от ответната странат „Микро кредит“АД-гр.С., представлявано от изпълнителния директор В.М.В., чрез адв.Г.М. при САК, в частта, с която се признава за установено по предявения от С.С.А. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.5, вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.22, ал.1 от ЗПК, че договор за допълнителни услуги към договор за заем №9012-00028770 от 15.07.2020г., сключен между страните е нищожен поради неравноправност на клаузите му. Излага, че същото се явявало неправилно, поради 1 необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, по подробно изложени съображения. Изводите на съда се явявали напълно необосновани. В хода на съдебното дирене били събрани множество доказателства от страна на дружеството, свързани с изпълнението на процесния договор за допълнителни услуги, но пренебрегвайки ги, съдът достигнал до коренно различни изводи от правилните. Излага също, че договорът за допълнителни услуги имал действие напълно самостоятелно от това на договора за заем и съдържал напълно независими от договора за заем клаузи, поради което и нямал характер на договор за потребителски креди и правоотношенията, произтичащи от същия се регулирали от общите разпоредби на ЗЗД. Дори и договорът да попадал в приложното поле на ЗПК, то цената на всяка от услугите била ясно посочена в тарифата за допълнителни услуги на „Микро кредит“АД в сила от 27.04.2020г., подписана от въззиваемата. Последната не просто изрично била заявила, че желае да ползва допълнителни услуги към заема, но реално се била и възползвала от част от тези услуги. В константната си практика ВКС на РБългария приемал, че не всяка нееквивалентонст представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само незначителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност.

Предвид това и нямало как да се приеме, че насрещната престация на дружеството по договора за допълнителни услуги била толкова незначителна, че имала практически нулева стойност. В ЗПК не се съдържала легална дефиниция на понятието „усвояване и управление на кредита“. Допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за сключване на договора за заем, а се предлагали за удобство на клиента и по негово изрично искане. Дори да се приеме, че услугите, предмет на процесния договор били свързани с договора за заем, то съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът имал пълното право да събира от заемополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. .Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което заявените от А. искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 15.07.2020 г. между „Микро Кредит“ АД и С.С.А. бил сключен договор за заем Microcredit №9012-00028770, по силата на който дружеството предоставило на ответницата сумата от 1500лв./с част от сумата в размер на 685.96лв. е рефинансиран друг заем/, при насрещно задължение на последната да върне така получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва - общо 1848.72лв., на равни 12 на брой месечни вноски, всяка в размер на 154.06лв., първата от които платима на 20.08.2020г... На същата дата страните подписали и договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit №90122 00028770, по силата на който дружеството се е съгласило да предостави пак eт от допълнителени услуги „Комфорд“ на ответника, срещу насрещно задължение на ответницата да заплаща за срок от 12 месеца месечни вноски от по 117.98лв.. В договора за заем е посочен годишен фиксиран лихвен процент 40, 47 % и ГПР 48, 90 %. Общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги се равнява на 3264.48лв..

Договорите, както и общите условия към договор за заем Микрокредит от дата 27.04.2020г., са подписани и от двете страни. По делото е представена и Тарифа за допълнителни услуги на „Микро кредит“АД-С. към договори за заем в сила от 27.04.2020г., подписана от заемополучателя.

Съгласно заключението на ССЕ, размерът на законната лихва, уредена в договор за заем №901200028777 годишно, както и дневно е ГПР-48.90 %/0.134% дневно/ и фиксиран лихвен процент- 40.47% /0.111% дневно. Вещото лице е посочило също, че ако в годишния процент на разходите се включи възнаграждението за заплащане на допълнителни услуги съгласно договора за допълнителни услуги към заем №9012-00028770 от 15.07.2020г., то годишния процент на разходите би се увеличил на 413.25% /1.13% дневно/, т.е. увеличение с 364.35% дневно. Ответницата е извършила плащания по договора за заем и за допълнителни услуги в общ размер на 1388.20лв., като по предоставените на вещото лице документи, таксата по т.13 от Тарифа за допълнителни услуги на „Микро кредит“АД къд договора за заем в сила от 27.04.2020г./“плащане по договор/и в офис на дружеството-2% от сумата/ не била заплащана от ищцата. По предоставени и проверени документи-пътна книжка и справка от ответното дружество, служебен автомобил на ответното дружество с рег.№* на 25.11.2020г. е посетил адрес „В.П.-Ш.-Р.Д.-М.“ за периода 09.36.21ч.-15.37.11ч., като в с.М./адрес на регистрация на ищцата/, служебният автомобил е бил на посещение на 25.11.2020г. в период 15.25.2215.57.11ч..

Не е спорно между страните, а и съгласно заключението на ССЕ, кредитът бил усвоен.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Видно от изложените в исковата молба обстоятества и заявеното искане, съдът намира, че са заявени претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит от 15.07.2020г. поради накърняване на добрите нрави, както и претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД вр. с чл.21, ал.1, вр. с чл.22, ал.1 от ЗПК за обавяване нищожността на договор за допълнителни услуги.

Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е признато за установено по предявения от С.С.А. иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.5, вр. с чл.21, ал.1 вр. с чл.22, ал.1 и чл.24 от ЗПК, че договор за допълнителни услуги към договор за заем №9012-00028770 от 15.07.2020г., сключен между страните е нищожен, то единствено тази претенция следва да 3 бъде разглеждана в настоящото производство.

В останалата, обжалвана част, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанцинния съд досежно нищожността на договора за допълнителни услуги, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Микро кредит“АД-гр.С. и С.С.А. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за заем Microcredit №9012-00028770/15.07.2020г., във връзка с който, и на същата дата е подписан и договор за допълнителни услуги.

Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че договорът за допълнителни услуги съществувал самостоятелно, отделно от договора за заем. Видно от съдържанието на договора, както отразеното в наименованието му /Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit №9012-00028770/ така и в отдлентие му текстове/т.4.1, 4.5 4.7 4.8/,води на един единствен извод, че този договор не съществува самостоятелно. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че вноските по договора за допълнителни услуги са включени в погасителния план към договора за заем, който погасителен план е наименован "График на плащанията към договори за заем и услуги Microcredit №9012-00028770.

Ето защо, безспорно настоящият договор се явява потребителски такъв, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК , а така също въз основа на препращане и ЗЗП/чл.143-148 ЗЗП/.

Съгласно отразеното в чл.3 договорът има за предмет: 1. Посещение в къщи или удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро кредит; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро Кредит" АД; 4.Безплатно плащане на вноски онлайн-чрез виртуален ПОС терминал; 5. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, 6. Разглеждане до минути;

7.Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции.

В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.

Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Посочените в договора услуги имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.

Така изброените допълнителни услуги не водят и до някакава икономическа полза за А., която да е еквивалентна на уговорената цена. Услугите се отнасят до начина на плащане, 4 като и без тях не би следвало да има никакви ограничения за кредитополучателя да заплаща вноските си. На сайта на "Микро кредит"АД всички възможности за плащане, включително на представител на дружеството в удобно за клиента време и място, са посочени като общо валидни условия, а не като такива, представляващи част от пакет допълнителни услуги. Като такава услуга е посочена и разглеждането до минути. Възможността за предоговаряне и разсрочване на заема съществува и без въпросната услуга при наличието на съгласие и от двете страни, като в тази връзка следва да се има предвид, че с предоставянето на тази услуга кредитодателят не се задължава да удовлетвори всяко едно искане за предоговаряне и разсрочване или дори не и при някакви конкретно определени параметри.

В случая и възнаграждението, което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1415.76лв./117.98лв. по 12месеца/, а отпуснатият кредит е в размер на 1500лв., Или касае се до близки по размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация. Размерът на възнаграждението е в пъти по-голямо и от размера на възнаграждителната лихва.

Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70641f2e-68ac-487e-8282-7b69398b12bc