Решение № 517 от 23.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100588 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид :

Ищецът И. М. Х. от гр.Павликени чрез пълномощника си адвокат А. П. от ВТАК твърди , че по силата на договор за дарение , сключен на 06.06.2001 г. с нотариален акт № ..., е придобил от баща си М. И. Х. , действащ в качеството на ЕТ с фирма“ МХ-К..“ гр.Павликени и майка си М. Д. Х. правото на собственост върху склад за нехранителни стоки със застроена площ от 1119.95 кв.м. , навес над покрита рампа със застроена площ от 111.00 кв.м., навес посока запад със застроена площ от 105.50 кв.м. , навес юг ляво със застроена площ от 228,20 кв.м. и навес юг дясно със застроена площ от 32 кв.м. , всичките построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4015.00 кв.м., съставляващо парцел III , в кв. 132 по регулационния план на гр.Павликени , при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Р“, зелени площи , заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място.

Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията при РС Павликени с вх.№ ...

Този имот се е превърнал в предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ..., поради факта , че с нотариален акт № ... на горепосочения нотариус, вписан с вх.рег. № ... , баща му и майка му са учредили върху имота договорна ипотека в полза на взискателя „Т.Б“ АД- София, за да бъде обезпечено изпълнението на поетите от първия в качеството му на едноличен търговец задължения към банката , произтичащи от договор за кредит № 095-001-001/03.10.2008 г. Към датата на сключване на договора за ипотека , учредителите не са притежавали правото на собственост , нито го притежават понастоящем , поради което ипотеката не е породила действието си.

Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответниците , че е носител на правото на собственост върху имота и да обяви за недействителен договора за ипотека поради учредяването й от несобственик/ че в полза на банката не съществува ипотечно право/ , с присъждане на направените по производството разноски .

Ответниците М. И. Х.и М. Д. Х. не се явяват, не се представляват и становище по предявените искове не изразяват .

Ответникът „Т.Б“ АД, с ЕИК ... чрез пълномощника си юрисконсулт Х.С оспорва 1 исковете с възражения , както следва: към датата на учредяване на договорната ипотека /06.10.2008 г./ и съответно вписването й , актът на дарението , извършен на 06.06.2001 г. не е бил надлежно вписан и удостоверен като съществуващ по персоналните партиди на собствениците- дарители , по която причина отсъства като обстоятелство в издаденото на основание чл.47 от ПВ удостоверение на Служба по вписванията гр.Павликени изх. № 3558/07.10.2008 г. ; самият нотариус при когото е сключен договора за ипотека е направил изрично изявление , записано в нотариалния акт , а именно, че имотът не е обременен с вещни тежести / вещни права в полза на трети лица и ипотекарните длъжници са негови собственици ; тези обстоятелства са показател , че ищецът не разполага с надлежно вписан акт за дарение противопоставим на банката към датата на сключване на договора за ипотека / чл.113, вр. с чл.112, б.“а“ЗС/ и съответно дори да е придобил правото на собственост , това му право не е основание за изключване на принудителното изпълнение върху същия имот . Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва исковете по съображения изложени в устна и писмена форма.

Съдът след като обсъдите доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Предявени са по реда на чл. 440, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК обективно и субективно съединени искове на материалноправно основание , изведено от нормите на чл. 225, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.77, пр.1-во ЗС и чл. 167, ал.3 ЗЗД .

Фактите - предмет на изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения, описани по горе: договор за дарение , договор за ипотека, записки , че тези правни актове са вписани в Служба по вписванията, удостоверително битуващи на нотариалните актове на лист 1 , горе вдясно , договор за банков кредит и предприето принудително изпълнение върху имота / са безспорни и надлежно пряко писмено документирани , поради което са установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК обстоятелства и е ненужно тяхното повторно изложение в констативната част на мотивите на решението.

Въпросите от чийто доказателствен отговор е обусловено правилното разрешаване на материланоправния спор са : а/ сключеният на 06.06.2001 г. договор на дарение бил ли е вписан надлежно в Службата по вписванията преди вписването на на учредената ипотека или не, т.е. съществувало ли е такова вписване към 06.10.2008 г. ? ; б/ дори актът на дарението да е бил надлежно вписан , изгубено ли е придобитото от ищеца право на собственост преди посочения момент по някой от уредените в закона начини ?

Според „езика“ на събраните доказателства и правната логика отговорът на първия въпрос е положителен , а на втория – отрицателен.

Правото на собственост върху имота , понеже е безспорно , че е принадлежало на дарителите – ответници / по скоро само на длъжника по изпълнителното дело- М. И. Х., тъй-като го е закупил сам в качеството си на едноличен търговец- вж. копие на нотариален акт за продажба № ... и предвид предназначението му на склад за нехранителни стоки трябва да се предполага и приеме , че вероятно го е придобил еднолично като елемент от актива на търговското си предприятие , т.е. неприложим тук би бил режима на съпружеската общност, действащ към 06.06.2001 г.- ТР. № 2/27.12.2001 г. по т.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС/ е придобито от ищеца в резултат на дарствената сделка на основание чл.

225, ал.1, вр. с чл.24, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.77, пр.1-во ЗС, доколкото валидността й не е опровергана с някакви обстоятелства , изключващи я / чл.26, ал.1, ал.2 ЗЗД/ и вписването й като правен акт в Службата по вписванията не е уредено в облигационния закон като обстоятелство с конститутивно значение на завършващ фактическия й състав елемент, / чл. 112, б.а“ ЗС, вр. с чл.1, чл.3, ал.1, чл.4, б.“а“ ПВ/, а само с оповестително- защитно значение / действие/ чл. 113 ЗС/.

Голословно/ лишено от убедителна подкрепа на доказателствата/ е оспорването/ 2 направено от пълномощника на банката- ответник в с.з. като смислово допълнение на отговора на исковата молба- чл. 143, ал.3 ГПК/ на вписването на акта за дарение , че дори и да го е имало, то не е било надлежно извършено, защото логически показател за правилността на това отрицание/ възражение / като извод било обстоятелството , че този акт не е включен в информацията – предмет на издаденото на основание чл.47 от ПВ удостоверение рег. № 3558/07.10.2008 г. на Служба по вписванията гр.Павликени / чието заверено копие е представено и прието като писмено доказателство по делото – л. 55 по описа на РС Павликени/.

Наистина ако не е вписан или не е вписан надлежно/ т.е. вписването е опорочено от обстоятелства, противни на повелителни норми, поставящи изисквания към действията, формите и съдържанието , включени във фактическия му състав- например да не са спазени тези по чл. 570, ал.1, изр.2-ро ГПК, чл. 3, ал.1, чл. 6, ал.1, б.“а и б.“в“, ал.3, чл.8, ал.1, ал.2 ПВ/ актът на дарението поради правилото за поредността не би бил противопоставим на банката в чиято полза е учреден ипотечния акт с оглед осъществяването на правото й на принудително изпълнение върху имота/ чл.113 ЗС/, но само при положение, че вторият е действителен / чл. 167, ал.1, ал.2 , ал.3, чл.166, ал.2 и ипотеката се възприеме като вещно право, каквото обаче тя не е/ не е уредена в закона като един от видовете вещни права съобразно принципа на изчерпателността им / .

Щом не е вещно право / макар и да има вторичен вещен елемент в съдържанието си/ истинската й правна мощ преодоляваща правото на собственост, независимо кому принадлежи, се изразява в преобразуващото право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот- чл.173, ал.1 ЗЗД.

Но за да възникне то , трябва да съществува самото ипотечното право , а пораждането му е невъзможно без лицето което обезпечава изпълнението на дълга да е носител на правото на собственост върху имота към момента на сключването на договора за ипотека/ чл. 166, ал.1, чл.167, ал.3 ЗЗД/.

Вписването на акта на дарението в книга прехвърляния вх.№ ... извън официалната удостоверителна записка на лицевата страна на нотариалния акт горе вдясно в изпълнение на изискването на чл.34, ал.3 ПВ / е обстоятелство , засвидетелствано с Удостоверение за вписвания , отбелязвания и заличавания на имот изх. № 68/03.02.2022 г. на Служба по вписванията гр.Павликени, издадено по реда на чл. 46, ал.1, ал.2 ПВ въз основа на справка извършена по името на ищеца за периода 01.06.2001 г. – 30.06.2021 г.

Тази писмена информация е официален документ , имащ обвързваща съда доказателствена сила относно спорното обстоятелство / доказва съществуването му /чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ГПК.

Няма данни вписването да е опорочено от обстоятелства/ такива не може да се предполагат , а трябва да се докажат от оспорващата страна / противни на повелителни норми, поставящи изисквания към действията, формите и съдържанието , включени във фактическия му състав. Не се навеждат твърдения, подкрепени с доказателства ищецът да е изгубил придобитото право на собственост преди датата на ипотеката по смисъла на чл.

99 ЗС / няма посочени данни за вписани актове с вещноправни последици по чл.4, б.“а“, б.“в“ , б.“з“ ПВ, включително и за постановление за възлагане по чл. 496, ал.1 ГПК/ , както и да е придобито отново от първия и/или втория ответник/ да е „върнато“ в актива на имуществото му/им, примерно в резултат на уважен иск за отмяна на дарението по чл.227, ал.1 ЗЗД/.

Обявяването на договора за дарение / във всичките му части/ за недействителен в приложното поле на чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на предходен кредитор на М. И. Х. , поел към него задължение по запис на заповед от 23.01.2001 г. по силата на решение № 98 /30.04.2004 г. по гр.д. № 378/2003 г. на ВТРС не е довело до изгубване на правото на собственост на ищеца върху имота. Това е така, защото правната последица от уважаването на този преобразуващ иск е настъпване на промяна с обезпечително значение , изразяваща се в това , че дарствената сделка като акт на свободата на разпореждане с 3 принадлежащото на длъжника право на собственост е с частично преодолян абсолютен характер спрямо всички, като става непротивопоставим единствено на неговия кредитор , спрямо който това право се счита все едно е запазило съществуването си в актива на цялото имущество на първия/ по подобие на действието на възбраната в хипотезата на чл.453, т.1 ГПК/ , за да може вторият да се удовлетвори от цената на имота в резултат на принудително изпълнение върху същия / чл.133, чл.135, ал.4 ЗЗД / . Иначе казано все едно актът не е извършван – няма действие за кредитора, поради което приобретателят / ищец по настоящото дело и ответник по делото – имащо за предмет иска по чл.135, ал 1 ЗЗД / е изложен на опасност да претърпи последиците на това принудително изпълнение.

Ако тази особена / наречена в теорията „относителна“/ недействителност би имала за последица и отпадане на вещния прехвърлителен ефект на сделката / „разместване“ на правото на собственост и „връщането му“ в актива на имуществото на длъжника / законът би изрично я предвидил, което очевидно не е направил. А не го е направил , защото резултатът от уважаването на иска е обезпечителен , т.е. осигурява/ възстановява полза/ възможност за удовлетворяване само на кредитора , който го е предявил / изразът: