Решение № 1971 от 02.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. Варна, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20213110105913 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. В. М., ЕГН ********** с адрес гр.

Варна, кв. „С.М." № 14, ет.2 срещу Н. А. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв. А., ул. Д.

№ ** иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД да бъде осъдена ответницата да му заплати:

- сумата от 801лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която:

200лв., платено адвокатско възнаграждение за обжалване действията на ЧСИ пред ОС Варна; 50лв., съставляваща сбора на сумите от платени държавни такси за въззивно производство срещу действията на ЧСИ пред ОС Варна; 48лв., платена такса за администриране частна жалба от ЧСИ до ОС Варна; 18лв., съставляваща сбора от сумите за издаване копие от ИД и за издаване на Удостоверение за дължими такси по ИД; 365лв., съставляваща сбора от сумите по допуснатото на основание чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение; 120лв. за образуване на производство от ЧСИ според издадена обезпечителна заповед и налагане на запор върху банкови сметки на ответницата, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на възложител на работа по чл. 426 ГПК, за чужди и противоправни действия на ЧСИ № *** по ИД № ***, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в кантората на ЧСИ № *** с район на действие ОС Варна, чрез процесуален представител е образувала ИД № 2020*******, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020г. - 04.06.2020г., при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания и изразяващи се във влошаване на общото му здравословното състояние, непрекъснат и дълготраен стрес и злепоставяне пред работодателя му, настъпили в резултат на действията на ответницата, в качеството й на възложител на работа по чл.426 от ГПК, за чужди и противоправни действия - тези на ЧСИ № *** по ИД № *** по описа на същия, затова че на 18.05.2021г, в гр.Варна, в кантората на ЧСИ № *** с район на действие 1

ОС Варна, чрез процесуален представител е образувала ИД № 2020*******, предприемайки принудително изпълнение срещу ищеца за сумата от 180лв. месечна издръжка за малолетното им дете за периода от 05.05.2020г.- 04.06.2020г, при изначална липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на взискателя, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 22.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

ИД № 2020******* по описа на ЧСИ № ***, с район на действие ОС - Варна, било образувано на 18.05.2020г. във връзка с представен ИЛ №1981/18.05.2020г., издаден по гр.д.

№***/2020г. на ВРС в полза на детето С. М. чрез неговата майка и законен представител ответницата срещу ищеца, който бил осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 180лева, считано от 22.04.2020г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи. С молбата за образуване на ИД било поискано събиране на сумата за периода 05.05.2020г.- 04.06.2020г. и запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като на ЧСИ били възложени всички правомощия по чл.18 ЗСЧИ. Твърди се, че на 14.05.2020г. чрез пощенски запис, ищецът изплатил изцяло дължимата издръжка за сочения период 05.05.2020г.04.06.2020г., за което ответницата била уведомена още на същия ден чрез тел. разговор.

Въпреки това, на 15.05.2020г. ответницата чрез пр. си представител чрез молба до ВРС се сдобила с ИЛ с №1981/18.05.2020г. и в рамките на деня било образувано и ИД № 2020******* по описа на ЧСИ № ***, с район на действие ОС - Варна за вече изплатената чрез пощенския запис сума. Сочи се, че въпреки че ответницата е знаела за извършеното плащане, както и че физически се е сдобила със сумата по издръжката на 26.05.2020г., същата не е предприела необходимите действия да спре връчването на ПДИ на 02.06.2020г. и последващите действия на ЧСИ по налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца и начисляване на адв. хонорар. Твърди, че единственото възможно действие след 02.06.2020г. било незабавното прекратяване на ИД, поради липса на подлежащо на принудително удовлетворяване право на ответницата и вдигане на наложения запор, като отказът на ЧСИ за това бил мотивиран с основание - становище на ответницата. Сочи, че с представяне на доказателство пред ЧСИ за извършено плащане се ангажира отговорността на ответницата на общо основание относно предприетите изпълнителни действия за събиране на вече изплатено месечно притезание, което й поведение било явна злоупотреба с права. Вместо това ответницата продължила изпълнителните действия за период от 8месеца - до 05.01.2021г., когато оттеглила ИЛ и изп. п- во било частично прекратено на осн. чл.433 ал.1, т.2 ГПК. Във връзка с предприетите от нея действия ищецът реализирал описаните по горе разходи. Отделно от това, ищецът бил злепоставен пред работодателя си. Последният бил задължен под страх от налагане на глоба в максимален размер да превежда ежемесечно сумата за издръжката от дохода на ищеца по сметка на ЧСИ, а ищецът се налагало да доказва добросъвестността си пред него, като родител, който я изплаща доброволно. Заради неправомерно сторените разходи ищецът не успял да осигури средства за закупуване на дърва за огрев, притеснявал се дали ще подсигури необходимите условия за отглеждане на детето си при изпълнение на РЛО, затруднен бил и с покупката на подаръци за Нова година и за РД на детето, закъснял със заплащането на битовите сметки и данъците. Това довело и до обостряне на заболяването му - хипертония, като ищецът също така не успял да отдели средства за препоръчителните два на брой ежегодни лекарски прегледа. Наложените запор и съобщенията за дължимите от него суми довели до загуба на съня му, заради ежедневен стрес и страх от евентуална загуба на единственото му жилище. Наложило се да вземе и заеми от роднини и приятели. Натрупал и негативи пред работодателя си заради наложителните отсъствия от работното му място, поради необходимостта от посещения на адвокат, ЧСИ, Съд, поща, банки и др. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат 2 доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че с влезли в сила решения изцяло са били отхвърлени всички неоснователни оплаквания на ищеца за злоупотреба на ответницата, в качеството й на взискател. Не следвало да се ангажира отговорността й за действия на лица, на които е възложила образуване и провеждане на изп. п-во. Липсвали мед. документи, за влошено здравословно състояние на ищеца, както и за предписано лечение. Сочи се, че размерът на иска за неимуществени вреди е завишен. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Съдът намира, че не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 18.05.2020г. е образувано ИД № 2020******* при ЧСИ № *** с район на действие ОС Варна по искане вх. № 4980/18.05.2020г., към което е приложен Изпълнителен Лист № 1981/18.05.2020г., издаден по гр.д. № ***/2020г. на ВРС, в полза на детето С. В.ов М., чрез неговата майка и законен представител Н. А. Д. срещу ищеца В. В. М., осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180лв., считано от 22.04.2020г., с падеж 5-то число на месеца, като изпълнителното дело е образувано за издръжка за периода 05.05.2020 г. – 04.06.2020 г.

От запорно съобщение за издръжка изх. № 8674/21.05.2020г. е видно, че ЧСИ рег. № *** Захари Д. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изпълнителното дело е образувано за вземане за издръжка в размер на 180 лв. По ИД № 2020******* при ЧСИ рег. № *** е наложен и запор върху моторното превозно средство на ищеца – л.а. ***********.

По делото е представено искане за присъединяване към вече образувано изпълнително производство от ответницата Н. Д., като в случай на липса на изпълнително производство, е направено искане за образуване на такова и привеждане в изпълнение на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № ***/2020г. по описа на ВРС. В искането е посочено, че сумите посочени в изпълнителния лист представляват незаплатена издръжка в полза на малолетния С. В.ов М. в размер на 180лв., считано от 05.05.2020 г.

От приложената по делото квитанция /касов бон – л.4/, издадена от „Български пощи“ се установява, че ищецът е изплатил сума в размер на 180лв. в полза на ответницата Н. Д. на 14.05.2020г., като за основание на плащането е посочено „издържка за дете м. май 2020 г.“

По делото са писмени доказателства - договори за правна защита и съдействие, банкови бордера и квитанции за заплатени държавни такси, от които се установява, че ищецът е заплатил адв. възнаграждение в размер на 200лв. за обжалване на действията на ЧСИ пред ОС – Варна; сумата от 50лв., представляваща заплатени държавни такси за въззивно обжалване пред ВОС; 48лв., платена такса за администриране и придвижване на частна жалба от ЧСИ до ВОС; 18лв. за издаване копие от ИД и за издаване на удостоверение за дължими такси по ИД; 365лв., като сбор от сумите по допуснатото на основание чл.390, ал.1 от ГПК обезпечение по настоящия иск и сумата от 120лв. за образуване на производство от ЧСИ според издадена обезпечителна заповед и налагане на запор върху банкови сметки на ответницата.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза на ищеца чрез разпит на св. Мирослав Н., без родство със страните. От показанията му се установява, че ищецът му споделил за задължението си за издръжка. Обяснил му, че ответницата не предоставяла банкова сметка, по която той да преведе дължимата сума. Тогава свидетелят го посъветвал да изпрати дължимата сума чрез пощенски запис и после да се обади на ответницата, за да я уведоми, че е платил. Ищецът възприел съвета на св. Н. и сторил това след направеното плащане се обадил, за да уведоми ответницата, която към него момент пътувала, заедно с детето за гр. Пловдив. Твърди, че в края на месец Май ищецът му се 3 обадил и му казал, че е получил покана за доброволно изпълнение, въпреки направеното плащане. Св. Н. го е посъветвал да представи пощенския запис, за установяване, че задължението за издръжка за месец Май е платено и няма нужда от образуване на изпълнително дело. Н. сочи още, че ищецът бил притеснен след образуване на изпълнителното дело, споделял е за главоболия, повишено кръвно и тревоги. На ищецът му се налагало да иска пари от семейство и приятели, поради възникналите парични затруднения.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от правна страна:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските в изпълнителния процес са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някое от основанията посочени в чл. 433 от ГПК, какъвто е конкретният случай – поради депозиране на писмена молба от взискателя /чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК/. В същото време в ГПК не е предвидена възможност и право на длъжника, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 от ГПК да претендира направените в хода на производството разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса за разноските направени от длъжника. Дори и такива да бъдат присъдени от съдебния изпълнител, с каквито правомощия поначало последният не разполага, то постановлението за присъждането им не би било скрепено със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, нито би могло да послужи на длъжника като изпълнително основание, подлежащо на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 от ГПК. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, представляват имуществени вреди за лицето, привлечено като длъжник по принудително изпълнение, за което не са налице материални предпоставки и за които вреди взискателят дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане.