Решение № 262130 от 28.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....... гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА

Мл. съдия

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 13060/2020 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 48641 от 22.02.2020 г. по гр. д. № 22197/2018 г. на Софийски районен съд, 82 състав е признато за установено по предявения от А.С.А., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.С.А. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1 250 лв., представляваща част от стойността на електрическа енергия в общ размер на 17 493,11 лв. за периода 14.12.2011 г. – 17.01.2012 г. по фактура № **********/09.02.2012 г. за клиентски № 300054402148, с адрес на потребление: гр. София, ул. „******, поради изтекла погасителна давност; отхвърлени са предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу А.С.А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 14 243,11 лв., представляваща част от сума в общ размер на 15 493,11 лв. по фактура № **********/09.02.2012 г. за ползвана електрическа енергия за периода 14.12.2011 г. – 17.01.2012 г. на адрес: гр. София, ул. „******, клиентски № 300054402148 и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 287,03 лв., представляваща мораторна лихва за приода 01.03.2012 г. – 31.10.2018 г., като погасени по давност. Осъдено е „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на А.С.А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото, както и на адвокат Н.И.И.на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 318 лв. и на адвокат К.И.Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 949,42 лв.

С определение № 185215 от

26.08.2020 г. по гр. д. № 22197/2018 г. на Софийски районен съд, 82 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на „Ч.Е.Б.“ АД за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба вх. №

5047497/20.03.2020 г. от „Ч.Е.Б.“ АД, против първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен насрещният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /според въззивника неправилно квалифициран като иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 35 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството/ за сумата от 4722,38 лв. за периода от 05.11.2015 г. до 31.10.2018 г. /съобразно диспозитива на съдебното решение на СРС и предявения иск, с крайна дата 31.10.2018 г., при липса на искане за допълване на първоинстанционното решение/. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Твърди се, че е предявен иск за неустойка, а не иск за присъждане на лихва за забава върху главницата за електрическа енергия, като още в исковата си молба по насрещния иск дружеството се е позовало на чл. 35 от ОУ, но въпреки направеното искане, докладът по делото не е бил изменен от районния съд.

Излагат се съображения, че неустойката за забава на парично задължение, когато размерът ѝ е определен като лихвен процент, не се превръща в лихва, а запазва същността си на обезщетение за вреди от неизпълнението, което когато е предварително посочено в договор представлява неустойка. Съдът се е произнесъл по непредявен иск. Въззивникът счита, че вземането за неустойка по чл. 35 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД за периода от последните три години преди подаване на исковата молба се дължи, независимо от погасяването по давност на главното задължение, тъй като става въпрос за неустойка по чл. 35 от ОУ, а не за лихви, както и касае друг период. Счита, че вземането за неустойка за забава не е погасено по давност и в момента, тъй като лихвите възникват ежедневно, съответно и стават изискуеми ежедневно. Навежда доводи, че изтичането на погасителната давност не погасява самото материално право на кредитора да получи главницата, поради което и за „Ч.Е.Б.“ АД съществува правна възможност да осъществи чрез иск вземането си за неустойка за забава в плащането. Счита, че погасителната давност по иска за неустойка започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, поради което и погасени по давност са само лихвите/неустойките, дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Намира за допустимо вземанията за главница и лихва/неустойка да се подчиняват на различни давностни срокове. Щом искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане, не се погасяват всички неустойки, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част, за уважаване на предявения насрещен иск за заплащане на неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 35 от ОУ в размер на 4722,38 лв. за периода 05.11.2015 г. – 31.10.2018 г., начислена върху задължение за доставена електрическа енергия на стойност 15 493,11 лв. по фактура № **********/09.02.2012 г. и за присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. за юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК. В жалбата е инкорпориран списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5100095/23.07.2020 г., подаден от А.С.А., с доводи за неоснователност на жалбата. Според въззиваемия решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Исковият съд правилно е квалифицирал насрещния иск за акцесорното задължение /мораторна лихва/, претендирана върху главницата като иск, предявен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а не като иск за неустойка по чл. 92 ЗЗД. Поддържа, че доколкото е прието, че главното вземане е погасено по давност, то не съществуват и акцесорни вземания – по аргумент от чл. 119 ЗЗД. В тази връзка намира за неоснователни доводите на ищеца по насрещния иск, че вземането за неустойка се погасява само за вземанията, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, решението в атакуваната част да бъде потвърдено и да се присъдят сторените разноски.

Срещу определение № 185215 от

26.08.2020 г. по гр. д. № 22197/2018 г. на Софийски районен съд, 82 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е постъпила и частна жалба вх. № 25127432/14.09.2020 г. от „Ч.Е.Б.“ АД с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и отмяна на присъдените в полза на адвокат Б. и адвокат И.такива.

Оспорва се да са налице обстоятелства за присъждане на разноски за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., заявява се, че са представени доказателства, че ищецът не е материално затруднено лице – справки от Агенция по вписванията, от които е видно, че притежава право на собственост върху четири недвижими имота, сред които и магазин за мебели. Налице са и произнасяния за присъждане само на едно адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., в случаи като настоящия на предявяване на главен иск и на евентуален такъв. Излагат се съображения за злоупотреба с права от страна на група от адвокати, за заобикаляне на закона, с цел генериране на разноски.

Цитират се решения, по които страните са били защитавани от адвокатите Б., Илчев, Тодоров. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне изцяло на искането на процесуалните представители на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А.С.А., с доводи за неоснователност на частната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск за сумата от 4 722,38 лв. и за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2018 г., с дадена от районния съд правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдебното решение в частта, в която е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, отхвърлен е предявеният насрещен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

327, ал. 1 ТЗ за сумата от 14 243,11 лв., както и насрещният осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4 722,38 лв. до претендираните 10 287,03 лв. и за периода 01.03.2012 г. – 05.11.2015 г. е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2008762/02.04.2018 г. на А.С.А. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лв. главница по фактура № **********/09.02.2012 г., представляваща част от общо претендираната от ответното дружество сума в размер на 17 493,11 лв., която фактура е издадена за цена за електрически услуги за периода от 14.12.2011 г. до 17.01.2012 г. за кл. № 300054402148, открит на адрес: гр. София, ул. „******, поради липса на облигационно отношение между страните, липса на доставка на електрическа енергия, евентуално поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение върху вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 133 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.“ АД оспорва предявения иск по допустимост и основателност. Твърди, че не е налице правен интерес за ищеца от предявяването на иска. Намира същия и за неоснователен по същество, тъй като институтът на погасителната давност не погасява самото вземане, а само правото на принудително изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В законоустановения срок „Ч.Е.Б.“ АД е подало и насрещен иск с вх. № 5179282/06.11.2018 г. срещу А.С.А., с който претендира заплащане на сумата от 14 243,11 лв. – част от обща сума 15 493,11 лв. за електрическа енергия за периода 14.12.2011 г. – 17.01.2012 г. по фактура № **********/09.02.2012 г., както и сумата от 10 287,03 лв. – обезщетение за забавено плащане на неплатената главница за периода от 01.03.2012 г. /датата, следваща датата на падежа на фактурата/ до 31.10.2018 г., както и законната лихва върху неплатената главница от датата на подаване на насрещния иск до датата на плащането ѝ. Ищецът по насрещния иск навежда твърдения, че на основание чл. 35 от приетите от дружеството и действащи между страните общи условия /ОУ/ му се дължи неустойка за процесния период, независимо какво ще приеме съдът по главните искове, тъй като е допустимо исковете за главница и за лихви да се подчиняват на различни давностни срокове.

Ответникът по насрещния иск го оспорва с доводи, че поради погасяване на главното вземане по давност, са погасени и акцесорните претенции, вкл. за неустойка – чл. 119 ЗЗД, при липса на доказателства за спиране или прекъсване на давността.

По делото е приета Фактура №

**********/09.02.2012 г., издадена за консумирана електрическа енергия за периода от 14.12.2011 г. до 17.01.2012 г. за клиентски № 300054402148, за обект в гр. София, ул. „******, на името на А.А., на обща стойност 17 493,11 лв., със срок за плащане до 29.02.2012 г.

Приета като доказателство е и счетоводна справка за дължими суми по процесната фактура, видно от която задължението на клиента към 31.10.2018 г. е в размер на 15 493,11 лв. – главница и 10 287,03 лв. – лихва за периода 01.03.2012 г. – 31.10.2018 г.

Прието е и гр. д. № 72704/2015 г. на СРС, II ГО,

163 състав, от което се установява, че с решение № 402948/09.05.2018 г. по гр. д. № 72704/2015 г. на СРС, II ГО, 163 състав, влязло в сила на 13.06.2018 г., е признато за установено в отношенията между страните, че А.С.А. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2 000 лв. – част от обща сума 17 493,11 лв. – неоснователно претендирана сума за потребена електроенергия за периода 14.12.2011 г. – 17.01.2012 г. за обект, находящ се в гр. София, с кл. № 300054402148, за която сума е издадена фактура № **********/09.02.2012 г., поради изтекла погасителна давност и ответникът е осъден да заплати разноски по делото.

Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70639928-bb6e-42ee-9e5a-891c2b00479a