Решение № 1593 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1593 гр. С, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110138160 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД както следва:

- срещу И. И. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. Л З Г, бл. 7, вх. Г, ет. 9, ап. 115 за сумите: 746,54 евро /1460, 10 лв/, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 77, вх. Б, ет. 1, ап.24 с аб. № ******, 82,01 евро /160,40 лв/ - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 05.03.2024 г., 11,49 евро /22,48 лв/ - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и 2,35 евро /4,59 лв/, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. — 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите;

- срещу М. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж. к. Д, бл. 77, вх. Б, ет. 1, ап. 24 за за сумите: 746,54 евро /1460, 10 лв/, представляващи незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., 82,01 евро /160,40 лв/ - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 05.03.2024 г., 11,49 евро /22,48 лв/ главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и 2,35 евро /4,59 лв/, мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. — 05.03.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, 1 считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2024 г. изплащане на сумите. до окончателното

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало със З. Н. З., наследодател на ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира наследодателката на ответниците като общински наемател на процесния имот да е била потребител на топлинна енергия. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от трето лице. Поддържа, че съгласно общите условия за наследодателката на ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на М. Х. Д., с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не се доказва действително потребената топлинна енергия от З. Н. З. да е на претендираната стойност, тъй като радиаторите в имота са пломбирани и не би следвало да се начислява топлинна енергия освен за общи части на сградата. Оспорва като недължимо задължението за забава. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника И. И. Г. не е постъпил писмен отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ООД /с предишна фирма Б/ с ЕИК ****** представя изисканите документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 2

ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В случая е налице последната от посочените хипотези – постигнато съгласие между ищцовото дружество и З. Н. З. с ЕГН **********, въз основа на депозираната от последната 3 молба-декларация от 01.01.2001 г., с която е изразила желание за откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди за ап. №24 на адрес: гр. С, ж.к. Д 1, бл. 77, вх. Б, ет. 1 с аб. № 130239, като е декларирала, че ще ползва имота за жилищни нужди. Установява се от представената Заповед № 429/17.05.1991 г., че З.

Н. З. се настанява в имота с тричленното си семейство.

Установява се от приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници , издадено от р-н Искър на Столична община, че З. Н. З. е починала на 15.03.2024 г. и е оставила наследници по закон – ответниците И. И. Г. и М. Х. Д. /синове/.

Следователно в рамките на част от процесния период, а именно от 01.05.2021 г. до 15.03.2024 г между ищеца като топлопреносно предприятие и З. Н. З. като клиент на ТЕ е възникнало и съществувало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент №24 , находящ се на адрес за топлоснабден имот, находящ се на адрес: за имот с адрес: гр. С, ж.к.

Д 1, бл. 77, вх. Б, ет. 1, с аб. № ******.

Потребителят като страна по посоченото правоотношение дължи заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

От представените изравнителни сметки се установява, че реално разходваната ТЕ енергия /за подгряване на вода и отопление и отдадената от сградна инсталация/ е на стойност 1141,98 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и на стойност 1583,54 за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Не се твърди и не се доказва изравнителните сметки да са оспорени, нито да е налице погрешно или неточно начисление и изчисление на стойността на ТЕ, поради което съдът приема, че за посочените периоди е доказано доставянето на ТЕ за процесния имот на посочената стойност. С оглед посоченото и на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на възникналото в тежест на З. Н. З. задължение за периода от 01.05.2021 г. до 15.03.2023 г. в размер на 2527,58 лева (1141,98 лв от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.+1385,60 лева от 01.05.2022 г. до 15.03.2023 г.), за ½ от което, т.е. 1263,79 лева, всеки от ответниците се явява задължено лице като наследник по закон.

За останалата част от периода – от 16.03.2024 г. до 30.04.2024 г. не се доказва основание ответниците да са задължени лица за заплащане на ТЕ, т.к. нито са правоприемници на потребител на ТЕ, нито се установява основание същите да са били в облигационна връзка с ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност

Своевременно от представителя на ответника М. Хр. Д. е направено възражение за 4 изтекла погасителна давност за претендираните от него вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.