Определение № 279 от 24.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. София, 23.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20248003100065 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. С. Б. против определение № 3385/07.11.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.№ 3531/2023 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС.

Ответникът по частната жалба не е представил писмен отговор.

С обжалваното определение е оставена без уважение молба за изменение на определение за прекратяване на производството по делото поради отказ от предявените искове, в частта за разноските.

С определението за прекратяване на производството, съдът е приел, след уважаване на направеното от насрещната страна възражение прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, че при определяне размера на адвокатсковото възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдена е сумата от 43 980лв. за адвокатско възнаграждение, определена на горното основание.

С обжалваното определение е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед на посоченотосъдът е приел, ч е при произнасяне по наведеното в 1 производството възражение за прекомерност на договореното и заплатено от К. Б. адвокатско възнаграждение, неговият минимален размер е надлежно определен по реда на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г., като е направена преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Посочено е, че разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството.

Частната жалба е неоснователна, доколкото позоваването в случая на разпоредбата на чл.2, ал.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неотносимо към настоящия случай.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България , нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана на 04.11.2022 г. не е предвиден друг срок за влизането й в сила, поради което направените с нея изменения влизат в сила на 8.11.2022 г., а не на 7.11.2022 г., който е последният ден от 3дневния срок, след обнародване на нормативния акт.

Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай не се определя по чл. 2, ал. 7 на Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция, ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), тъй като към момента на осъществяване на разхода , същата не е в сила, като на изменението на материалноправните норми за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно действие.

Ето защо, оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение е неоснователно. С обжалваното определение, като е взел предвид материалния интерес по делото, изхода на спора и е приложила при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение материалноправната норма, действаща към момента, в който е направен разхода за адвокатското възнаграждение, ВКС е 2 постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3385/07.11.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д.№ 3531/2023 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3