Решение № 39 от 13.08.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол) като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212300600142 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалби на въззивниците- подсъдимите Н. К.

Д. и И. А. К., депозирани чрез защитника им адв. Р.К. от *** и по жалба на въззивникаграждански ищец и частен обвинител А. И. П., депозирана чрез повереника му адв.Ж.А. от ***, против присъда № 50/13.04.2021г.постановена по нохд № 179/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимите И.К. и Н.Д. са признати за виновни в това, че на **.**.**** г., около 03,40 часа, в гр. *****, в бар „*** ****", ул. ********* № *, действайки в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на удари с ръце и палка в областта на гърба и врата на А. И. П., от гр. *****, са му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен, без разместване на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване движенията на врата за срок от 2,5 - 3 месеца, при нормален ход на оздравителните процеси, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 са осъдени на по 8 месеца лишаване от свобода за всеки едни от тях.

На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанията е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Подсъдимите И.К. и Н.Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец А.П. сума в размер на 9000 лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до 15 000лв.е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимите К. и Д. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 565.25 лв. за всеки от тях, вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР-Ямбол, разноски в размер на 15 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на съдебната власт по сметка на ЯРС, както и Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 180 лв. за всеки един от тях, в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.

Осъдени са да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител П. направените от него разноски в размер на по 250 лв. за всеки от тях.

Във въззивните жалби на подсъдимите се навеждат доводи за необоснованост на присъдата, тъй като по делото липсват безспорни доказателства за авторството на деянието.

Оспорва се направения анализ на събраните гласни доказателства от страна на съда, като се сочи, че необосновано е дадена вяра на показанията на групата свидетели близки на пострадалия и съответно не са кредитирани показанията на останалите свидетели в това число и на служителите на полицията. Поради противоречието в показанията на свидетелите се сочи, че при техния анализ не може да се направи безспорен извод за авторството на деянието. На това основание се иска въззивният съд да постанови нова присъда с която да отмени изцяло присъдата на районния съд и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимите и да отхвърли гражданския иск като неоснователен.

Въззивната жалба на гражданския ищец и частен обвинител П. е бланкетна, като се оспорва размера на наложените наказания и размера на гражданския иск за причинени неимуществени вреди. Иска се въззивният съд да постанови решение, с което да увеличи размера на наказанията лишаване от свобода и да уважи предявения граждански иск в пълния му размер от 15 000лв.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на депозираните въззивни жалби от подсъдимите и гражданския ищец и частен обвинител, като счита постановената присъда на районния съд за правилна, обоснована и законосъобразна. На това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.

Въззивникът- граждански ищец и частен обвинител П. участва лично и с повереника си адв.А., чрез която поддържа жалбата си и оспорва жалбите на подсъдимите. Излагат се съображения за необоснована снизходителност от страна на районния съд при определяне размера на наказанията на подсъдимите, както и за приетото от съда предизвикателно поведение от страна на пострадалия без налични доказателства в тази насока. На това основание се иска изменение на присъдата и за увеличаване размерите на наложените наказания на двамата подсъдими. Пледира се, че предявения граждански иск за репариране 2 на причинените от престъпление неимуществени вреди е доказан в пълния му размер, тъй като причинената телесна повреда е с тежки последици за пострадалия. На това основание се иска уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер от 15 000лв. Относно жалбите на подсъдимите се сочи, че същите са неоснователни, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства за авторството на деянието.

Въззивниците- подсъдими К. и Д. участват в съдебно заседание лично и със защитника си адв.К., чрез който поддържат изцяло възивните си жалби с искане съдът да отмени присъдата и на основание чл.304 НПК да ги оправдае изцяло. Прави се и искане да се отхвърли изцяло и предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Оспорва се анализа на събраните доказателства от страна на решаващата съдебна инстанция, като се сочи, че необосновано са кредитирани показанията на свидетелите близки до пострадалия и съответно не се кредитират останалите събрани гласни доказателства. Сочи се, че показанията на свидетелите Н., Н., К. и П. противоречат и на обективните данни по делото, а именно записите от охранителните камери и установените телесни увреждания на П., тъй като при наличие на описаните в СМЕ увреждания по лицето на пострадалия то същия би бил целия окървавен, а това не се твърди от свидетелите.

Окръжен съд - Ямбол в настоящия съдебен състав след като обсъди доводите във въззивните жалби, пледоариите на защитника на подсъдимите адв.К. и на повереника на въззивника- граждански ищец и частен обвинител адв.А. и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Въззивните жалби на подсъдимите и гражданския ищец и частен обвинител са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от проверяващата инстанция.

Безспорно е установено, че вечерта на **/**.**.****г. подсъдимият И.К. бил на смяна като портиер в нощен клуб "*** ****" находящ се в гр.*****, ул."*********" №*. Като клиент в заведението се намирал и подсъдимият Н.Д., който понякога помагал на охранителите. Управителят на заведението св.Д. В. също се намирал в клуба.

След полунощ на **.**.****г.пострадалият А.П. заедно с приятелите си св.Р. Н., св.В.

К. и св.С. Н. отишли в нощния клуб и седнали на маса във "ВИП зоната". Компанията се забавлявала и около 3,40 часа решили да си тръгват, като св.К. и св.Н. отишли до бара за да платят сметката, а св.П. отишъл да каже на своя познат св.Д. Д., че си тръгва. За целта се отправил към горния бар, като за да стигне до него е трябвало да мине покрай управителя на 3 клуба св.Д.В. и покрай подс.К.. В този момент от посоката на пострадалия прелетял незагасен фас и паднал до ръката на св.Д.. Малко след това св.П. за да си проправи път до св.Д. побутнал св.Д.В., тъй като в заведението е имало много хора. Виждайки това подсъдимият К. възприел жеста на св.П. като агресия спрямо управителя, последвала е размяна на реплики между двамата и взаимно блъскане и дърпане с ръце. Свадата прераснала и в размяна на удари в областта на лицето, като пръв подсъдимият ударил св.П., а последния му отвърнал също с удар в лицето. Виждайки това подсъдимият Д. застанал зад гърба на П. и го съборил хващайки го за врата. Докато П. се намира на пода подс.Д. му нанесъл силен удар отзад в областта на врата с телескопична палка, след което двамата с подс.К. продължили да му нанасят удари с крака и ръце, които попадали в областта на главата и тялото на пострадалия. От ударите П. бил леко дезориентиран и зашеметен. Св.Д.

Д. се намесил за да спре подсъдимите да не нанасят побой над П., като се опитал да отнеме палката от подс.Д., но не успял. Св.М. М.- охранител в нощния клуб помогнал на П. да се изправи, а св.Р. Н. държал подс.Д. за да му попречи да не удря пострадалия. В 3:43:35ч.пострадалият П. бил застигнат от подс.Д. в коридора на заведението и му нанесъл удар с ръце в областта на лицето, при което пострадалия загубил равновесие и паднал на пода по гръб. След това подс.Д. се надвесил над пострадалия и му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, а подс.К. се намирал зад него. В 3:43:56ч.пострадалият придружен от св.М. М. и св.Д. Д. се насочил към изхода на заведението. Подс.Д. правил опити да последва пострадалия, но бил спиран от охранителите на нощния клуб. Междувременно пред заведението пристигнали по сигнал от св.Д.В. служителите на полицията- св. С. К. и св.А.

Г., пред които пострадалият казал, че не е бит, а се е спънал и паднал. Същите видели окървавеното му лице.

Веднага след това пострадалият придружен свидетелите В. К. и Р. Н. посетили ЦСМП където му е била оказана медицинска помощ. Сутринта на **.**.****г. посетил и зъболекар, а след това е прегледан и от съдебен лекар. Тъй като болките в областта на врата и главата не отшумявали на **.**.****г.бил прегледан от невролог, който след преглед с компютърен томограф установил счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен. Лечението продължило 8 месеца, като при 6 от тях пострадалият е следвало да носи яка на Шант.

От заключението на изготвената по досъдебното производство и изслушана на съдебното следствие съдебно- медицинска експертиза от д-р С. е видно, че на А.П. е причинено следното: открита разкъсно- контузна рана в областта на долната устна с дължина 3см., която била обработена хирургически с 5 шева; множество кръвонасядания, охлузвания, натъртвания на различни части на тялото и крайницит , които са подробно описани в първоинстанционния съдебен акт и е ненужно да се преповтарят, тъй като се споделят изцяло от съда и не се оспорват от страните по делото. Причинена е контузия в областта на устата по лигавицата на устните и двете бузи, леко изразена луксация и болезненост на горните централни резци, отчупване на малки фрагменти от вътрешния ъгъл на короната на горния ляв страничен резец, както и ръбовете на четвърти зъб, горен десен 4 втори зъб, горен десен четвърти зъб и долен десен пети зъб. Посочените увреждания поотделно са причинили на П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

В резултат на получените множество сравнително силни удари пострадалият е получил и лекостепенно сътресение на мозъка, което е протекло без загуба на съзнанието и поради това се характеризира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.

На постр.П. е причинено счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен без разместване на костните фрагменти, което е довело до затруднение движението на врата за срок от около 2,5- 3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По медико- биологичен характер това телесно увреждане представлява трайно затруднение движението на врата и се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.

Описаните увреждания са получени вследствие действието на тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени, чрез нанасяне на сравнително силни удари с ръце и/или крака, както и чрез предмет с тясна и дълга контактна повърхност. Имайки предвид характеристиката и броя на телесните увреждания на пострадалия са били нанесени не по- малко от 8-10 удара. Охлузването в областта на десния крак и ръката най- вероятно са получени при падането. Експертизата е приобщена към доказателствения материал, чрез нейното прочитане и разпит на вещото лице на съдебното следствие.