Решение № 4241 от 27.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1968/2022
- Вид
- Решение № 4241
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 27.07.2023
- Състав
- Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Мария Стойкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4241 гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели С. Маринова
Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100501968 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 71/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 33909/21 г. по описа на СРС, 179 състав, при участието на „Н.и.“ ЕООД като трето лице – помагач, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. М. Г., че дължи следните суми: сумата от 655,60 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, ателие 3, с аб. № 364581, ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 27,17 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 82,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 03.03.2019 г. до 13.04.2021 г., и сумата от 5,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г.
1 до 13.04.2021 г. С решението Л. М. Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 487,52 лв. – разноски за исковото производство, както и сумата в размер на 66,48 лв. – разноски за заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. И. А. Н. сумата от 45,44 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и сумата от 5,68 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство за осъществено процесуално представителство по чл. 38 ЗА.
Подадена е въззивна жалба от Л. М. Г. срещу решение № 71/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 33909/21 г. по описа на СРС, 179 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че неправилно съдът е приложил 5 – годишният давностен срок, вместо 3 – годишния давностен срок. Поддържа, че по делото не е доказано, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия през процесния период.
Твърди, че неправилно съдът е присъдил претендираните суми за дялово разпределение, тъй като по делото не е доказано нито основанието, нито размера им. Иска се от съда да постанови решение, с което отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждане на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „Н.и.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че не е налице сключен договор за доставка на топлинна енергия с ответника Л. М. Г., но дружеството е доставяло топлинна енергия до обект, представляващ ателие № 3, находящо се в гр.
2
София, община ****. Поддържа, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Посочва, че с писмо – покана № П – 5012/23.04.2018 г. ищецът е поканил ответника да заплати задълженията си, но такива действия не са били предприети. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 23487/21 г. по описа на СРС, 179 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесните суми, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответнника, че дължи на ищеца, както следва: сумата в размер на 655,60 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до окончателното плащане, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, мораторна лихва в размер на 82,45 лв. за периода от 03.03.2019 г. до 13.04.2021 г., сумата в размер на 27,17 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м. 02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021 г. до окончателното плащане, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и мораторна лихва в размер на 5,06 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 13.04.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът – Л. М. Г. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не притежава качеството „потребител на топлинна енергия за стопански нужди“ през процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираното вземане. Оспорва наличието на валиден договор с фирма за дялово разпределение. Оспорва ищецът да е публикувал общи фактури, издавани за всеки отоплителен сезон през процесния период, поради което счита, че претендираните суми за лихва за забава не са дължими. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н.и.“ ЕООД не изразява становище по исковете.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК 3 от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага.
Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага, също е елемент от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. В т. 5 от ППВС № 1/79 г. е разяснено, че обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или факти, поради което по делата, които имат за предмет иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.
Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. В т. 8 и 10 от ППВС № 4
1/79 г. е дадено задължително тълкуване, че този иск е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск.
В случая, с исковата молба са въведени твърдения, че през процесния период ответникът е ползвал доставената топлинна енергия до ателие № 3, находящо се в гр. София, община ****, без да е сключил писмен договор при Общи условия, с ищеца, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и без да е заплащал цена за ползването й. Твърди се, че топлинната енергия е била доставяна от ищеца до ателие, т. е. до обект, който обичайно се ползва за небитови нужди – напр. осъществяване на творческа дейност, поради което искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е единственият възможен иск, с който ищецът разполага.
От представения като доказателство по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 119, том I , рег. № 14086, дело № 107/13 г., се установява, че на 22.10.2013 г. Л. М. Г. е продал на трето лице процесния недвижим имот, представляващ ателие № 3, на три нива, находящо се в гр. София, ж. к. ****, ет. 0, като е запазил за себе си пожизнено вещното право на ползване върху имота, като е уговорено, че всички разходи, свързани с ползването на имота, ще бъдат за негова сметка.
От неоспореното от страните заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство, се установява, че стойността на доставената топлинна енергия в периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г., след извършено изравняване, възлиза на сумата от 929,35 лв., в т. ч. сума за топлинна енергия за сградна инсталация – 900,59 лв. и сума за топлинна енергия за подгряване на топла вода – 28,76 лв., както и че сумите за топлинна енергия са начислявани в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба. Суми за топлинна енергия за отопление на имота не са начислявани.
От допълнителното заключение на СТЕ, прието във въззивното производство, както и от обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че процесният имот се намира в сграда със самостоятелен вход и към момента на огледа е в основен ремонт и е необитаем. Установява се от заключението, че в имота няма монтирани отоплителни тела, а тръбите, подаващи топлозахранването, са прекъснати.
5
Установява се, че на долния етаж, на който са разположени гаражи, преминават тръбопроводите за топлозахранване за отопление и топла вода.
При извършената справка в „Т.С.“ ЕАД вещото лице е констатирало, че няма изготвени протоколи за премахване на сградната инсталация в процесния имот, както и решение на етажната собственост, с което е дадено съгласие за прекъсване на топлозахранването към процесния имот.
В решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к. д. № 15/ 2009 г., е разяснено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Разпечатката съдържа 45 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7062072c-8ab6-424d-9844-b6fe0a26caea