Определение № 121 от 12.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502635 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 88898/23.10.2025г. от Й. П. М. против протоколно определение от о.с.з. от 16.10.2025г., с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16006/2023 г. по описа на Районен съд- Варна и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд- Варна.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно. ВРС е допуснал увеличение на размера на иска в пето съдебно заседание след изслушване на експертиза, която е неотносима по делото. Искът е за заплащане на сумата от 13 750лв., която ищецът е заплатил за придобиване на дружествени дялове от съпругата му, а не за заплащане на част от дружествените дялове на дружеството. Като е допуснал подобно изменение на иска, съдът е изменил едновременно и основанието и петитума /размера/ на иска, което е недопустимо на основание чл. 214 от ГПК. Счита, че допуснатото изменение от съда води и до изменение на иска от осъдителен към конститутивен, което също е недопустимо.

В отговора на частната жалба се сочи, че същата е неоснователна. Излага се, че предмет на исковата претенция е имуществения еквивалент на прехвърлените с договора за продажба на дружествени дялове от 25.06.2010 г., заплатени на продавача от съпруга - В. М. за сумата 13 750 лева, а за 1 определяне на стойността на приноса на ищеца са необходими специални знания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК /сега чл. 30 ал. 1 от СК/.

В мотивите на ТР е изложено следното: Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дяловото участие, като делът на съпруганечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.

Видно от ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, съпругът, който претендира принос при придобиването на лична собственост на другия съпруг, може да избере една от двете опции, що се отнася до дял от ЕООД, какъвто се претендира в случая: или 1. да претендира заплащане на стойността на дялово участие, което се пресмята по следния начин - делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й, или 2. да претендира заплащане на част от ликвидационния дял в дружеството, който се определя като стойността, която съпругът-собственик би получил в случай, че излиза от дружеството, т.е. определя се по балансовата стойност на дружеството към датата на прекратяването на членството или в конкретния случай /тъй като прекратяване не е налице/ към релевантната дата на иска по чл. 30 от СК датата на прекратяването на брака, респ. началото на фактическата раздяла.

Съгласно Решение № 551 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2009 2 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова /относимо към втората хипотеза по ТР/, по реда на чл. 29 СК от 1985 г. (отм.) съпругът-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи, права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Претенцията е по естеството си облигационна за парично вземане, съставляващо стойностния /паричен/ еквивалент на дела на претендиращия съпруг от личното имущество на съпруга-търговец, служещо му при упражняването на търговската дейност, като при уважаване на иска се присъжда определена парична сума. По този ред обаче не може да се претендира, респ. присъжда част от стойността на предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, дори съпругът-нетърговец да е работил в това предприятие. Съпругът-нетърговец може да претендира само част от стойността на конкретно определени имущества - недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на търговец и за които се твърди, че са придобити с приноса на съпруганетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака, респ. началото на фактическата раздяла. При предявяването на претенцията съпругът-нетърговец следва да посочи вещите и вземанията, част от стойността на които претендира да му бъде присъдена, както и размера на тази част и да посочи точния момент на фактическата раздяла, ако твърди, че към момента на прекратяването на брака вещите вече не са принадлежали на другия съпруг.

Претенциите по чл. 30 от СК са посочени алтернативно и същите са различни както по основание, така и по петитум. В първия случай се иска част от сума, преценена като принос към придобиването на вноската към момента на определянето й, а във втория случай - част от сума, преценена като принос в цялостната дейност на дружеството, тъй като се претендира ликвидационен дял, т.е. дял към датата на прекратяването на брака, респ. началото на фактическата раздяла, след които дати приносът се изключва по презумпция. Тези две стойности са изначално различни величини, които се изчисляват по различен начин. Поради това не е допустимо първоначалната искова претенция да се предявява съгласно едната от двете стойности, а след това да се иска другата стойност по реда на изменението на иска по размер.

3

В конкретния случай първоначално предявената претенция е ясно и конкретно определена като претенция за заплащане на дяловото участие, т.е. делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската /закупуване на цялата стойност на дружествените дялове/, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й /в конкретния случай цялата вноска - всички дружествени дялове /. Ясна е и претенцията по размер - 13 750лв. Тя не може да се окаже различна по размер в последствие поради факта, че дружествените дялове са закупени от ответницата за 5000лв., а ищецът претендира да е дал сумата от 13 750лв., т.е. повече от вноската й в дружеството, поради което не е допустимо да претендира повече от 13 750лв.

/а дали е основателна претенцията за цялата сума е въпрос по съществото на спора/.

Като е допуснато изменение на иска чрез замяна на една стойност /на дяловото участие/ с друга /на ликвидационния дял/ е допуснато едновременно изменение и на основанието на иска и на неговия петитум, поради което изменението е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 214 от ГПК.

Определението, с което съдът е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, не подлежи на обжалване, поради което не може да бъде предмет на настоящото въззивно производство по частната жалба.

Първоинстанционният съд разполага с правната възможност да отмени определението си по реда на чл. 253 от ГПК, а ако не стори това, рискува обезсилване на съдебното си решение като постановено по непредявен иск.

Преценката в настоящото производство по частната жалба касае само правилността и законосъобразността на определението, с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на ВОС.

Съгласно нормата на чл. 104 ал. 1 т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25 000лв.

Доколкото допуснатото в о.с.з. от 16.10.2025г. изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК е недопустимо, то не е налице валидно предявен иск с цена на иска в размер на 30240лв. Искът е с цена от 13 750лв., поради което същият подлежи на разглеждане от ВРС. Поради това обжалваното протоколно определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

4

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от о.с.з. от 16.10.2025г., с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16006/2023 г. по описа на Районен съд- Варна и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съдВарна.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502635 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 88898/23.10.2025г. от Й. П. М. против протоколно определение от о.с.з. от 16.10.2025г., с което съдът ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16006/2023 г. по описа на Районен съд- Варна и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд- Варна.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно. ВРС е допуснал увеличение на размера на иска в пето съдебно заседание след изслушване на експертиза, която е неотносима по делото. Искът е за заплащане на сумата от 13 750лв., която ищецът е заплатил за придобиване на дружествени дялове от съпругата му, а не за заплащане на част от дружествените дялове на дружеството. Като е допуснал подобно изменение на иска, съдът е изменил едновременно и основанието и петитума /размера/ на иска, което е недопустимо на основание чл. 214 от ГПК. Счита, че допуснатото изменение от съда води и до изменение на иска от осъдителен към конститутивен, което също е недопустимо.

В отговора на частната жалба се сочи, че същата е неоснователна. Излага се, че предмет на исковата претенция е имуществения еквивалент на прехвърлените с договора за продажба на дружествени дялове от 25.06.2010 г., заплатени на продавача от съпруга - В. М. за сумата 13 750 лева, а за 1 определяне на стойността на приноса на ищеца са необходими специални знания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е основателна поради следните съображения:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК /сега чл. 30 ал. 1 от СК/.

В мотивите на ТР е изложено следното: Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дяловото участие, като делът на съпруганечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.

Видно от ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, съпругът, който претендира принос при придобиването на лична собственост на другия съпруг, може да избере една от двете опции, що се отнася до дял от ЕООД, какъвто се претендира в случая: или 1. да претендира заплащане на стойността на дялово участие, което се пресмята по следния начин - делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й, или 2. да претендира заплащане на част от ликвидационния дял в дружеството, който се определя като стойността, която съпругът-собственик би получил в случай, че излиза от дружеството, т.е. определя се по балансовата стойност на дружеството към датата на прекратяването на членството или в конкретния случай /тъй като прекратяване не е налице/ към релевантната дата на иска по чл. 30 от СК датата на прекратяването на брака, респ. началото на фактическата раздяла.