Решение № 142 от 18.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000039 по описа за 2023 годИ.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „М.М. - И.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* против решение №260099/24.08.2022г., постановено по т.д. № 50/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р. против З.А.Д. „О.-З“ АД иск с правно основание чл.386 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с предмет: „Застраховане на имуществото на „М.М.-И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф. №111/2017г. – ЗОП, обособена позиция №2 – застраховане на имуществото на клон р. „Т.С.“ за настъпило застрахователно събитие на 11.02.2018г. за разликата над уважения размер 45 217.47 лева до пълния предявен размер 89 484.68 лева и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р. против З.А.Д. „О.-З“ АД иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода 26.03.2018г. – 04.04.2018г., както и с което е осъдено „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р. да заплати на З.А.Д. „О.-З“ АД сумата 2 351.03 лева 1 разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната част и за противоречие на същото с материалния закон. Счита, че възстановителната стойност на увреденото имущество, която следва да бъде възприета по делото е 89 484.68 лева, а в случай че не бъдат признати някои от разходите – Великденски добавки, отпуски, обезщетения за временна нетрудоспособност, възстановителната стойност би била 83 609.54 лева. Посочва, че се касае за много по –различни и по-високи стойности, установени от експертизите в сравнение с тази, възприета от съда в обжалваното решение. Счита, че размерът и начинът на изчисляване на търсеното обезщетение, са били предмет на две назначени съдебно – икономически експертизи. Изразява оплакване, че първоинстанционният съд е възприел един от дадените варианти, без да изложи мотиви за това. Моли съда да отмени обжалваното решение като уважи исковете в пълните им предявени размери.

Въззиваемата страна З.А.Д. „О.-З“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателят не е доказал размера на положения труд за отстраняването на вредата. Посочва, че се касае за извънреден такъв, тъй като дейността не е обичайна и се възлага със заповед, каквато не е представена – нито по делото, нито на вещото лице за работата по експертизата. Не са индивидуализирани работниците, работили по отстраняването на аварията и няма данни за техните работни заплати.

Постъпила е въззивна жалба и от З.А.Д. „О.-З“ АД против решение №260099/24.08.2022г., постановено по т.д. № 50/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено З.А.Д. „О.-З“ АД да заплати на „М.М. И.“ ЕАД – гр. Р. застрахователно обезщетение в размер на 45 217.47 лева по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с предмет:

„Застраховане на имуществото на „М.М.-И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф. №111/2017г. – ЗОП, обособена позиция №2 – застраховане на имуществото на клон р.

„Т.С.“ за настъпило застрахователно събитие на 11.02.2018г. , обезщетение за забава заплащането на застрахователното обезщетение за периода 04.04.2018г. – 11.02.2021г. в 2 размер на 17 076.65 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата 3539.41 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията.

Поддържа възражение за нищожност на клаузата на чл.1,ал.2 от сключения договор от 24.01.2018 г., поради заобикаляне на закона /КЗ/ със същата. Счита, че договорът е сключен по реда на чл.112 от ЗОП и счита,че има характеристиките на административен договор,а не на застрахователен такъв, поради което и е издавал отделни застрахователни полици всяка година. Намира за неправилно възприетото тълкуване на нормата на чл.344,ал.1 от КЗ относно Общите условия . Счита,че след като застрахованият е положил подпис под застрахователната полица,че е запознат с общите условия и ги приема, то те са станали част от договорното правоотношение и са приложими и към настоящия казус. Твърди наличие на „груба небрежност“, проявена от работника на дружеството – ищец, овластен да наблюдава движението на лентата и да спира задвижващата станция.

Счита, че това обстоятелство е установено чрез заключението на съдебнотехническата експертиза. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от работниците на дружеството – ищец. Счита, че размерът на средствата,необходими за отстраняването на щетата е значително по-малък от претендирания.

Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р., с който е изразено становище за нейната неоснователност. Счита, че размерът на вложения труд и материали по отстраняването на повредата са доказани в процеса. Отрича твърденията за проявена „груба небрежност“ от работниците, отговарящи за наблюдението на авариралата лента. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.405 ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.409 КЗ.

3

Ищецът „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р. твърди, че между него и З.А.Д. „О.-З“ АД е сключен договор МТ-36 от 24.01.2018 г. с предмет: „Застраховане на имуществото на „М.М.-И.“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф. №111/2017г. – ЗОП, обособена позиция №2 – застраховане на имуществото на клон р. „Т.С.“ . Твърди, че на 11.02.2018 г. е настъпила авария, свързана с разцепване на гумено лентово платно на Гумено лентов транспортьор /ГТЛ/ 2303. Твърди, че е извършена проверка относно обстоятелствата, които са причинили аварията, за резултатите от която е съставен Протокол от 11.02.2018г. Установено било, че сцепването по дължина на лентовото платно се дължи на отработка на забой с твърди включения, съдържащ силикатно – кварцова съставляваща обуславяща оформяна на остри ръбове при разтрошаване и разслояване на негабаритни образувания, както и попадане на подобни късове с остри ръбове в транспортирания материал, въпреки отделянето на негабаритните образувания. Посочени са и констатираните материални щети: нараняване във вид на проходен надлъжен срез на гумено – лентово платно тип В1800 ЕР2500 с дължина 220 метра на 550 мм. от канта в дясно, по посока движението на лентата. Посочва се, че с Протокола е констатирана негодността на лентовото платно за работна или възстановяване. Твърди, че е уведомил ЗАД „О.-З.“АД-гр.С. за настъпилото застрахователно събитие и му е представил всички изискани от последния необходими документи. Твърди, че ответникът отказал заплащане на застрахователно обезщетение по предявената пред него претенция. Отказът се основава на чл.3,т.1 от Раздел III на Общите условия към застрахователните договори, съгласно която клауза застрахователят не покрива преки или косвени загуби, повреди и /или разноски по застраховано имущество в резултат на груба небрежност на работници, служители или лица под контрола на застрахования. Твърди, че е възразил за незаконосъобразност на отказа пред застрахователя, но последният потвърдил изложените мотиви, отказвайки плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът намира, че към процесния договор не са приложими никакви Общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя, а само подписания между тях договор, приложенията към него и издадените на основание и при условията на същия застрахователни полици, както и приложимото право. Твърди, че в този смисъл е предвидената в самия договор клауза, че общите условия по договора за застраховка 4 имущество не следва да се прилагат спрямо процесния договор. Твърди, че съгласно чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Той може да откаже изплащането на такова обезщетение само в предвидените в чл.408 от КЗ изключения, каквито в случая не са налице. Претендира осъждане на ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 89 484.68 лева.

Твърди, че обезщетението е дължимо от застрахователя в първия ден след получаване на необходимите документи. Твърди, че такива е изпратил на 26.03.2018 г. с писмо изх.№ФС-17- 394. Счита, че съгласно чл.409 от КЗ застрахователят му дължи обезщетение в размер на законната лихва, заради допусната забава след изтичане на срока по чл.405 от КЗ. Тъй като падежът на задължението е на 26.03.2018 г. претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 26.03.2018г. д о 10.02.2021 г.- датата на подаване на ИМ пред съда в общ размер на 17 076.75 лева.

Ответникът „ЗАД О.-З“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** оспорва предявените искове. Счита, че са налице основания за отказ да бъзе заплатено застрахователно обезщетение. Твърди, че настъпилото застрахователно събитие – възникнала авария на 11.02.2018г. се дължи на проявена груба небрежност на работници на застрахования, тъй като било установено преминаване на късове с огромни ръбове и негабаритни образувания по лентата. В тази връзка се позовава на предвиждане в общите условия, с които ищецът бил запознат с подписването на застрахователна полица №0110-600-2018-00016 и с които се е съгласил. Счита, че има право да откаже заплащане на обезщетение и когато настъпването на застрахователното събитие се дължи на неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди – съгласно предвиждането на чл.395 от КЗ. Твърди, че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на това задължение. При условията на евентуалност – счита, че ако бъде ангажирана отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение, следва то да се намали като се отчете приноса на работниците, проявили груба небрежност. Оспорва размера на претендираните вреди. Счита за неясно както времетраенето на отстраняване на аварията, така и броя на работниците, участвали в отстраняването. Оспорва включването в претенцията на 5 застрахования разходи за отпуски, Великденски надбавки, безплатна храна – които не се покриват от застраховката „Имущество“. Твърди, че щетите не са отстранени или ако са отстранени – претендираните вреди са в завишени размери.

С допълнителна искова молба „М.М. - И.“ ЕАД – гр. Р. изразява становище, че Общите условия по застраховки, предлагани от ответника, на които последният се позовава, са неприложими към спорното правоотношение, тъй като са изрично изключени с Договор №МТ 36/2018г. и не са част от приложенията към него. Счита, че застрахователят не може да черпи права от клауза / декларация в застрахователна полица, тъй като тя не съответства и не отговаря на изискванията на възложителя. Оспорва твърдението в отговора за проявена „груба небрежност“ от работници на дружеството във връзка с изпълнение на задълженията им. Намира, че не е налице нито едно от изключенията, предвидени в чл.394 от КЗ, при които застрахователят би могъл да откаже заплащането на обезщетение. Във връзка с оспорване на размера на застрахователното обезщетение , счита, че претенцията му за такова е изцяло съобразена с уговорката на чл.7 от приложението относно базата за неговото определяне, включително и относно сумата за труд при извършване на ремонт на застрахованото имущество.