Решение № 34 от 27.03.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Тервел, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100174 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№1153 от 15.10.2021г. от Предявен е иск от Н. Ч. в качеството му на управител на „БАТО 2010“ ЕООД , с адрес за призоваване ************ срещу П. Н. П. с ЕГН:********** от ********** с правно основание чл.422, вр. с.чл.124 от ГПК по силата на който се иска да бъде признато по отношение на страните, че П. Н. П. дължи на „БАТО 2010“ ЕООД представлявано от управителя Н. Ч. сумата от общо 6000 лева, представляващи вноска по заем за месец ноември и месец декември 2021г. Претендира се на осн.чл.86 от ЗЗД заплащане на мораторна лихва от 55,83 лева върху първата падежирала вноска и мораторна лихва от 30,83 върху втората падежирала вноска, за които е издадена Заповед за изпълнение №51/26.04.2022г. по ЧГД №7/2022г. на ТлРС. Претендират се и разноски по делото.

Предявен е и осъдителен иск в условията на евентуалност на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за същите суми.

Претендират се разноски и по двете производства.

В исковата молба се излагат съображения, че с пълномощно № 433 и № 434 заверено на 10.03.2020г. от нотариус Ю. К. с район на действие PC гр.

Добрич, peг. № 519 на Нотариалната Камара, в качеството му на управител на БАТО 2010 ЕООД упълномощил П. Н. П. с ЕГН ********** с правата да се разпорежда с имоти собственост на едноличното дружество, находящи се в село Кочмар, община Тервел, представляващи ЗАКРИТИ СКЛАДОВЕ ЗА ЗЪРНО - 2 бр., с площ 971 кв.м. в ******** и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с площ 112 кв.м ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в ********.

Идеята на пълномощника била да ипотекира сградите, след това да ги отремонтира и да продава торове и препарати там. Уговорката била ищеца да получи сумата от 25 000,00 лв. след като уреди документите. На 15.10.2020г. пълномощника му П. Н. П. с договор за покупко-продажба обективиран в 1 нотариален акт ********* г., на нотариус Д.П., с район на действие PC гр.

Тервел, peг. № 174 на НК, който н.а. е вписан в СВ гр. Тервел с вх. peг.

********г. продал на Н.И.Д. на цена от 15 000.00 лв. /петнадесет хиляди лева/ ЗАКРИТИ СКЛАДОВЕ ЗА ЗЪРНО - 2 бр., с площ 971 кв.м. в УПИ VIII-ПСД, квартал 5 по ПУП с.Кочмар и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с площ 112 кв.м. ВЕДНО С ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ в ********.

Парите са постъпили в сметката на пълномощника му, но не му били предадени. Наложило се ищеца да заведе осъдителен иск по който било образувано гр.дело 308/2021г. в PC Тервел. Ищецът твърди, че след многобройни молби и обещания от ответника, че ще изпълни задължението си, след като ответника получел заем от банка срещу ипотека, ищеца се съгласил да оттегли претенцията си. Делото било прекратено с определение на съда, ипотека върху имота имало. Ответника П. получил заем от банка, но ищеца отново не получил дължимите пари. Ищецът сочи, че ответника му предложил да сключат договор за паричен заем, чрез който да разсрочи задължението си. Така се стигнало до сключването на договор за паричен заем на 24.09.2021г., заверен от нотариус К. - PC Добрич и вписан в регистъра под № 2367.

Ответникът отново не отчел парите на ищеца, което принудило последния да подаде в Районен съд – Тервел заявление за издаване на зоповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и като доказателство приложил нотариално заверения договор за заем, за което било образувано ч.гр.дело №7/10.01.2022 г. Съдът е издал заповед за изпълнение №6/11.01.2022 г. и изпълнителен лист на заявителя. В законоустновения срок след поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело 17/2022 г. длъжникът е направил възражение за недължимост на плащането. В дадения едномесечен срок по чл.415 от ГПК, заявителят е предявил настоящите искове.

В законоустановения едномесечен срок след размяна на книжата по чл.131 от ГПК, е бил получен писмен отговор от ответника, чрез упълномощеният му адвокат Н. В., чрез който ответникът моли да се отхвърли иска като неоснователен. Сочи, че не е получил тази сума в заем, поради което и не я дължи. Навежда твърдения, че в настоящата искова молба ищецът изрично е записал, че става дума за нещо съвсем различно от сключване на договор за заем, а именно, че е упълномощил ответника П. Н.

П. с права да се разпорежда с имоти собственост на едноличното дружество, т.е. ищецът твърди, че е упълномощил ответника да сключи договор от негово име, но не и това, че му е дал пари в заем. Сочи, че е налице несъответствие и между описаното в исковата молба и в представения договор за паричен заем. В исковата молба се твърди, че ответника П. Н. П. като пълномощник на ищеца е извършил продажба на недвижими имоти на стойност 15000 лв., а в представения договор за паричен заем е посочена сумата от 12000 лв.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат В. Д., чрез който поддържа исковете си и моли да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по чл.417 от ГПК.

Ответника не се явява лично, представлява от адвокат Н. В., като чрез него моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

2

По делото са приети следните писмени доказателства: договор за паричен заем между страните от 24.09.2021г. и копие на изпълнителен лист №6/11.01.2022г. по ЧГД №7/2022г. на ТлРС, както и приложеното служебно ч.гр.д. №20223250100007/2021г. на ТлРС, съдебно-счетоводна експертиза.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните съображения.

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.417 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 6/11.01.2022 г. по ч.гр.дело № 7/2022г по описа на Районен съд – Тервел. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.418, ал.6 от ГПК, а искът е предявен от ищеца на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.417 от ГПК, съдът е уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител като е заповядал – длъжникът П. Н. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **********, ул.“Пета“ №13, в качеството му на длъжник по договор за паричен заем от 24.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.

№2367/24.09.2021г. на нотариус Ю.Д.--К. ДА ЗАПЛАТИ на „БАТО 2010“ ЕООД с ЕИК 201815262 със седалище и адрес на управление ********** със законен представител управител Н. Ч., следните суми: 6000,00 /шест хиляди/ лева, главница по договор за паричен заем от 24.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.№2367/24.09.2021г. на нотариус Ю.Д.--К.представляващи 3000 лева падежирала вноска по договора за заем за месец ноември и 3000 лева падежирала вноска за месец декември, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2022 год.- датата на подаване на настоящото заявление, до окончателното изплащане на сумата, 55,83 /петдесет и пет лева и 83ст./ лева - законна лихва за забава върху първата падежирала вноска натрупана за периода от 01.11.2021г. до 07.01.2022г., 30,83/тридесет лева и 83ст./ лева - законна лихва за забава върху втората падежирала вноска натрупана за периода от 01.12.2021г. до 07.01.2022г., както и 123,96 /сто двадесет и три лева и 96ст./ лева, представляваща платена държавна такса и такса за банков превод.

На първо място относно несъответствията между твърденията в исковата молба, че ответника като пълномощник е продал недвижими имоти собственост на ищеца за сумата от 15 000 лв., а договорът за заем бил за 12 000 лв., съдът не намира пороци в тази насока. Договорните отношения на страните са свободни и те могат да уговярят, каквато и да е сума и тя може да зависи от много факти, като например плащане на определена част от дължима сума, опрощаване на част от дължима сума и т.н. Това е същото като възможността на ищеца по гражданскоправен спор да предяви само част от вземането си, като съдът не следва да издирва основания, защо ищеца не е предявил цялото си вземане. Последното зависи и пределите му се определят само и единствено от ищеца.

По спора.

Съгласно чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и 3 качество.

Договорът за заем е реален договор, т.е. заемодателя трябва да предаде сумата или веща, при което възниква задължението на заемателя да я върне.

При реалните договори обикновено не се предвижда последователност за осъществяването на двата основни елемента от фактическия състав постигането на съгласие и предаването. Възможно е предаването да предхожда съгласието. Обикновено в тези случаи става въпрос за предадени на друго основание пари или вещи, за които впоследствие се постига съгласие да се считат дадени в заем. Към тази хипотеза могат да се причислят и случаите, когато парите въобще не са предавани, а се дължат на друго основание (например като цена по договор за продажба, или както е в случая отчетническа сделка от пълномощника към упълномощителя). Именно такъв е настоящият случай и това не прави договорът за заем нищожен поради липса на изпълнен фактически състав.

В чл.1 ал.1 на представения по делото договор за заем е описано ЗАЕМАТЕЛЯТ признава, че дължи на ЗАЕМОДАТЕЛЯ сумата от 12 000 лв.

/дванадесет хиляди / лева, които представляват неотчетена сума от получената от него продажна цена по сделка, сключена от него в качеството му на пълномощник на ЗАЕМОДАТЕЛЯ - покупко-продажба, с нотариален акт № 33, том VII дело №656/2020 г. на СВ-Тервел.

По нататък в чл.1 от договора е записано - /2/. ЗАЕМАТЕЛЯТ приема да се отчете по гореописаната сделка, като сключва настоящия договор за ЗАЕМ за посочената сума.

/З/.СТРАНИТЕ ПРИЕМАТ, че ЗАЕМОДАТЕЛЯТ е предоставил сумата от 12 000 /дванадесет хиляди/ лева в заем на ЗАЕМАТЕЛЯ.

В чл.2 на същия договор е описан срока и дати на плащане на заема на три равни вноски, а имвенно - ЗАЕМАТЕЛЯТ се задължава да върне заетата сума в срок до 01.02.2022 /първи февруари две хиляди двадесет и втора/ година по банков път по банкова сметка, която ЗАЕМОДАТЕЛЯТ се задължава да предостави на ЗАЕМАТЕЛЯ по електронната поща, на следните вноски: на 01.11.2021 г. - 3000 /три хиляди/лева; на 01.12.2021 г. - 3000 /три хиляди/ лева; на 01.02.2022 г. - 6000 /шест хиляди/ лева.

Ответникът не твърди и не доказва, че е върнал паричната сума, той оспорва, че изобщо я дължи.

Подписът на ответника, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определен основание, представлява изявление за получаване. - решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Ищецът в настоящият случай е предявил иска си само за първата и втората вноска по договора.

Съдът намира, че така представеният договор за заем не страда от пороци и е произвел своите правни последици и е налице облигационна връзка между страните. Безспорно се установи, че същият е сключен с цел да се разсрочи плащането по вече придобита и неотчетена сума пари от ответника, която е била собственост на ищеца и ответникът е следвало да 4 отчете на ищеца. Налице е неизпълнен договор от страна на ответника. Това, че сумата от 12 000 лева предмед на договора не била отразена в счетоводството на ищцовото дружество, установено с експертизата по делото, не прави договорът за заем недействителен.

Правилно съгласно договора за заем е определена и лихва за забава 55,83 /петдесет и пет лева и 83ст./ лева - законна лихва за забава върху първата падежирала вноска натрупана за периода от 01.11.2021г. до 07.01.2022г., 30,83/тридесет лева и 83ст./ лева - законна лихва за забава върху втората падежирала вноска натрупана за периода от 01.12.2021г. до 07.01.2022г.