Определение № 3404 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3404 гр. София, 15.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П. - чрез пълномощник адв.

Г. П. - Смоличка, срещу въззивно решение № 10 от 22.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 174/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 260010 от 22.05.2023 г. по т. д. № 184/2018 г. на Окръжен съд - Плевен в следните негови части : В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. - М. Н.“, представляван от М.Й. Н., иск с правно основание чл.40 ЗЗД за признаване за установено, че сделката за покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № 142, том VІІІ, рег. 4316, дело № 734/2013 г. от 14.11.2013 г. на нотариус Я.Я вписан в служба по вписванията вх. рег. № 4642, акт.187, том 8, дело № 1585/2013 г., е недействителна по отношение на ½ идеална част от описаните в нотариалния акт 27 бр. недвижими имоти - земеделски земи в землището на с.

Ракита; В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. срещу „Б. 82“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ½ ид. ч. от 27-те бр. недвижими имоти, предмет на сделката по нотариален акт № 142; В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. - М.

Н.“, представляван от М.Й. Н., иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 142, поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на 1 продажната цена от 32 000 лв. по банкова сметка на продавачите, по отношение на ½ ид. част от имотите, предмет на продажба; В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. срещу ЕТ „Б. - М. Н.“, представляван от М.Й. Н., иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане на компесаторно обезщетение, съответстващо на продажната стойност на имотите по нотариален акт № 142, в размер на 102 750 лв. (изчислена като ½ от пазарната стойност на имотите - 205 500 лв. общо); В частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Л. П. срещу Б. М. Н. иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 16 000 лв., представляваща ½ част от продажната цена по нотариален акт № 142, в случай, че същата е получена от Б. Н. в качеството му на пълномощник на Е. П., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на непредявен с исковата молба иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете - съобразно заявената в исковата молба поредност на съединяването им, с присъждане на разноски. Излагат се оплаквания за : Необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл.40 ЗЗД за недействителност на оспорения договор за продажба; Допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила по чл.147, ал.1, т.1 ГПК, чл.164, ал.1 ГПК и чл.172 ГПК при обсъждането и преценката на свидетелските показания, въз основа на които съдът е формирал решаващи изводи по съществото на спора;

Незаконосъобразен отказ на въззивния съд при наличие на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК да допусне изслушване на ответниците по реда на чл.176 ГПК за обстоятелства, които имат значение за основателността на предявените искове, да допусне допълнителна задача към назначената в първоинстанционното производство съдебно - оценителна експертиза, необходима за изясняване на спора от фактическа страна, и да изиска по реда на чл.186 ГПК информация от трето лице за факти, релевантни за основателността на иска по чл.108 ЗС; Неправилно приложение на разпоредбите на чл.75, ал.1 и ал.2 ЗЗД, довело до необоснованост и 2 незаконосъобразност на извода, че в качеството на продавач по оспорваната сделка ищцата (сега касатор) е получила дължимата от продажбата цена;

Противоречие с доказателствата по делото и със закона на направения от въззивния съд извод, че пълномощникът на продавачите Б. Н. е дал сметка и е предал получената от продажбата цена (сума) на продавачите - негови доверители. В жалбата се поддържа и касационен довод за недопустимост на въззивното решение в частта по предявения срещу Б. М. Н. иск, квалифициран с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, като постановено по непредявен иск.

Недопустимостта е аргументирана с доводи, че доколкото претенцията е основана на отговорността на ответника - пълномощник за причинени на ищцата вреди, произтекли от невярното изявление в нотариалния акт, направено от нейно име, че продажната цена е получена по банков път от продавачите по сделката, искът е следвало да се разгледа като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД, а не като иск по чл.284, ал.2 ЗЗД.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС : „1. Кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания; 2.

Кога следва да се приеме, че е налице намерение за увреждане на интересите на представлявания при сговор между представителя и лицето, с което той е договарял; 3. Релевантен към иска по чл.108 ЗС ли е въпросът от кое лице се обработват процесните недвижими имоти, ако по делото не се спори, че те са били придобити чрез сделка с лицето, от чието владение се претендира връщането им; 4. Кога плащането на некредитор има погасителен ефект по смисъла на чл.75, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД и в частност налице ли е погасителен ефект на задължението при плащане на некредитор по смисъла на чл.75, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД, ако той е съпруг на кредитор и при установени по делото традиционно добри отношения в семейството на съпрузите (за втората част от въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК); 5. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК; 6. Допустимо ли е 3 мотивите на съдебното решение да се основават на изнесени от свидетели факти, за които същите не са допуснати до разпит в процесуалните срокове, установени в чл.147, ал.1 ГПК; 7. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните; 8. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност; 9. Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд отклони искане за допускане по реда на чл.176 ГПК недопуснати от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила обяснения на насрещна страна поради факта, че тази страна е взела становище по твърдения факт с отговора на исковата молба, с отговора на въззивната жалба и други писмени изявления на процесуалните си представители; 10. Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства, които страната е поискала, но не са били допуснати от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, както и такива, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства“. Допускането на касационно обжалване по иска, квалифициран с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, се поддържа на основание чл.280, ал.2, предл.2 ЗЗД с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, вместо по действително предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. В условията на евентуалност като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи бланкетно и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден съвместен отговор от ответниците по касация М.Й. Н., действащ като ЕТ „Б. - М. Н.“, Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД чрез пълномощник адв. Г. Г.. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, като е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в 4 срока по чл.283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. Л. П. субективно и обективно евентуално съединени искове, квалифицирани с правно основание чл.40 ЗЗД, чл.108 ЗС, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД, Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, и е приел за установени следните релевантни за спора факти :

Ищцата Е. Л. П. е сключила брак с ответника М.Й. Н. на 14.03.1981 г., като бракът им е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила на 22.12.2016 г. съдебно решение.

С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 8445/07.11.2013 г., М. Н. и Е. П. са упълномощили Б. М. Н. - техен син, да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, включително да договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл.38 ЗЗД, съсобствените на упълномощителите недвижими имоти - земеделски земи, придобити по време на брака им, както и да получава продажната цена. На 14.11.2013 г. е сключен договор за покупко продажба във формата на нотариален акт № 142, дело № 734/2013 г. на нотариус Я.Я с който М.Й. Н. и Е. Л. П., действащи чрез пълномощника си Б.

М. Н., са продали на ЕТ „Б. - М. Н.“, действащ чрез пълномощник И.А. И. Н.а, 27 бр. земеделски земи в землището на с. Ракита (подробно индивидуализирани в акта) с данъчна оценка общо 30 372.90 лв. срещу цена 32 000 лв. В нотариалния акт е вписано, че продажната цена е изплатена изцяло по банкова сметка на продавачите. Описаните в нотариалния акт имоти са заведени като дълготрайни материални активи в счетоводството на предприятието на ЕТ „Б. - М. Н.“ на 14.11.2013 г. с балансова стойност 32 000 лв. На 27.11.2013 г. е извършен банков превод, чрез който сумата 32 000 лв. е преведена от сметката на ЕТ „Б. - М. Н.“ по сметка на физическото лице М.Й.

Н., като преводът е осчетоводен в счетоводните книги на ЕТ „Б. - М. Н.“.

На 06.12.2013 г. в Търговския регистър е вписано „Б. 82“ ООД със съдружници М.Й. Н. и Б. М. Н.. Вписаният предмет на дейност на дружеството е идентичен с предмета на дейност на ЕТ „Б. - М. Н.“ и включва 5 производство и търговия със селскостопанска продукция, търговия със селскостопански произведения и др. С договор от 13.03.2014 г. ЕТ „Б. - М. Н.“ е прехвърлил на „Б. 82“ ООД търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата 4 110 000 лв. Част от активите на търговското предприятие, предмет на прехвърлителната сделка, са придобитите с договора за покупко - продажба земеделски земи. Според заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно оценителна експертиза, пазарната цена на прехвърлените имоти към датата на сключване на договора за покупко - продажба - 14.11.2013 г., и към датата на прехвърляне на търговското предприятие - 13.03.2014 г., е 149 096 лв., а изчислена на база само обработваемата площ от земите, цената е 121 571.29 лв.