Решение № 945 от 31.07.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Административно дело 142/2026
- Вид
- Решение № 945
- Подписан
- 31.07.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Валери Раданов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 945
Силистра, 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
При секретар АНТОНИЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20267210700142 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят К. И. О., [ЕГН], адрес: гр. Силистра, обл. Силистра, [улица], ет. 6, ап. 16, оспорва заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1099-000094 / 04.05.2026 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че мярката е наложена при изначална липса на основание. Твърди, че на посочените в акта за установяване на административно нарушение дата и час е бил спрян за проверка като водач с валидно свидетелство за управление за съответната категория и че едва тогава за първи път е узнал, че управляваният от него собствен лек автомобил е с прекратена регистрация. Обяснява, че не е знаел и обективно не е могъл да знае за прекратяването на регистрацията, тъй като не му е било съобщавано, че регистрацията ще бъде прекратена; регистрационните табели не са били иззети, нито свидетелството за регистрация, което би му подсказало този факт. Сочи, че сектор „Пътна полиция“ е следвало да уведоми собственика за служебното прекратяване и че е санкциониран поради бездействие на самия административен орган. Заявява, че още в деня на проверката – в 11:21 ч. на 03.05.2026 г. – е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е изпълнил задълженията си като собственик, и че вредни последици не са настъпили. Моли заповедта да бъде отменена изцяло и претендира направените по делото разноски.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
С обжалваната заповед № 26-1099-000094 / 04.05.2026 г. ответникът, по повод на нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.
Съдържащите се в мотивите на заповедта констатации са базирани на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5213556 / 03.05.2026 г., съставен от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, и се свеждат до следното: «В гр. Силистра по бул. „Македония“ № 139 в посока бензиностанция „ОМВ“ управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „3 ЕР РЕИХЕ“, с регистрационен номер [рег. номер], като при полицейска проверка се установи следното нарушение: водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – има данни за служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 21.04.2026 г.».
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от адресата на неблагоприятния акт, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна с оглед на изложените по-долу съображения.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР са определени като структури за контрол по ЗДвП. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра е ръководител на такава структура и разполага със собствена, произтичаща непосредствено от закона компетентност да прилага мерките по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Позоваването в обжалваната заповед на овластяващата заповед № 342з-607 / 22.05.2025 г. на директора на ОДМВР – Силистра, която има значение за делегиране на правомощия към други длъжностни лица, е несъществена неточност за компетентността на ръководителя на службата.
Няма данни за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е издадена – в противоречие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – с непълно правно основание. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от за срок от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Приложното поле на подб. „гг“ обхваща следователно пет различни санкционни състава, всеки от които е самостоятелна материалноправна предпоставка за прилагане на мярката. За да упражни надлежно компетентността си, административният орган е длъжен да посочи кой от тези състави намира за осъществен. Това не е сторено, поради което обжалваният административен акт се явява засегнат от порок по чл. 146, т. 2 АПК.
Налице е и порок по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП няма функциите на административно наказание. Целта ѝ е да преустанови противоправното състояние – управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, – а не да го санкционира предварително. По делото е безспорно установено, че служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП е последица от липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Установено е също, че жалбоподателят е сключил договор за такава застраховка – полица № BG/23/126001509443, с начало на покритието 11:21 ч. на 03.05.2026 г. Този факт предхожда издаването на обжалваната заповед на 04.05.2026 г. Нещо повече, самият административен орган – с писмо изх. № 342000-5951 / 06.05.2026 г. – посочва, че отнетите свидетелство за регистрация и регистрационни табели подлежат на връщане именно след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, каквато вече е била налице.
При това положение основанието, довело до служебното прекратяване на регистрацията, е било отпаднало още преди издаването на обжалваната заповед, а регистрацията е подлежала на възстановяване. Целта на принудителната административна мярка – преустановяване на нарушението – е била постигната към момента на прилагането ѝ. Отнемането на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, при вече отстранено противоправно състояние, придобива изцяло санкционен характер, какъвто мярката по своята правна природа не следва да има. Това прави заповедта постановена в несъответствие с целта на закона – основание за отмяна по чл. 146, т. 5 АПК.
Изложените съображения налагат извода, че жалбата е основателна, а оспореният административен акт подлежи на отмяна.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно чл. 143, ал. 1 АПК – в общ размер на 260,11 € (255 € адвокатско възнаграждение и 5,11 € държавна такса), дължими от учреждението, в чиято структура попада ответникът.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1099-000094 / 04.05.2026 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на К. И. О., [ЕГН], сумата от 260,11 € (двеста и шестдесет евро и единадесет цента), представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�