Решение № 374 от 11.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Смолян, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100248 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Б. В. В. срещу "*** " ООД с правното основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК да бъде признато за установено в отношенията между Б.

В. В. с ЕГН **********, адрес: **q и „***" ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, че Договор за потребителски кредит № 925440 от 08.09.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Възраженията за нищожност са с оглед уговорена неустойка в договора за потребителски кредит. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение.

В съдебно заседание за ищеца адв. О. поддържа иска.

За ответника, редовно призfван, не се явява представител в съдебно заседание. С писмена молба се поддържат възраженията в отговора.

Поддържат се и насрещните искове.

С отговора си ответната страна прави възражение, че е недопустимо да се разглеждат самостоятелно исковете, предявени и образувани като отделни производства срещу ответното дружество, като от ищеца са подадени две искови молби с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Образувани са гр.дело №248/2024г. и гр.дело №249/2024. Съединяването на дела е важно с оглед възможността за извършване на съдебно прихващане на насрещните вземания на страните.

Между страните има сключени общо 4 договора със същата клауза като 1 процесната. В условията на евентуалност, в случай, че делата не бъдат съединени и при успешен развой на делото за ищеца, то моли да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. По същество се оспорва наличието на основанията за нищожност на процесната клауза.

В хода на делото са предявени насрещни искове от "***" ООД срещу Б. В. с правното основание на чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. С чл. 240 от ЗЗД, като се претендира Б. В. В. да бъде осъден да заплати на ищеца паричната сума в размер на 164,00 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 9250522 от 08.09.2023 г., в общ размер на 1100 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане. От ответната страна не е постъпил отговор по насрещните искове, като в съдебно заседание процесуалния представител на ищеца не оспорва насрещната искова молба.

Процесуалният представител на Б. В. – адв.О. заявява, че не оспорва насрещните искове.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писменото становище, становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че на 08.09.2023г. между ищеца В., като „Кредитополучател“ от една страна и ответника „***“ ООД, ЕИК **, в качеството му на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №9250522, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 100,00 лева; - 44.5% фиксиран лихвен процент; - 54.72% годишен процент на разходите; - 6 броя вноски; - 1 285,42 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; - Обезпечение - поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя.

Съгласно чл. 5. (1) от Договора за заем ищецът е следвало в срок от 3 дни (три) от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

1.Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2.Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната;

При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната.; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение.; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.; Да представят служебна бележка от работодателя си или 2 друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 11 (1) от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението по чл.5 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 730,58 лева. Видно от приложения погасителен план- Приложение 1 към договора за кредит №954259 общата дължима сума от кредитополучателя с неустойката е става общо в размер на 1639,00 лева. Неустойката е предвидена за плащане разсрочено съобразно посочения в Приложение №1 настоящия договор начин. Последното Приложение №1 е представено по делото и предвижда заплащането на неустойка на вноски едновременно с погасителните вноски.

Изпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението би създало затруднения за кредитополучателя, предвид изискванията, които се поставят към тях. Последното води на извода, че това задължение така, поставено в договора, като се има предвид и краткия тридневен срок, изначално препятства заемателя да организира изпълнението. А от тук следва непосредствено и незабавно заемателят да плаща неустойка, по причина, че не е успял да ангажира поръчител. В този случай, при невъзможност в краткия тридневен срок и при тези условия, се дължи неустойка и неустойката е включена за плащането й на вноски едновременно с погасителните вноски за връщане на кредита, което допълнително възпрепятства заемателя да изпълни задълженията си срочно съобразно уговорените падежи по погасителния план и по този начин затруднява доброволното погасяване на заема, а в случай на неизпълнение евентуално ще се натрупат и разходи за принудително събиране на вземанията по договора. Така уговорена, е видно, че създава предпоставка предварително заемателят да плаща допълнително разходи за неустойка.

Последното води и до неоснователно обогатяване на кредитора. С уговарянето предварително на дължимостта на неустойката за неизпълнение за задължение за осигуряване на обезпечение в краткия тридневен срок освен, че кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на оценка от страна на кредитора за платежоспособността на длъжника, което следва да бъде сторено предварително, а освен това както се посочи по- горе и значително се увеличава размера на задължението за длъжника и така уговорена неустойката противоречи на добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. А в случая, към дълга се прибавя и неустойка, което допълнително оскъпява кредита.

Извода, че в случая така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, следва и от съпоставката на размера на отпуснатия кредит и размера на неустойката, а именно при отпуснат кредит от 1100 лева- обща сума за връщане с лихвата1 285,42 лева, и още неустойка- 730,58 лева.

С предвиденото за заплащане на разходи за неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение се заобикаля и разпоредбата на 3 чл.19, ал.4 ЗПК. Касае се за разходи, които следва да се приеме, че са за дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Това е така, защото, видно е, че са начислени предварително, а освен това те са именно разходи , които заемодателят би направил във връзка с дейността по управлението на заема. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В случая, се заобикаля цитираната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.

По изложените съображения процесния договор е нищожен.

Основателни се явяват насрещните искове, предявени от *** ООД срещу Б.

В.. Исковете се признават, а именно 164,00 лева част от неизплатено задължение за главница по процесния договор за потребителски кредит №9250522 от 08.09.2023г., ведно със законната лихва от 12.04.2024г. до изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат М. О. в размер на 400,00 лева за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ще следва Б. В. да бъде осъден да заплати съдебните разноски на *** ООД в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса за насрещните искове и 480,00 лева адвокатско възнаграждение за насрещния иск.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Б. В. В., ЕГН**********, с адрес *** и „***“ ООД, ЕИК**, седалище адрес на управление ***, по иск на Б. В. В., че Договор за потребителски кредит № 925440 от 08.09.2023г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН**********, с адрес **, да заплати на „***“ ООД, ЕИК**, седалище адрес на управление ***, сумата в размер на 164,00 лева/сто шейсет и четири лева/ - част от неизплатено задължение за главница по процесния договор за потребителски кредит №9250522 от 08.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК**, да заплати Б. В. В., ЕГН**********, с адрес **, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК**, да заплати на адвокат М. М. О.- адвокат в Адвокатска колегия гр.Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/ за осъщественото процесуално представителство по гр.дело №248/2024г.. по описа на РС- Смолян.

ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН**********, с адрес **, да заплати на „***“ ООД, ЕИК**, седалище адрес на управление ***, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева заплатена държавна такса и 480,00 лева адвокатско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5