Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5451 от 12.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 881/2026
Вид
Решение № 5451
Подписан
12.05.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Дани Каназирева, Йордан Русев, Николай Ингилизов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 213а · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 5451

Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАН РУСЕВ

Членове:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА канд № 20267180700881 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л. А. Ч., с [ЕГН], против Решение № 153 от 11.02.2026 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 20255330203051 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XX наказателен състав. С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 25-1030-002656 от 13.05.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Л. А. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 30 от същия закон.

В касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на фактическите изводи. Излага се, че районният съд не е извършил пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите по делото, като е достигнал до изводи, които не се подкрепят от събраните доказателства.

Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е анализирал в необходимата степен събраните по делото доказателства, в частност възпроизведените видеозаписи, като липсва съпоставка между отделните доказателствени източници и не е извършена цялостна преценка на тяхната доказателствена стойност. Поддържа се, че съдът е кредитирал показанията на разпитаните полицейски служители, без да обсъди евентуални противоречия и без да изложи мотиви защо приема едни доказателства за достоверни за сметка на други.

Навеждат се доводи, че подаването на звуков сигнал е било обусловено от конкретната пътна обстановка и е имало предупредителен характер, насочен към предотвратяване на опасност за движението, поради което се поддържа, че е налице изключението по чл. 30 от ЗДвП. Алтернативно се твърди, че дори да е налице формално нарушение, същото следва да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В срока по чл. 213а АПК не е постъпил отговор от ответника.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.04.2025 г., около 16:30 ч., Л. А. Ч. е управлявал лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер] в [населено място], на [улица], където в същия момент са се намирали полицейски служители, изпълняващи служебни задължения във връзка с друг случай.

Според описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, водачът е използвал звуков сигнал в населено място, без това да е било необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, като е подавал сигнала многократно с цел привличане вниманието на контролните органи. В акта е отразено нарушение на чл. 30 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

Нарушението е било възприето непосредствено от полицейския служител П. А. И., който в качеството си на контролен орган е установил поведението на водача, като е възприел, че жалбоподателят е подавал звуков сигнал и е жестикулирал към служителите.

За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е връчен на Ч., като същият е оспорил извършването на нарушението.

В хода на административнонаказателното производство жалбоподателят е поддържал, че подаването на звуков сигнал е било обусловено от наличието на друг автомобил, който е възпрепятствал движението, поради което е целял да сигнализира контролните органи за предприемане на действия по компетентност, като в тази връзка са представени и писмени доказателства относно санкциониране на друг участник в движението.

Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № 25-1030-002656/13.05.2025 г. от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Л. А. Ч., на основание чл. 183, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 30 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).

В мотивите си районният съд е изложил, че при постановяване на решението е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приети и обсъдени са актът за установяване на административно нарушение, наказателното постановление, представените по административнонаказателната преписка оправомощителни заповеди, докладните записки, както и представените от жалбоподателя писмени доказателства. Съдът е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат всички изискуеми реквизити по Закона за административните нарушения и наказания.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя П. А. И.. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията му и е приел, че същите подкрепят констатациите по акта, а именно че жалбоподателят е подавал звуков сигнал не за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, а за привличане вниманието на намиращите се на място полицейски служители.

Съдът е обсъдил и обясненията на жалбоподателя, като е приел, че същите представляват защитна позиция, която не намира опора в събраните доказателства. Посочено е, че твърденията за наличие на друг нарушител и за необходимост от подаване на звуков сигнал не обосновават приложението на изключението по чл. 30 от ЗДвП.

Районният съд е обсъдил направените възражения за липса на обективни доказателства и за неизяснена фактическа обстановка, като е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на нарушението, включително и чрез гласни доказателства, както и че възпроизведените видеозаписи не опровергават възприетата фактическа обстановка.

Отделно е изложено, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, с оглед характера и начина на извършване на нарушението.

Въз основа на изложеното районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Настоящият съдебен състав споделя напълно фактическите и правните изводи на районния съд, като намира, че същите са изградени въз основа на правилно установена фактическа обстановка, при законосъобразно събиране и преценка на доказателствата и при вярно приложение на материалния закон.

Основният спор по делото се свежда до това дали е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото административно нарушение – използване на звуков сигнал в населено място извън изключението за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, както и дали първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при формиране на фактическите си изводи.

От материалноправна страна спорът се подчинява на разпоредбата на чл. 30 от Закона за движението по пътищата, съгласно която използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен когато това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

Нормата има императивен характер и въвежда обща забрана, като предвижда едно единствено изключение. Същото е приложимо само при наличие на конкретна и непосредствена опасност от настъпване на пътнотранспортно произшествие, при която използването на звуков сигнал е насочено към предупреждаване на участник в движението, чието поведение създава такава опасност.

Следователно, за да е налице правомерно използване на звуков сигнал в населено място, следва да са налице кумулативно две предпоставки – наличие на реална опасност от пътнотранспортно произшествие и използване на сигнала като средство за нейното предотвратяване. Всяко използване на звуков сигнал с друга цел, включително за привличане на внимание, сигнализиране на контролните органи или въздействие върху други участници в движението извън посочената хипотеза, не попада в обхвата на изключението и представлява нарушение на закона.

Санкционната норма е предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата, съгласно която водач, който неправилно използва звуков сигнал в населено място, се наказва с глоба в размер на 30 лева. В случая обаче е наложена глоба в размер на 10 лева, съобразно приложимата към момента на извършване на нарушението редакция на закона, действаща преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

От своя страна разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажност на случая, като тази преценка се извършва с оглед характера на нарушението, начина на извършването му и степента на обществена опасност, като се съпоставя с типичните случаи на съответното нарушение.

В този нормативен контекст следва да бъдат разгледани направените в касационната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, включително твърденията за допуснати процесуални нарушения, необоснованост на фактическите изводи и неправилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че районният съд не е обсъдил в необходимата степен възпроизведените в съдебното производство записи. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че районният съд изрично е съобразил това доказателствено средство и е приел, че съдържанието на възпроизведените записи не опровергава установената по делото фактическа обстановка. При това положение не е налице непроизнасяне по относимо доказателство, а несъгласие на касатора с извършената от съда доказателствена оценка, което само по себе си не обуславя касационна отмяна.

Действително, в тази част мотивите на районния съд са сравнително лаконични. Това обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е изложил ясен извод по спорния въпрос, а именно че възпроизведените записи не оборват останалия доказателствен материал по делото. При наличие на изрично произнасяне и при липса на вътрешно противоречие в доказателствената оценка не може да се приеме, че решението е немотивирано или постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е и оплакването, че районният съд е пренебрегнал „реално заснети факти“ и безкритично е възприел показанията на актосъставителя. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът е съпоставил обясненията на жалбоподателя с показанията на актосъставителя и с писмените доказателства по делото, включително докладните записки, и е изложил съображения защо кредитира констатациите на контролния орган. Тази доказателствена преценка не се установява да е произволна, вътрешно противоречива или извършена при необсъждане на относими доказателства, поради което не е налице твърдяното касационно основание.

Неоснователно е и възражението, че липсват ясни данни относно време, място и изпълнително деяние на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат индивидуализация на деянието по време, място, субект и описание на нарушението, а именно че на 18.04.2025 г., около 16:30 ч., в [населено място], на [улица], Л. А. Ч., като водач на лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], е използвал звуков сигнал в населено място, без това да е необходимо. Тези обстоятелства са били предмет на проверка и в съдебната фаза. Следователно не е налице неяснота, която да е ограничила правото на защита на наказаното лице.