Решение № 1022 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503550 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2339 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 9761/2021 г. по описа на Софийски градски съд, „ПИК нюз” ЕООД е осъдено да заплати на В. П. Д. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикации в електронно издание на ответника през периода 02.09.2020 – 15.07.2021 г., както и сумата от 1359 лв. – съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Искът е отхвърлен в останалата му част за разликата над уважения размер до сумата от 50 000 лв.

Ответникът е подал въззивна жалба в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал. 1 ГПК в частта, в която искът е уважен, излагайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено, а искът отхвърлен изцяло с оплаквания за необоснованост на изводите на съда извършен деликт с процесните публикации; липса на анализ дали цитатите представляват обида или клевета.

Същите представлявали журналистически коментари и мнения, а фактите, които съдържали, били изнесени преди публикациите в медийното пространство, което освобождавало ответника от отговорност. Сочи, че ответникът бил публична личност и следвало да търпи висока степен на критика. Показанията на свидетеля Т. не установявали, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. По време на публикациите ответникът бил задържан под стража и с множество повдигнати обвинения, затова не можело да се отграничат вредите от публикациите от преживяванията по повод наказателните производства. Претендира 1 разноски.

Ответникът оспорва жалбата.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът В. П. Д. твърди, че в поредица от публикации на електронния вестник „ПИК" в периода 01.09.2020 – 31.07.2021 г. по негов адрес са били разпространени общо тринадесет статии, в които се съдържат неверни и позорящи доброто му име и личното му достойнство твърдения. Съдът приема, че конкретните оплаквания са от изразите, които са цитирани в исковата молба.

Ищецът посочва, че възложител на работата по списване и публикуване на процесните статии е „ПИК нюз” ЕООД, собственик на вестника, и тъй като статиите не са подписани от конкретен автор, възложителят следва да носи отговорност за публикуваното във вестника. Твърди, че публикациите съдържат неверни и позорящи го твърдения и свързват името й с конкретни лица, внушавайки, че ищецът участва в криминални организации или кръг от хора, които финансират и подстрекават платени политически протести; ръководи или извършва криминални действия. Ищецът се почувствал унижен и ядосан, получавал главоболие, кръвното му налягане се повишавало. Накърнена била репутацията му, което довело до заличаване на притежаваното от него дружество в регистъра на небанковите финансови институции. Моли съда след като установи твърдените от него обстоятелства, подробно описани в исковата молба, да осъди „ПИК нюз” ЕООД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.

Ответникът оспорва по същество предявения иск като не е направил възражения, че притежаваното от него електронно издание е публикувало процесните статии. Твърди, че липсва неправомерно поведение, обективирано в публикациите, и че изнесените факти са верни и добросъвестно проверени, както и че били изнесени преди това в други медии. Не се спори, че ответникът е собственик и издател на електронния вестник, а статиите са без автор. За истинността на твърдените в публикациите факти ответникът носи тежестта на доказване, а при липса на доказателства следва да се приеме, че фактите не са верни.

От фактическа страна се установява, че в публикация от 02.09.2020 г. със заглавие “Арестуваха касиер на Б. за метежите у нас – В. Б. свързан с отровното трио“ се твърди, че ищецът е бил задържан; според данни на службите той е основен тартор на бригадите на В.

Б., които финансират метежите в София; В. Д. е смятан за лихвар № 1 в България, той е подсъдим за изнудване на С. М. преди убийството й; Б. е сочен за шеф на арестуваните Г. и П.…задържани за дрога и натиск и заплаха към длъжниците. Фактите, че ищецът е задържан заради съпричастност с метежи в София, както и че е ръководител на арестувани за дрога и рекет, не се установяват от ответника.

В статия от 28.09.2020 г. със заглавие „И. Б. върти милиони през 11 фирми“ се 2 твърди, че фирмите на Б. се управляват от ищеца и се смята, че по този начин са препирани част от незаконно получените приходи от лихварска дейност. Тези факти също не се установяват от ответника и следва да се приемат за неистински твърдения.

В статия от 12.09.2020 г. „Касиерът на Б. В. Б. подозиран като поръчител на С. М.“ се твърди, че ищецът е подозиран като един от поръчителите на убийството на С. М..

В статия от 27.01.2021 г. „Хората на В. Б. В. Б. и П. сред обвинените от Спецпрокуратурата“ се твърди, че ищецът осигурявал оборотните средства за престъпната дейност, извършвана от организирана престъпна група за изнудване.

В статия от 22.06.2021 г. „Човек на Б. към убитата С. М.: 200000 лева глоба или променям съдби!“ се твърди, че В. Д. заплашвал и изнудвал М. през 2011 г.; че Д. и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила. Като източник на информацията се сочи разследване на „Брейкинг.бг“. Публикация на „Брейкинг.бг“ с такова съдържание, предхождаща датата на процесната статия, не е представена от ответника.

Всички посочени по-горе твърдения за факти са неверни, тъй като не са доказани от ответника. Те са клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпления, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно - показанията на свидетелката Р. Т. се установява, че в резултат на публикациите ищецът станала раздразнителен, бил възмутен, изнервен, емоционално нестабилен. Чувството на достойнство на ищеца било накърнено.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като достоверни и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че ищецът е изживял емоционално тежко изнесените публично твърдения в статиите, публикувани в електронното издание “ПИК”.

В този смисъл за настоящата съдебна инстанция е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесните статии и засегнатите чувства на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Това е гаранционно-обезпечителна безвиновна отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Авторът на публикацията отговаря за свое противоправно поведение, ако изнесените в написаната от него статия факти са неверни и позорят някого или го набеждават в извършване на престъпление, или изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от недобросъвестно журналистическо поведение. Без значение е дали авторът се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист, или гражданин, за да бъде ангажирана неговата отговорност за вреди на 3 издателя по чл. 49 ЗЗД.

С оглед изложеното, за да се уважи предявения иск, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните изявления, обективирани в статиите, съдържат неверни клеветнически твърдения и са опозоряващо личността на ищцата, както и че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно. Обидата е унизителна за честта и достойнството проява.

Съдът приема за безспорно, че изнесените в публикациите от 02.09.2020 г., 12.09.2020 г., 28.09.2020 г., 27.01.2021 г. и 22.06.2021 г. твърдения за конкретни факти са позорящи като същевременно са неверни. В този случай издателят носи отговорност за причинените от публикациите вреди, освен ако не докаже, че информацията е изнесена след добросъвестна журналистическа проверка. Такава не се установи да е извършена от ответника. Показанията на свидетеля Н. са твърде общи и не установяват да е било извършено добросъвестна журналистическа проверка от два независими източника. В посочените статии издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия от друг автор/издател, затова не може да се освободи от отговорност за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. В тези случаи издателят поднася информацията от свое име и поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването.

В случая не става въпрос за оценъчни съждения, а за фактически твърдения, които не са доказани и са с клеветнически характер. Тези твърдения не представляват само негативно становище за личността и поведението на ищеца, а касаят неосъществени позорящи факти за извършени престъпления. Публичното разпространяване на твърдения, че дадено лице е извършило действия, покриващи състава на престъпление, без то да е осъдено за това с влязла в сила присъда, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване на мнение и на свободата на словото. презумпцията за невиновност действа и по отношение на медиите. Затова при поднасяне на фактите и изразяване на мнението си журналистите следва да се съобразяват с конституционно признатата презумпция за невиновност, като следва да се въздържат от думи, с които тя директно се нарушава.

Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които ще бъдат засегнати други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани. В нейното съдържание не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права. Именно с оглед това виновно и противоправно поведение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът бил публична личност.

Няма данни той да е заемал държавна или обществена длъжност или позиция, която да оправдава засилен обществен и медиен интерес.

4

Ищецът доказа наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, раздразнителност, очерняне на доброто му име, засягане на достойнството му.

Изнесената информация е създала невярна представа у читателите на електронния вестник относно изложените обстоятелства. Статиите съдържат твърдения на екипа на издателя - ответник, който създава вестника и изписва съдържанието, а не информация от конкретни източници или позоваване на други публикации или изявления на конкретни лица. Публикациите съдържат неверни позорни и унизителни за ищцата твърдения, поради което отговорността за вредите от публичното им разгласяване следва да се възложи в тежест на ответника. С публикациите са осъществени клевети спрямо ищеца, същите съставляват непозволено увреждане, накърняващо личната му сфера, причиняващо негативни емоции и психическо състояние и те следва да бъдат обезщетени.