Решение № 1792 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1792 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130886 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на И. М. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 16.12.2011 г., по ч.гр.д. № 17033/2011 г. по описа на СРС, 87-ми състав, по силата на който е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми (заедно със съпругата си В-М.а в условията на разделност, като посочените по-долу суми са дължимите единствено от И. М. М.): сумата от 1 589,51 лева – главница за потребена топлинна енергия; сумата от 161,97 лева – законна мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2009г. до 12.10.2011г.; законна лихва върху главницата (1 589,51 лева), считано от 14.11.2011г. до изплащане на вземането и сумата от 85,03 лева, представляваща разноски по делото и въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № по описа на ЧСИ с район на действие СГС. Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради изтичането на петгодишен давностен срок.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване основателността на предявените искове. Твърди се, че не е изтекла сочената от ищеца давност. Твърди се, че същата е била прекъсвана и спирана. Ответникът моли съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 1

235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че длъжникът И. М. М. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД изпълнение на следните задължения: сумата от 1589,51 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за имот – апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „за 01.08.2009 г. - 31.04.2011 г.; сумата от 161,97 лв. - лихва за забава върху главницата, начислена за периода 01.10.2019 г. - 12.10.2011 г. и сумата от 85,03 лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.20211 г. по ч.гр.д. № 17033/2011 г. на СРС, 87 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №4 по описа на ЧСИ, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предвид изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено.

С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти – с оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.

ГПК (нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това 2 произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство (така Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК).

Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. Видно от представените по делото доказателства, изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е стабилизирана окончателно на 06.12.2011 г. (видно от Разпореждане от 15.12.2011 г. по ч.гр.д. 17033/2011 г., СРС). По изложените съображения, съдът намира, че релевантно по настоящото дело е настъпване единствено на факти и обстоятелства след тази дата, а позоваването на действия и бездействия на заявителя, настъпили преди посочената дата е недопустимо поради преклудиращата сила на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

По възражението за настъпила погасителна давност.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.

116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително производство.

3

На следващо място, съдът споделя трайната практика на ВКС, изразена в Решение по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 1030 по описа за 2022 г. на IV г. о. на ВКС, Решение по гр. дело № 1767 по описа за 2023 на IV г. о. на ВКС, Решение № 50009 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 3865/2021 г. на III г. о. на ВКС, в които се посочва, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Задължителната практика на ВКС е в смисъл, че при всички хипотези на чл.

416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно документите, съдържащи се в копие на изп.д. № по описа на ЧСИ се установява, че същото е образувано въз основа на молба с вх. № 14238/04.04.2012 г. по описа на ЧСИ от „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на кредитор по изпълнителен лист от 16.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 17033/2011 г. по описа на СРС, 87-ми състав. По така образуваното изп. дело, давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От документите по изп.д. № 20128630401004 по описа на ЧСИ , се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „Топлофикация София“ ЕООД е възложил на съдебния изпълнител правомощието по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ сам да определя начина на изпълнението по издадения изпълнителен лист. Въз основа на посоченото оправомощаване, съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнителното производство и в частност – срещу И. М. М., като е наложил запори по банковите му сметки, а също така е насрочил опис на движимите вещи на длъжника (видно от призовка за принудително изпълнение изх. № 66458/14.07.2014 г. – л. 112 по приложено изп. дело г. по описа на ЧСИ като няма данни да се е стигнало до започване на действия по принудително изпълнение на движимите вещи.

Доколкото обаче посочените изпълнителни действия са осъществени преди 26.06.2015 г., подробното им обсъждане не е необходимо, тъй като до посочената дата давността се прекъсва не с предприемане на всяко отделно изпълнително действие, а поради наличието на висящ изпълнителен процес срещу длъжника.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от 4 взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.