Решение № 5739 от 26.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 26.07.2019 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Пламен Генев при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №1186 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.10.2018 год., постановено по гр.дело №39081/2017 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, З. „О.“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ-О. З.“ ЕАД по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1 428.31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №44010311607237 и направени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2017 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 703.18 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника З. „О.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че по делото не било доказано наличието на покрит риск по валидното застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“ към датата на процесното ПТП. Липсвали доказателства за влизането в сила на полицата – изпълнението на специалните условия по нея за маркиране и оглед на автомобила. Първоинстанционният съд не бил взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Във връзка с механизма на ПТП бил разпитан единствено свидетеля А.С.. От заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза било се установявало след подробен анализ на уврежданията по лек автомобил марка „Опел Антара“ и с оглед конструктивните особености на двата автомобила, че уврежданията по лек автомобил марка „Опел Антара“ не са в причинно следствена връзка с механизма на ПТП, описан в двустранния констативен протокол за ПТП. Вещото лице категорично посочвало, че при така описания в протокола механизъм – движение на МПС „Форд Транзит” под ъгъл спрямо паркирания автомобил, първоначалният контакт трябвало да бъде между веждите /най-изпъкналите части/ на левите калници на двата автомобила, в зоната на границата между предна броя и преден ляв калник за лек автомобил марка „Опел Антара“. При последващо движение на МПС „Форд Транзит” напред, трябвало да се получи протриване и деформация на веждата и калника на лек автомобил марка „Опел Антара”, като в заключението била представена онагледена схема на симулация на съприкосновението. Освен това вещото лице било посочило, че за да се получи деформация на калника в зоната на решетката на височина от около 92 см., първо трябвало да се получи деформация по веждата и калника на височина от около 84 см., нещо което не се наблюдава при прегледа на уврежданията на лек автомобил марка „Опел Антара”. За да се получат уврежданията по лявото странично огледало на лек автомобил марка „Опел Антара”, от лявото огледало на МПС марка „Форд Транзит“, при така описания механизъм на ПТП, би трябвало да се наблюдават следи от протриване и деформации по предната лява част на лек автомобил марка „Опел Антара” по дължина от около 80 см. от предния й край и на височина на пътната повърхност от около 70 см., оставени от веждата на преден ляв калник на МПС „Форд Транзит“. А от направената от вещото лице справка по номера на рамата на участвалото в процесното произшествие МПС марка „Форд Транзит” се установявало, че цветът за странично виждане на страничните огледала за обратно виждане е черен. Увреждането по кормилната щанга на лек автомобил марка „Опел Антара“ не можело да се получи при така описания в протокола механизъм на ПТП. Въпреки тези констатации на вещото лице, СРС изцяло бил кредитирал показанията на свидетеля Станчев относно механизма на ПТП и вида на участващите автомобили и приел, че вещото лице не би могло да установи точния механизъм на ПТП, тъй като не е било запознато с вида на лекия автомобил, нанесъл щетата. Не било отчетено обстоятелството, че свидетелят бил застраховано лице по полицата, като същият бил получил застрахователно обезщетение от ищцовото дружество. Присъденият размер на обезщетението надвишавал реалния такъв – чл. 499, ал. 2 КЗ. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-О. З.“

ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че били налице всички елементи от претендираното регресно право. Правилно СРС бил приел за доказан механизма на ПТП въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.С., както и че вещото лице не е било запознато с вида на лекия автомобил, нанесъл щетата. От заключението по съдебната автотехническа експертиза било видно, че сумата, необходима за отстраняване на вредите по лек автомобил „Опел Антара“ по средни пазарни цени възлиза на 1 496.38 лв.

Между страните не било спорно обстоятелството, че сумата била запалатена на автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено З. задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено З. с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с това дали процесният договор за имуществено З. е влязъл в сила, с механизма на ПТП, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени твърдените имуществени вреди и с размера на дължимото обезщетение.

В производството по чл. 411, ал. 1 КЗ ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 411, ал. 1 КЗ /виж Решение № 64 от 15.06.2010 год. на ВКС по т. д. № 667/2009 год., І т. о., ТК/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че договорът за застраховка „Каско +“ не е произвел действие, тъй като не са били извършени оглед и маркиране на застрахования автомобил. И това е така, тъй като според изричната уговорка между страните по договора за имуществено З. /виж и т. 3.10 от раздел І на общите условия по застраховка „Каско +“/ огледът и заснемането на превозното средство не са условие за влизането в сила на застраховката.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/ – бланката за този протокол е в два екземпляра /виж чл. 5, ал. 2 от наредбата/.

Следователно в хипотезата на горепосочената разпоредба органите на "Пътна полиция" – МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол няма характера на официален документ – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и в този смисъл не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респективно подлежи на доказване на О. основание в процеса.

В разглеждания случай по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 19.09.2016 год., в който са вписани данни относно превозните средства, участвали в ПТП, настъпило в гр.Варна, ул.Княз Николай Николаевич“, бл. 6, за техните водачи, за сключените застрахователни договори, както и че лек автомобил „Опел Антара“ е бил в паркирано/в спряло състояние, а товарен автомобил „Форд Транзит“ е излизал от паркинг, частен път, черен път. Липсват каквито и да било отбелязвания в квадрати 10 по отношение и на двете превозни средства – зоната на първоначалния удар и в квадрати 11 /и за двете МПС/ – видими щети. Поради изложеното вече по-горе тази непълнота не е пречка за установяване на механизма на процесното произшествие с други доказателствени средства, при съобразяване на обстоятелството, че има скица на ПТП. Доказването на горепосочените обстоятелства е било в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване – чл. 154, ал. 1 ГПК.

Установено е, че лек автомобил „Опел

Антара“ е бил предоставен за оглед на застрахователя /ищеца/ на 20.09.2016 год., като е видно от изготвения от същия опис, че са били констатирани следните увредени детайли: 1/ ляв преден калник; 2/ вежда преден ляв калник; 3/ решетка в преден ляв калник; 4/ предна лява врата; 5/стъкло отопляемо странично ляво огледало; 6/ капачка странично ляво огледало; 7/ стойка ляво огледало; 8/ предна лява джанта лята; 9/ външна дръжка предна лява врата; 10/ стъкло предна лява врата; 11/ капачка предно ляво стъкло; 12/ предна лява кормилна щанга; 13/ кормилна рейка 4 14/ регулация преден мост.