Решение № 40 от 24.02.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 1194/2023
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ № 32
№ 40 гр. С., 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20231870101194 по описа за 2023 година
С.. районен съд е сезиран с искова молба предявена от Х. Г. Д., И. П. Я., А. И. Л., В. И. Я. и К. Д. Г. срещу С. И. Ц., В. Н. Ц., А. А. Ц. и В. Д. П.
(починала в хода на процеса и заменена от наследниците си по закон – В. И. П. и В. И. И.), в която се твърди ще ищците и ответниците са наследници на общия за всички тях наследодател – Х. З. Ц., починал през 1976 година.
Твърди се, че с Решение № 319п от 04.03.1*** г. на поземлената комисия на гр. С. на наследниците на общия наследодател Х. Ц. е възстановен недвижим имот представляващ нива с площ от 2.015 дка, с № 27***1 по картата на землището на с. П.., местност К., общ. С., при граници и съседи: имот с № 00***6- нива на наследници на К. С. Ч.; имот с № 0002** – друга селищна територия; имот с № 27***2 – нива на наследници на П. Д.; имот с № 00***8 – полски път на общ. С., кметство на с. П...
Ищците твърдят още, че при справка в Общината през 2023 г. установили, че по отношение на процесния имот е издаден в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост № 143 дело ***/2016 г. на нотариус М. Х.., като основанието, на което е издаден е придобивна 1 давност. Според ищците ответниците по никакъв начин не са манифестирали пред тях намерението си да своят целия имот, поради което молят издаденият нотариален акт да бъде отменен. Позовават се на Тълкувателно решение № 1/2012 година.
С уточнителна молба ищците претендират, че са собственици по наследяване на общо 2/3 идеални части от имота, като останалата 1/3 идеална част е собственост на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват претенцията изцяло.
Признават, че са наследници на Х. Ц. – дядо на ответника С. Ц. и прадядо на останалите двама ответника – В. и А. Ц.. Твърдят, че именно ответника С. Ц., заедно със своя брат А. Ц. (баща на другите ответници) и баща им И. Х.в Ц. са изградили всички постройки в имота още преди 1975 г., като винаги именно те са владяли имота в неговата цялост необезпокоявано, непрекъснато и демонстративно по отношение на всички останали наследници на Х. Ц..
Твърдят, че никой от ищците не е посещавал имота, не го е ползвал и не е предявявал претенции. В тази връзка посочват, че повече от 30 години ищците не са се интересували от собствеността върху имота, като това се установявало от твърденията в исковата молба, че едва през 2023 г. ищците направили справка за имота. Направено е възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, като твърдят, че и след снабдяването с нотариалния акт добросъвестно са продължили да владеят имота, като владението е демонстрирано по отношение на всички, необезпокоявано, непрекъснато и ненарушавано от никакви съдебни или извънсъдебни претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че Х. З. Ц. е общ наследодател на ищците и ответниците в производството. След смъртта на последния през 1976 г. негови наследници по закон са били трите му сина – Г. Х.в Ц., М. Х.в Ц. и И. Х.в Ц.
(всичките починали към датата на предявяване на исковата молба), като ищците са преки наследници на първите двама, а ответниците на третия син.
Установява се от представеното Решение № 319п от 04.03.1*** г. на 2 поземлената комисия на гр. С. на наследниците на общия наследодател Х. Ц. е възстановен недвижим имот представляващ нива с площ от 2.015 дка, с № 27***1 по картата на землището на с. П.., местност К., общ. С., при граници и съседи: имот с № 00***6- нива на наследници на К. С. Ч.; имот с № 000281 – друга селищна територия; имот с № 27***2 – нива на наследници на П. Д.; имот с № 00***8 – полски път на общ. С., кметство на с. П...
Представена е актуална скица на процесния имот, съгласно която същият е с идентификатор № 57697.***.1 по КККР на с.П.., общ. С., одобрени със Заповед № РД-**-**/15.03.2016 г., а данъчната му оценка, съобразно представеното от общината удостоверение е в размер на 473,50 лева.
По делото е представен и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 143, том 2, рег. № 43**, дело 3**/2016 г., съгласно който ответниците са признати за собственици по наследство и давност на процесния имот при следните квоти:1/2 ид. ч. за С. Ц. и по 1/4 ид. част за В. и А. Ц..
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 71, том 1, рег. № 7**, дело № 62/2*** г., ответниците са признати за собственици на основание наследяване и придобивна давност, на построените в процесния имот сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 46 кв.м. , едноетажна жилищна сграда за битови услуги със застроена площ от 9 кв.м., едноетажна сграда – лятна кухня със застроена площ от 4 кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м. и едноетажна сграда – баня със застроена площ от 8 кв. м.
Съгласно представеното Удостоверение за търпимост издадено от Община С. през 2011 г. построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка са търпими строежи и са построени преди 1958 година.
По делото като свидетел е разпитан съпругът на ищцата Х. – С. Д., който посочва, че имотът е наследствен от дядото на съпругата му, възстановен през 1995-1*** година. Представлява нива, в която са засадени няколко овощни дървета и орех. Свидетелят посочва още, че посещава имота всяка година, както с жена си, така и с внуците си и събират ябълки и орехи. В показанията си Д. заявява, че при посещението му през 2024 г. ответникът С. ги е гонил от имота и е искал да се обажда в полицията. Последно свидетелят е посетил 3 имота на 18 септември 2025 г. заедно с адв. С., като посочва, че не са влизали в имота на ответника, който според обясненията на свидетеля е заградена част от целия процесен имот.
По искане на ищците е разпитана и свидетелката Д. Ш., която описва имота като правоъгълен, ограден с ограда от всички страни, като в едната му част има градинка, в която ищците съдили ягоди, патладжани и домати, както и две ябълки, а в другата част е къщата на ответниците. Свидетелката посочва, че имотът е наследствен като първоначалните наследници били трима братя.
През годините свидетелката е посещавала имота заедно с ищцата Х. и нейния съпруг, като никой не е възпрепятствал влизането им в имота.
Разпитани са и трима свидетели на ответната страна – С. Г., Г. Я. и Л. С..
Тримата свидетели посочват, че познават ответника С., но не познават ищцата Х.. По отношение на имота знаят от ответника, че е негова собственост, но не знаят на какво правно основание го е придобил. Свидетелите посочват също, че семейството на ответника е построило къщата, която се намира в единия край на имота, а в другия има градина, обработвана от ответниците. Според свидетелката С. част от имота на ответника е неправилно отразена като част от чужд имот при състав. на кадастъра.
По делото е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебнотехническа експертиза, съгласно което имотът възстановен с решение от 1*** г. на поземлената комисия и имотът, посочен в констативния нотариален акт от 2016 г. са идентични, като е изработена и комбинирана скица. След оглед на място вещото лице посочва, че процесният имот в по-голямата си част е заграден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа, изключение прави границата заключена между точките 2 и 8 от комбинираната скица, където ограда липсва.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи.
С оглед твърденията на ищеца правната квалификация на предявеният иск е по чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената норма всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В настоящия случай предмет на делото е правото на собственост на ищците (като наследници по колена) на общо 2/3 ид.ч. от процесния 4 недвижим имот, като страните не спорят по въпроса чия собственост са построените в имота сгради. Извън предмета на делото е и правото на собственост на някоя от страните върху конкретно обособени реални части от процесния имот, като нито една от страните не е изложила доводи в тази насока. Поради това съдът не следва да обсъжда писмените и гласни доказателства в частта им, в която са източник на данни, по отношение собствеността на построените в имота сгради.
Чрез предявения положителен установителен петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху 2/3 идеални части от процесния недвижим имот им принадлежи по наследство. Следователно по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тяхна тежест, при условията на пълно и главно доказване, е да установят обстоятелствата, на които основават своето право на собственост върху процесните идеални части. Поисканата от ищците отмяна на констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците, би била основателна при извод за основателност на предявения иск.
С оглед събраните доказателства съдът намира, че безпротиворечиво се установява, че ищците и ответниците са наследници на общия им наследодател Х. Ц.. Установява се и че спорният имот е възстановен на наследниците на общия наследодател, които към 1*** г. са били тримата му синове - Г. Х.в Ц., М. Х.в Ц. и И. Х.в Ц.. Следователно всеки един от тях е притежавал по 1/3 идеална част от процесния имот. Ищцата Х. Д. е пряк наследник на Г. Ц., починал през 2001 г. а след смъртта на М. Ц. през 2000 г. правото му на собственост е преминало към наследниците му по закон – двете му дъщери Л. и В. (и двете починали, последната в хода на производството), чиито правоприемници са останалите ищци. Поради това следва да се приеме, че по силата на наследствено правоприемство (образуваните от наследниците на Х. Ц. на практика три колена) ищците притежават общо 2/3 идеални части от процесния имот, а ответниците общо 1/3 идеална част.
Този извод налага разглеждането на релевирното от ответниците възражение за придобИ.е правото на собственост върху целия процесен имот на основание давностно владение.
Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага 5 в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от наследяване. Когато наследникът, който е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици. В тази хипотеза, за да се позове на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. Завладяването на частите на останалите и промяната в намерението поначало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В настоящия случай, доколкото съсобствеността е възникнала именно на основание наследяване, то в тежест на ответниците е при условията на пълно и главно доказване, да докажат извършването на действия, с които са престанали да държат процесните идеални части на ищците, и са започнали да упражняват фактическата власт върху тях с намерение да ги своят, както и че тези действия са доведени до знанието на всички ищци.
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства обаче, не може да се направи заключение за осъществяване на въведеното от ответниците придобивно основание. Не се установява, че ответниците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен и несъмнен начин по отношение на всички ищци. Снабдяването и вписването на констативен нотариален акт, в полза на част от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на другите съсобственици на имота за намерението на владелцитесъсобственици да своят целия имот.
Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/705c9a6b-4e62-4296-bacb-74822d9e0703