Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10147 от 16.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58516/2021
Вид
Решение № 10147
Подписан
16.09.2022
В сила
16.09.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10147 гр. София, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110158516 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І I ГО, 172 състав, в открито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Десислава Иванова при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 58516 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. Г. М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното със Заповед

№220/10.09.2021. на председателя на С. п. дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищцата твърди, че работи при ответника – С. п. на Р. Б. по трудово правоотношение на длъжност „Директор на одитна дирекция“, Одитна дирекция II “Одити за съответствие при финансовото управление“ въз основа на Трудов договор № ЛС-03-03-31/14.10.2005 г. и допълнителни споразумения № ЛС-03-04-575/18.05.2015 г. и № ЛС-03-04-656/29.09.2015 г.

На 10.09.2021 г. на ищцата била връчена Заповед №220/10.09.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Поддържа, че наказанието било наложено след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанието, а именно – след изтичане на двумесечния срок от узнаване от страна на наказващия орган за нарушението.

Твърди, че не била извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Констатациите в заповедта били необосновани и неверни, не били взети предвид доказателствата, посочени от ищцата в писмените обяснения, дадени по дисциплинарното производство. Не били изследвани и съобразени наличните при работодателя писмени доказателства, работодателят не бил съобразил данните във всички документи по посочените в заповедта одиторски доклади, а така също и доклада на 1 заместник-председателя Тошко Тошков с вх. № 08-13-50 от 01.07.2021 г. относно обективните обстоятелства, водещи до забава в произнасянето по докладите по веригата от проверяващи служители, както и за липсата на вина на ищцата за забавянето. Поддържа, че на посочените в заповедта за наказание дати одитните доклади все още не били предадени, поради което не е могла да се произнесе по тях.

Относно Одитен доклад за СЗОК (одитна задача №441 от Програмата за одитната дейност на С. п. за 2015 г.) в заповедната за наказание било отразено, че е следвало да се произнесе до 12.09.2016 г. Началникът на отдела обаче завършила контрола на качеството на 19.11.2017 г., като след тази дата ищцата многократно давала устни и писмени указания и препоръки, повечето от които по електронната поща. Направила всичко възможно да се отстранят пропуските и „докладът да бъде спасен“, за да не се стигне до прекратяването му.

Ето защо на 28.02.2019 г. издала Решение за връщане на проекта на отидния доклад на основание чл. 46, ал. 3, т. 2 ЗСП № ОД-05-19/28.02.2019 г. На 24.07.2020 г. отново дала следните указания: Да се обмисли дали е възможно докладът да се приведе в съответствие с наръчника или одитът следва да се прекрати. На 10.06.2021 г. от началник-отдела бил предаен преработен вариант, като ищцата на 16.06.2021 г., при спазване на 30-дневния срок по Закона за с. п., издала указания: „да се изготви предложение за прекратяване“.

Относно Одитен доклад за КФН (одитна задача № 304 от Програмата за 2017 г.) в заповедта за наказание било отразено, че ищцата е следвало да се произнесе до 27.08.2018 г., което било невъзможно, тъй като началникът на отдела била упражнила контрол за качеството на 08.08.2019 г. - това била първата възможна дата, на която ищцата е могла да се произнесе, след като докладът е бил насочен към нея. Ищцата се произнесла още същия ден – 08.08.2019 г., като на 23.08.2019 г. издала Решение за връщане на проекта на одитния доклад на основание чл. 46, ал. 3, т. 2 ЗСП № ОД-05-33/23.08.2019 г. Поддържа, че съгласно Заповед № 232 от 23.10.2015 г. за организация на работа, 30-дневния срок се прекъсвал с всяко връщане за доработване на доклада. Началникът на отдела била завършила контрола за качество на преработения доклад на 12.11.2019 г., като на 27.11.2019 г. ищцата се произнесла с указания в 30-дневния срок.

Относно Одитен доклад за Главна дирекция „Гранична полиция“ (одитна задача № 389 от Програмата за 2015 г.) в заповедта за наказание било отразено, че ищцата е следвало да се произнесе до 30.05.2016 г., което не било възможно, тъй като по това време се упражнявал контрол за качеството от началника на отдела и било изпратено искане до Дирекция правнонормативно осигуряване, с което бил прекъснат срока на основание т. III, т. 3 от Заповед № 232 от 23.10.2015 г. за организацията на работа. Отговорът с правното становище бил получен с вх. №08-56-4/15.03.2017 г., като началникът на отдела бил завършил контрола на качеството на 05.02.2019 г., а на 27.02.2019 г. ищцата се произнесла с Решение № ОД-0514/27.02.2019 г. за връщане на проекта с указания за доработване. След това началникът на отдела завършила контрола на преработения доклад на 04.03.2020 г., а на 11.03.2020 г. ищцата се произнесла, като издала указания: „да се обмисли предложение за прекратяване“.

Относно Одитен доклад за Българско национално радио (одитна задача № 419 от Програмата за 2016 г.) в заповедта за наказание било отразено, че ищцата е следвало да се произнесе до 06.07.2017 г., което също било неъзможно, тъй като началникът на отдела била упражнила контрол на качеството на 31.10.2018 г., като на 02.11.2018 г. ищцата се произнесла с указания за доработване. Срокът бил прекъснат. Началникът на отдела бил упражнил контрол на качеството на 19.02.2019 г., като ищцата се била произнесла на 27.02.2019 г., като дала следните указания: да се върне за доработване, т.е. произнесла се на седмия ден. Срокът отново бил прекъснат. Началникът на отдела била упражнила контрол за качеството на 16.01.2020 г., а ищцата се била произнесла на 23.01.2020 г. с указания: след отразяване на направените корекции докладът може да бъде връчен.

Ищцата поддържа, че отразеното в заповедта за наказание противоречи на направеното предложение № 08-13-50/01.07.2021 г. на заместник-председателя на С. п. Т. Т. относно причините за незавършване на процесните одитни задачи в срок. В заповедта за наказание, която била издадена въз основа на предложение № 08-13-50/01.07.2021 г. на заместник2 председателя на С. п. Т. Т., като причина за прекратяване на одитните задачи било посочено: загуба на актуалност на направените констатации в резултат на прекомерната забава при изпълнение на възложените одити. В документа с вх. № 08-1350/01.07.2021 г. на заместник-председателя на С. п. Т. Т. обаче била посочена следната причина за предложението за прекратяване на отидитите: недостатъчна квалификация и капацитет на одитните екипи за качествено изпълнение на одитните задачи, които налагат пълно преработване на проектите на доклади в процеса по контрол на качеството от началниците на отдели и директора на одитната дирекция“, а не загубата на актуалност. Тези заключения, отразени в цитирания документ, водели, според ищцата, до обективна невъзможност за цялостна качествена и в срок обработка на одитните доклади в съответствие с изискванията на закона и наръчника.

Поддържа, че многократно е изпращала справки до председателя на С. п. относно статуса на одитите – справка №1 с вх. № 08-56-03/10.07.2017 г. за статуса на одитите към 30.06.2017 г., справка №1 с вх. № 08-56-19/18.04.2018 г. за статуса на одитите към 31.03.2018 г., справка с вх. № 08-51-132/28.08.2020 г. за статуса на одитите, извършени от Одитна дирекция II „Одити за съответствие при финансовото управление“ към 31.07.2020 г., поради което и към посочените дати председателят на С. п. бил уведомен за наличието на забавяне по процесните одитни задачи, но решението за наказването било издадено години след получаване на цитираните справки.

Доказателство за това, че председателят на С. п. не бил спазил предвидения в чл. 194 КТ срок за налагане на дисциплинарно наказание било и отразеното в Доклад до председателя с вх. № 08-13-50/10.06.2021 г. относно забава при приключването на одитни задачи. В т. 1 от доклада било записано, че на 13-то заседание на С. п., проведено на 04.04.2019 г., водено от председателя, по т. 7 от дневния ред била обсъдена докладна записка с вх. № 08-13-50/18.03.2019 г. относно статуса на одитите към 28.02.2019 г.

Посочено било, че в присъствието на четиримата директори на одитните дирекции, в това число и на ищцата, били обсъдени причините за забавянето, като всеки от директорите бил докладвал какви са причините в ръководената от него дирекция. Считано от 04.04.2019 г. до 10.09.2021 г. (датата на издаване на процесната заповед) били изминали повече от 2 години, поради което издадената заповед за наказване била незаконосъобразна. На заседание на С. п. от 12.02.2020 г. също бил обсъден статуса на одитите към 31.12.2019 г. На посочената дата работодателят бил уведомен за наличието на забавяне, което не било на ищеца. Процесната заповед за наказание била издадена година и пет месеца след посочената дата, поради което била незаконосъобразна.

Твърди, че не били налице „системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ“, както било посочено в атакуваната заповед. Не били налице предпоставките по чл. 190, т. 3 и чл. 195, ал. 1 КТ, за да са налице системни нарушения по смисъла на закона.

По изложените съображения, ищцата моли съда да отмени Заповед №220/10.09.2021 г. на Председателя на С. п., с което на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, както и да отмените наложеното с нея дисциплинарно наказание.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че одитните задачи се възлагат със заповед на съответния заместник-председател на С. п., в която се определят срокове, в които одитната задача да бъде приключена, както и лице, което ще осъществява контрол по изпълнение на заповедта.

В конкретния случай контролът по изпълнение на заповедите и по четирите одитни задачи бил възложен на ищцата П.М., в качеството на директор на дирекция. Спазването на сроковете в одитната процедура било вменено като отговорност от една страна на ръководителя на одитния екип, а от друга – на директора на одитната дирекция, тъй като функцията по осъществяването на контрола включвала осъществяване на текущ мониторинг върху одитната процедура, включително и за своевременно отработване на одитните задачи.

Поддържа констатациите, изложени в атакуваната Заповед №220/10.09.2021 г. на 3

Председателя на С. п. относно наличието на забавяне в издаването на решенията по чл. 46, ал. 3 от Закона за с. п. от страна на ищцата по процесните одитни задачи. Оспорва твърдението на ищцата, че срокът по чл. 46, ал. 3 ЗСП за произнасяне от директора на дирекцията започвал да тече едва след като директорът получел проекта на доклад от началника на отдела. Съгласно заповед №232/23.10.2015 г. срокът за произнасяне от страна на директора на дирекция течал от предаването на проекта на одитен доклад от ръководителя на одитния екип на заместник-председателя. Твърдяното от ищцата непредаване на одитните доклади от други служители на С. п. било неоснователно, като директор в нейните правомощия било да изисква докладите да бъдат предавани своевременно, в противен случай било налице бездействие от страна на директора. Оспорва, че с приложените към исковата молба справки относно статусите на одитните доклади работодателят е бил информиран, че ищцата е била в забава да се произнесе с решения по чл. 46, ал. 3 ЗСП по процесните одитни задачи; в справките не били посочени датите, на които одитните доклади са били предадени от ръководителите на одитните екипи. Ето защо, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: