Решение № 1391 от 19.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Плевен, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100557 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 600 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 121,49 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 113,73 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***** ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление: гр.***, п.к.1404, р-н Тр***** № 81 В против Д. С. В., ЕГН**********, с.******* № 103, в която се твърди, че на 07.03.2019 година Д. С. В., ЕГН: ********** е сключил Договор за потребителски кредит № 283359 със „*******, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 156 лева в срок до 07.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Твърди, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.75 %.

Развива правни съображения. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне сумата. Твърди, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът 1 ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „******* да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че договорът е сключен по електронен път на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „******* като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „******* ******, със седалище и адрес на управление: гр. ***, п.к. 1404, бул.

„*****“ № 81В, ап. 3. Твърди, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложението към към договора за цесия. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Моли ако бъде прието, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Позовава се на съдебна практика.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 364,99 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 600 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 121.49 лв. за периода от 07.03.2019 г до 07.11.2019 г., 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 113.73 лв. за период от 2

07.11.2019 г. до датата на подаване на заявлението; 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва изцяло така предявеният иск и считам същия за неоснователен и недоказан. Оспорва по основание и по размер предявения иск за сумата от 835.22 лв., произтичаща от Договор за паричен заем № 283359 от 07.03.2019г. Оспорва обстоятелствата, въз основа на които се претендира вземането. Счита, че Договор за паричен заем № 283359 от 07.03.2019г. е нищожен поради противоречие със Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 10 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и по ясен и разбираем начин. Намирам, че клаузите на договора за кредит не са ясни и разбираеми, поради което договорът е нищожен. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК е недействителен. Оспорва претенциите за размера на главницата, като дори да бъде прието, че въпреки изложеното по-горе Договорът за кредит е действителен, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, удостоверяващи забавата в плащанията на вноските по кредита, поради което и не би могло да се приеме, че кредитът основателно е обявен за предсрочно изискуем. Счита, че клаузите за начисляване на договорна лихва са нищожни, тъй като противоречат на закона и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че представляват неравностойни клаузи по смисъла на Закона за зашита на потребителите (ЗЗП). Твърди, чe клаузите не са индивидуално определени когато те са предварително изготвени от търговеца, ответникът кредитополучател не е имал възможност да влияе върху съдържанието им - по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, уговорени са в негова вреда и по този начин накърняват неговите права и законни интереси. Твърди, че също така не отговарят на изкискванията за добросъвестност и на добросъвестната търговска практика, като това води до съществено неравновесие между правата на страните по процесния Договор. Видно от представените писмени доказателства клаузите на Договора за кредит са предварително и едностранно формулирани от кредитора преди сключване на съответния вид кредитен договор, поради което клаузите не са индивидуално уговорени.

3

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изкискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и съответно потребителя. В този смисъл е и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, според който неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Оспорва и процесният договор за кредит между праводател на ищеца и ответника като несъответстващ на разпоредбата на чл.

5, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че липсва стандартен формуляр по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Поддържа доводите за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК - същият е несъответен с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9; 9А и т. 10 от ЗПК, поради което в случай, че ищецът проведе успешно пълно и главно доказване на твърдените факти, се дължи само чистата стойност по кредита съобразно чл. 23 от ЗПК, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Счита, че сключеният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК с оглед липсата на описани по ясен и разбираем начин елементи от договора.

Счита, че договорът за цесия, с който дружеството- ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника. Счита, че липсва законно основание да се приеме, че ищцовото дружество е кредитор на ответника, тъй като не е заемодател на същия. Счита, че не е спазена процедурата за уведомяване на ответник относно извършената цесия. Твърди, че кредиторът не е изпълнил задължението да съобщи на длъжника за цесията. Към исковата молба няма приложено Уведомително писмо за извършена цесия с адресат ответника в настоящото дело, и не става ясно дали въобще е изпратено фактически и дали въобще го е получил. Развива съображения, че законът вменява императивно задължение на кредитора да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди, че ищецът в настоящото производство не е положил други усилия да уведоми длъжника за настъпилата цесия на неговото вземане. Счита, че не може да се приеме, че назначения особен представител е легитимиран да получи от кредитора за сметка на длъжника уведомление за извършената цесия. Счита, че това произтича от самата същност на института на особения представител. За разлика от законния представител, който се определя от разпоредбите на закона и от упълномощения представител, който се избира от 4 упълномощителя, особения представител се определя по разпореждане на съда. Развива правна аргументация.

Оспорва и качеството на електронния документ на представения към Договор за паричен заем, който дори не е заверен. Твърди, че процесия Договор за паричен заем не съдържа каквито и да било данни, че представлява документ, подписан чрез електронна платформа, нито видът, в който е представен установява съвпадение на насрещни волеизявления на страните за сключването му, нито за осъществено електронно потвърждаване за встъпване в облигационна връзка при посочените в него параметри. Твърди, че не са ангажирани данни, сьгласно носената от ищеца доказателствена тежест, предвид императивните разпоредби на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР- няма доказателства, че ответникът е автор на подаденото по електронен път заявление за отпускане на кредит, сьгласно чл. 18, ал. 2 от с.з.Съгласно чл. 5, ал. 1-3 от ЗПК, когато договорът е сключен от разстояние, кредиторът, съответно кредитния посредник, предоставя преддоговорна информация, посредством формуляр, незабавно след сключване на договора.

В настоящия случай процесния договор за паричен заем не е подписан от ответника, нито са подписани СЕФ и Общи условия. Предвид това не може да се направи обоснован извод, че потребителя е бил запознат с всички условия от паричния заем преди приключване на сделката, нито, че такава сделка реално е била сключена между посочените страни. Счита, че дори да бъде прието, че страните са били обвързани от процесния договор, то той страда от съществени пороци, водещи до неговата нищожност. Твърди, че в представеното по делото копие от договора за паричен заем № 283359 от 07.03.2019г., липсва задължително съдържание, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно годишния процент на разходите /ГПР/, който е посочен само цифрово. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От Договор, Общи условия /л.4—6 от делото/ се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем Кредирект № 283359/07.03.2019г., съгласно който „*****“ ООД има качеството на 5 заемодател, а ищцата на заемател. Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 600 лв., с 8 месечни вноски, обща сума за плащане 721,49лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от 47,75%. В т. 6.1 е предвидено заемателя да преодстави обезпечени, от вида, описан в чл.33, ал.1 от Общите уславия в 3-дневен срок от усвояване на кредита, а при непредставяне дължи неустойка в размер на 526,61 лева, като общия размер на плащанията става 1248 лв.

Установява се от Разписка от 07.03.2019г. /л.35 от делото/, че отвеитникът е получил от ищеца сумата по заема в размер на 600 лв.

От приложения по делото договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 05.04.2023 г. се установява, че „*****“ ООД е прехвърлило на ***** ЕООД вземанията си към трети лица-длъжници по договори, съществуващи към датата на сключване на договора, съгласно Приложение 1 в това число и вземането си към ответника. В договора за цесия – чл.4.3 е предвидено, че от датата на подписването му цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, чрез изпращане на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес, посочен за връзка в договора за мобилни услуги. Цесионерът се задължава сам да извърши уведомяването от името на цедента и за своя сметка, като за целта цедентът ще издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва съответните уведомителни писма до длъжниците по вземанията.