Решение № 160 от 30.05.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Несебър, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.В.С. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100557 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД .

Предявен е обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

От ищеца „Д.Д.И.О.З.“ ЕАД срещу ответника Агенция „П.и.“ е предявен иск по чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумата от 2686,22 лв., от които 15 лв. – ликвидационни вноски, представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка „Автокаско“ по щета № ******. Ищецът излага, че между него и „Евролийз Ауто“ ЕАД е действала застрахователна полица № 440119021047786 със срок на действие 21.12.2019г. – 20.12.2020г. по отношение на МПС „Ф.” с рег. № *****. Сочи, че въз основа на уведомление за щета при ищеца била образувана щета № ******. Навежда, че щетата била образувана във връзка с ПТП, настъпило на 13.05.2020г., около 22:30 часа, на „Дюлински проход“ на 3-5 км. преди село Паницово. Излага, че водачът на автомобила „Ф.“ – К.Г., управлявайки автомобила по много тесен път, при разминаване с товарен автомобил (микробус), попаднал с двете десни гуми на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно за движение, вследствие на което настъпило ПТП. Твърди, че по автомобила настъпили увреждания – на предна дясна лята джанта, задна дясна лята джанта и др. Излага, че произшествието е настъпило в рамките на Републиканската пътна мрежа. Развива съображения в насока за отговорността на Агенция „П.и.“, свързана с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата. Сочи, че по щетата на застрахования била заплатена сумата от 2671,22 лв. Твърди, че до ответника била изпратена покана, но сумата не била възстановена. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Агенция „П.и.“ е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Излага, че не е възможно да бъде установено точното място на настъпване на застрахователното събитие. Навежда, че не е изяснено в какво се изразява сочената неравност на пътя. Твърди, че в обясненията на водача не се съдържат данни за такова 1 препятствие. Обръща внимание, че не е ясно какви застрахователни рискове са покрити от ищеца.

Развива съображения за липса на доказателства за соченото в исковата молба ПТП. Излага, че не е налице причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и състоянието на пътното платно.

Навежда, че произшествието се дължи на поведението на водача и нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Акцентира върху обстоятелството, че е налице навлизане в пътния банкет от автомобила.

Излага, че е налице съпричиняване от водача, което следва да бъде взето предвид на основание чл.

52 и чл. 83 от ЗЗД. С тези доводи моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Агенция „П.и.“ е отправено искане за привличане на трети лица помагачи. В т. III отговора на исковата молба е посочено, че с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-8/30.03.2020г. поддържането на процесния пътен участък е възложено на Консорциум „Т.Б.***“, ЕИК ****, в който се включват дружествата „П.Б.“, ЕИК **** (към момента „П.В.“ ЕАД), „С.К.“ ЕАД, ЕИК *****, „Б.“ АД, ЕИК ****, „Щ.“ ЕАД, ЕИК **** и „И.Е.“ АД, ЕИК ****. Направено е искане тези лица да бъдат привлечени като трети лица помагачи по делото, обективирано в изрична молба с правно основание чл. 219 от ГПК и обосновано с чл. 28 от цитирания договор. В отговора на исковата молба фигурира искане от ответника, в случай, че предявеният главен иск бъде уважен, третите лица помагачи да бъдат осъдени солидарно за сумата, за която е уважен същият, както и разноските по делото. Към отговора е приложен и изричен обратен иск, предявен срещу тези лица В срока по чл. 131 от ГПК от третото лице помагач и ответник по обратния иск - „С.К.“ ЕАД е подаден отговор, с който се оспорват както главният, така и обратният иск. Излага се, че твърденията на „Д.Д.И.О.З.“ ЕАД не се подкрепят от доказателства по делото, като не се съдържат и никакви конкретни данни за твърдяната „дупка“. Развиват се съображения за липсата на официално съставени документи. Излага се, че водачът е нарушил разпоредби от ЗДвП – чл. 44, ал.

1, чл. 45, ал. 1. Обръща се внимание, че е попаднал на „пътния банкет“, който не е част от платното за движение. Твърди се, че причината за ПТП са действията на водача. Отправя се възражение за съпричиняване. По обратния иск се твърди, че не са направени твърдения и не са приложени доказателства за неизпълнение (некачествено изпълнение) по смисъла на чл. 28 от приложения договор. Навежда се, че от АПИ не са представени задания на дружествата по смисъла на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от договора. Сочи се, че след като ПТП не е причинено от действие на изпълнителя по договора, той не носи отговорност. От съда се иска да отхвърли главния иск, а при условията на евентуалност – обратния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК от третото лице помагач и ответник по обратния иск - „П.В.“ ЕАД е подаден отговор, с който се оспорват главният и обратният иск. Сочи се, че липсват доказателства за соченото в исковата молба ПТП. Във връзка с обратния иск се сочи, че не е налице неизпълнение на договорното задължение. Сочи се, че конкретни задания за процесния пътен участък са били задавани за месец април 2020г., като се обръща внимание, че съгласно месечен отчет представител на АПИ е приел към 31.04.2020г. без възражения описаните като изпълнени СМР. Твърди се, че липсват доказателства за неизпълнен месечен отчет за април 2020г.

Обръща се внимание, че не са налице и доказателства за последващо задание за този участък, което да обхваща дата 13.05.2020г. Излага се, че заданието за април 2020г. било за запълване на отделни дупки, а не цялостна рехабилитация. Акцентира се върху обстоятелството, че дружеството изпълнител не разполага със свобода на действие и следва да извършва дейности единствено по задание на АПИ. Твърди, че „П.В.“ ЕАД не е поемало задължението да следи за наличието на 2 внезапно възникнали препятствия по пътя. Сочи, че липсват доказателства за отправени възражения по чл. 264 от ЗЗД. От съда се иска да отхвърли претенциите. Обръща се внимание, че на основание чл. 78, ал. 10 ГПК дружеството не е причинило разноски по главния иск, поради което такива не следва да му се вменяват. В условията на евентуалност се отправя възражение за прекомерност на претенциите за разноски на другите страни. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК от третите лица помагачи – „Б.“ АД, „Щ.“ ЕАД и „И.Е.“ АД, не е подаден отговор на обратния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е между него и „Евролийз Ауто“ ЕАД е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие - ПТП, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

От фактическа страна по делото се установява, че между ищеца и „Евролийз Ауто“ ЕАД, като собственик на товарен автомобил (с общо тегло от 2,92 тона) „Фолсваген” модел „Amarok“ с рег. № *****, е сключена застраховка „Каско+”, обективирана в застрахователна полица № 440119021047786 от 11.12.2019г. (на л. 8 – л. 9 от гр.д. № 4740/2021г. по описа на Софийски районен съд). Договорът е сключен по клаузата „Пълно каско” със срок на застраховката от 21.12.2019г. до 20.12.2020г. Установява се, че и всички вноски по договора са заплатени от „Евролийз Ауто“ ЕАД – сметка № 19121140322098 от 11.12.2019г.

По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е реализирането на ПТП от застрахования автомобил на 13.05.2020г. на „Дюлински проход“, на 3-5 км. преди с. Паницово, в посока към гр. Варна. Този факт се установява както от уведомление за щета (на л. 12 от гр.д. № 4740/2021г. по описа на Софийски районен съд), така и от приложената към уведомлението декларация, написана и подписана лично от св. Г. (на л. 13 от гр.д. № 4740/2021г. по описа на Софийски районен съд). В нея свидетелят посочил, че на 13.05.2020г., около 22:30 часа, на „Дюлински проход“, на 3-5 км. преди селото, при разминаване с бус, десните гуми на управлявания от него автомобил - „Фолсваген” модел „Amarok“ с рег. № *****, се озовали в пътния банкет, който е доста висок, а пътят бил много тесен и нямало как да се разминат две коли на пътното платно. Този механизъм се потвърждава от показанията на св. Г.. От показанията му се установява, че той не е могъл да избегне слизането от пътя, тъй като същият бил доста тесен, а банкетът бил висок и автомобилът, управляван от него пропаднал, като на другия ден двете гуми били спаднали, а при проверка се установило, че джантите са пукнати. Механизмът на ПТП се потвърждава и от изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза (на л. 113 – л. 122 от делото). От заключението на вещото лице се установява, че подобни повреди – пукнатини по джантите, могат да се получат при удар в неравност на настилката, подобна на описаната.

Вещото лице е констатирало, че банкетът е бил пропаднал под нивото на пътната настилка и не е бил обозначен като опасен, като и при ниска скорост могат да се получат констатираните увреждания по джантите. За тези констатации вещото лице се е запознало както със снимки от 3 процесния участък, така и със самия участък (чрез системата „Гугъл“). От разпита на вещото лице се установява, че става въпрос за изронвания на банкета и пропадането на гумите е от високо.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като същото съответства на показанията на св. Г. относно механизма на произшествието, както и на събрания снимков материал във връзка с това произшествие.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че застрахователното събитие не е доказано по делото, тъй като не е съставен протокол за ПТП. Принципно дори и такъв да беше съставен това не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В такава насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, напр. Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК . В случая са налице показания на свидетел - очевидец на произшествието, които установяват по категоричен начин механизма на ПТП, който се потвърждава (от техническа страна) от вещото лице по изготвената експертиза . По делото се установи, че причината за инцидента е изронването на пътя около банкета и образуването на неравност в края на пътя, в която гумите на автомобила пропаднали поради тесния път и невъзможността да се размине (без контакт) с насрещно движещо се МПС. Свидетелските показания на свидетеля са, че автомобилът се е движел бавно, т.е. скоростта му е била съобразена с характеристиките на пътя, но въпреки това произшествието е настъпило. Причината за настъпването му е тесният път и най-вече – състоянието на изронване в областта около банкета, което е видимо и от снимковия материал, приложен към експертизата. Ето защо съдът не възприема доводите, че е налице съпричиняване от страна на водача, тъй като на практика се установява, че при липса на предприетата от него маневра е щяло да настъпи ПТП с насрещно движещ се автомобил. Освен това няма данни застрахованият автомобил да се е движел с несъобразена скорост, а същият е под 3,5 тона (видно от застрахователната полица), поради което не се установява нарушение на приложената от ответника Заповед № РД-11-181 от 17.12.2018г. на директора на ОПУ Бургас.