Решение № 4632 от 24.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4632 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ. К.АМЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. К.А-МЛАДЕНОВА

Гражданско дело № 20211110164768 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от първоначалният ищец – ответник по насрещния иск Г.

К. П. против К. Х. П., иск за развод за прекратяване поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство брака между страните, сключен на 18.07.1998г. С исковата молба ищецът е заявил, че няма претенции относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. Страните имат и още едно дете –Мариана Г.ова П., която е навършила пълнолетие. Ищецът твърди, че с ответника са във фактическа раздяла вече няколко години, като с това положение са свикнали и децата им, поради което желае да се прекрати с развод този формално съществуващ брак без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че в интерес на непълнолетното им дете е родителските права да се упражняват от майката, при когото да живее в семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Равнец“ № 111, ет. 3, ап. 3, а на ищеца да бъде определен по-разширен режим на лични отношения, като същият се задължава да заплаща и месечна издръжка в размер на минимума до навършване на пълнолетие на детето. Претендира разноски.

В насрещната исковата молба, подадена на 17.01.2022 г., ищецът К. Х. П. твърди, че с ответника Г. К. П. сключили граждански брак на 18.07.1998 г. Имат две общи деца – непълнолетната Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. и навършилата пълнолетие Мариана Г.ова П., родена на 29.11.1998г. Излага подробно за установените през годините съществени различия в разбиранията между нея и съпруга й в схващанията им за съвместен живот и ценности, довели до охлаждане в отношенията им, причина за което била трайната неангажираност на ответника да се грижи за семейството, както и множеството извънбрачни връзки. Потвърждава фактът, че са във фактическа раздяла от няколко години. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Намира себе си за по-пригодния родител и претендира упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, за определяне режим на лични контакти на бащата с него и за присъждане на издръжка, която бащата да заплаща на детето в размер на 1000 лева, 1 като издръжка се претендира за период от една година преди завеждане на иска.

Претендира ползване на семейното жилище, находящо се в гр. София, жк. Лозенец, ж.к.

Лозенец, ул. „Равнец“ № 11, ет. 3, апартамент № 3. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно име Ангелова.

Заявява, че при постигане на споразумение относно прекратяване на брака не желае съдът да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непроправимо разстройство на брака. Претендира разноски.

С писмените отговори всеки един от съпрузите оспорва сочените от другия съпруг твърдения и негови брачни провинения. В първо по делото съдебно заседание страните заявиха, че са съгласни с прекратяване на брака, не спорят, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, както и чене желаят произнасяне по въпроса за вината. Заявиха, че не могат да постигнат съгласие относно размера на издръжката, която следва да се заплаща на непълнолетното им дете Кристина П.. В хода на съдебното производство не беше постигнато спораpумение относно прекратяване на брака и последиците от това.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

Страните Г. К. П. и К. Х. П. са съпрузи, сключили са граждански брак на 18.07.1998г. в гр. София, Столична община – район „Оборище“, видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0542/18.07.1998г. на СО-Район „Оборище“, като при сключването на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си - П..

От брака на страните са родени децата – Мариана Г.ова П., родена на 29.11.1998г., пълнолетна и Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. (удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 92/15.03.2006г. на СО –Район „Лозенец“).

Не е спорно между страните, а и по делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че семейното жилище на страните се намира в гр. София, ж.к. Лозенец, ул.

„Равнец“ № 11, ет. 3 и е собственост на страните в режим на СИО.

При изслушването му по реда на чл.15 от ЗЗДет. детето Кристина споделя, че към момента на изслушването му живее с майка си, където се чувства по-добре. С баща си поддържа постоянна връзка, всеки ден след училище минава през работата му и прекарва известно време с него.

По делото е приет социален доклад от ДСП Лозенец. При изследването чрез провеждане на срещи със страните и непълнолетното дете Кристина социалните работници са констатирал, че в момента детето живее с майка си Кристина в семейното жилище.

Майката не ограничава контактите с бащата, които са ежедневни. Всеки ден детето прекарвала около 1-2 часа в офиса на бащата, който бил близо до жилището на детето. И двете страни са потвърдили пред социалните работници, че фактическата им раздяла е от около две години и половина. Според бащата след влошаване на отношенията им той се изнесъл от семейното жилище заедно с непълнолетната им дъщеря, която живяла заедно с него около една година и два месеца. След като започнал връзка с друга жена дъщеря му пожелала да се върне при майка си, където живее и в момента. Пред социалните работници майката е потвърдила, че детето е живяло заедно с баща си в периода 28.04.2020г. до 02.03.2021г. , когато е ставала свидетел на неприятни сцени. Това според майката е накарало детето да формира смесено и противоречиво чувство към бащата – от една страна била много привързана към него, от друга била погнусена от грозните и неморални сцени на които е присъствала. Пред социалните работници детето е споделило че се чувства добре при майка си, където желае да продължи да живее. С баща си се вижда почни всеки ден и е спокойно в неговата компания, чувствала се добре при него, само че и с двамата си родители не споделяла и не разговаряла много. Най – близка била със сестра си. Препоръките на социалните работници, че в интерес на детето е родителите е да поемат своите отговорности и да постигнат споразумение относно упражняване на родителските права, възпитанието и размерът на месечната издръжка. Според тях детето не трябва да бъде поставено в ситуация в конфликт на лоялност към родителите си.

2

При така установените факти съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото съпругата, която първоначално е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината изрично в съдебно заседание е заявила, че не поддържа това си искане.

Искане за произнасяне по въпроса за вината съпругът не е заявил. По делото се установи, че отчуждението между съпрузите е достигнало своята крайност след фактическата им раздяла - съпрузите не поддържат общо домакинство, нямат общ бюджет, не контактуват по между си, което допълнително е допринесло за разстройството на брачната връзка. Общността между съпрузите е окончателно разрушена, липсва и минимална наличност на изискваното от закона и морала съдържание за една нормална брачна връзка, а с преустановяването на контактите между тях неповратимо е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност и доверие. При така установените факти за отношенията между съдът извежда извода и за непоправимост в отношенията между двамата. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена с развод.

Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по въпроса за вината (и двамата съпрузи в съдебно заседание оттеглят искането си за произнасяне по въпроса за вината), поради което съдът не следва да се произнася относно вината за състоянието на брачната връзка.

Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.59, ал.2 СК дори и да не са предявени тези искове, при липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична Община, район Лозенец страните са родители на напълнолетната Кристина Г.ова П., родена на 08.03.2006г. Страните не спорят относно предоставянето на родителските права по отношение на това дете, което живее при майка си и същата желае да ги упражнява. От значение за предоставяне упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот, които може да му предложи всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и отчитайки наличието н съгласие между родителите, това число и предвид данните по делото, че за детето основни грижи през последните години е полагала майката, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. Съдът намира, че с предоставянето на родителските права на майката интересите на детето ще бъдат максимално защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение за възпитаване на деца. Съдът определя непълнолетната Кристина П. да живее при майка си, която ще упражнява родителските права, а и не са налице изключителни основания по чл.59, ал.7 СК за настаняването им при други лица или роднини, или в специализирана институция.

При така предоставените родителски права на неотглеждащия родител - бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, така като го е поискал в 3 съдебно заседание, а именно същият да има право да вижда и взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя с преспиване, както и всеки ден след училище, при предварителна уговорка между детето и родителите. Съдът намира, че следва да удовлетвори искането на детето Кристина заявено при изслушването пред съда по реда на чл. 15 ЗЗДет, че би искала да има възможност всеки ден след училище да се вижда с баща си.

Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите-ППВС №5/1970г., т.2, поради което е очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като според чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК); Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката (чл.142, ал.1 СК-2009 г.), но и за основанието на иска (арг. чл.140, ал.2 СК-2009 г., така-ППВС №5/1970 г., т.ІV).