Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 767 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1574/2025
Вид
Решение № 767
Подписан
19.10.2026
В сила
19.10.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Донка Янкова Русинова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501574 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258, вр. чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 30696/11.07.2005 г. на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, чрез юрисконсулт Владимира Алексиева против решение № 1511 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 7978 /2024 г. по описа на РС – Бургас, с което е прието за установено по отношение на въззивното дружество, че ищците М. А. Д. и И. Р. Д., не му дължат сумата от 643,53 лева, представляващи суми от разпределение, от които 26,69 лева за отчетен период 24.08.2023г.-31.12.2023г., за водомер 1684/91 и 48,46 лева за отчетен период 01.01.2024 г.-16.07.2024 г.;

160,17 лева за отчетен период 24.08.2023 г.-31.12.2023 г. за водомер 1684/92 и 290,65 лева за отчетен период 01.01.2024 г.- 16.07.2024 г.; 33,59 лева за отчетен период 17.07.202 г.16.08.2024 г. за водомер 1684/91; 83,97 лева за отчетен период 17.07.2024г.- 16.08.2024г. за водомер 1684/92. Въззивникът е осъден да заплати на въззиваемите М. А. Д. и И. Р. Д., сумата от 1340 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и, че е необосновано.

По недопустимостта на решението е представена счетоводна справка за извършено плащане от абонат Nº 767536 от 09.07.2025 г., от която е видно, че 1 на 12.06.2025 г. чрез системата иПей (еРау) в полза на ВиК ЕАД - гр. Бургас, е извършено плащане в размер на 142,97 лв. и счетоводна справка за извършено плащане от абонат Nº767537 от 09.07.2025 г., от която е видно, че на 12.06.2025 г. чрез системата иПей (ePay) в полза на ВиК ЕАД - гр. Бургас, е извършено плащане в размер на 709,80 лв. Представени са справка от информационната система на ВиК ЕАД - гр. Бургас за задължения на абонат Nº767536 - И. Р. Д. и справка за абонат Nº767537- И. Р. Д., от които е видно, че към 09.07.2025 г. по посочените партиди няма непогасени задължения. Сочи се, че с погасяване на задълженията си към дружеството-въззивник за въззиваемите е отпаднал правния интерес от водене на делото.

На следващо място се оспорват като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че измервателното устройство, представляващо централен водомер, отчитащ потребената вода в имот, собственост на въззиваемите, е метрологично негодно, както и изводите, че въззивното дружество не е доказало основанието на претендираните суми, начислени за вода „от разпределение“. Твърди се, че от представеното по делото свидетелство за проверка от лицензирана лаборатория на централния водомер се установява, че той е отчитал в минус, т.е. отчитал е не повече, а по-малко от доставената вода, поради което начисленото от разпределение количество вода, предмет на спора, е реално доставено и ответницата като потребител дължи заплащането му. Изложени са подробни съображения, че водомерът на практика е работил в ущърб на въззивното дружество. Отделно от това се сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че в промеждутъка от 16.07.2024 г.(последния отчет на водомера) до 29.07.2024 г.

(датата на демонтажа на водомера от мрежата), е настъпил блокаж на измервателния уред, но по делото е установено, че в този период през него е преминало количество вода, което, съгласно съдебната практика, следва да бъде определено по преценка на съда на основание чл.162 ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на въззивника в отговора му на исковата молба за приложение на чл. 162 ГПК, с което допуснал съществено процесуално нарушение.

Релевирано е особено искане извършеното плащане от страна на въззиваемите да се приеме като волеизявление за признание на дълг.

В заключение моли въззивният съд да постанови решение при признаване на иска или евентуално да приеме, че за въззиваемите е отпаднал правният интерес от търсената защита и да обезсили обжалваното решение като недопустимо или да отмени същото като отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се разноски, сторени в първоинстанционното и във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна - М. А. Д. и И. Р. Д. а, чрез Адвокатско дружество "Трифонова и Йорданова", представлявано от адв.

М. Т., е депозирала писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се несъгласие с доводите на въззивното дружество, че измервателният уред е отчитал по-малко вода от подаденото количество. Излага се, че е доказано по категоричен начин, че е уредът не е бил изправен, поради което не е отчитал правилно.

Възразява се, че не става ясно как централният водомер е отчел съществено завишено количество вода, за да стигне до разлика от 641.89% между неговите показания и тези на индивидуалните водомери в сградата.

Позовава се на заключението на извършената в първата инстанция експертиза и изслушване на вещото лице в съдебно заседание, с посочване, че изчислената разлика от 641.89% е съществена и необоснована завишена.

Излага подробни съображения за недоказаност на действителното потребено количество вода, отговарящо на разпределеното такова между отделните потребители с индивидуални размери. Позовавайки се на разпоредбите на Наредба № 4/2004г. въззиваемата счита, че доколкото данните по делото сочат, че монтираният общ водомер не е метрологично годен, това води до неяснота относно действително преминалите през общия електромер количества вода, в т.ч. и с доводи, че това не може да се установи и с помощта на представените от ответното дружество фактури и справки. Моли въззивният съд да потвърди на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за въззивното производство. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. А.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Проф. Джовани Горини“ № 3, ет. 3 и И. Р. Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество, сумата от 643,53 лева, представляващи суми от разпределение, от които 26,69 лева за отчетен период 24.08.2023г.-31.12.2023г., за водомер 1684/91 и 48,46 лева за отчетен период 01.01.2024г.-16.07.2024г.; 160,17 лева за отчетен период 24.08.2023г.-31.12.2023г. за водомер 1684/92 и 290,65 лева за отчетен период 01.01.2024r.-l 6.07.2024г.; 33,59 лева за отчетен период 17.07.2024г.16.08.2024г. за водомер 1684/91; 83,97 лева за отчетен период 17.07.2024г.16.08.2024г. за водомер 1684/92.

3

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на два имота в комплекс „Флорес Гардън“ с идентификатори *** и

***. Сочи се, че в такъв тип сгради етажна собственост измерването на водата се извършва на основание показанията на общ водомер и по индивидуалните водомери на собствениците. Разликата между общия водомер и индивидуалните водомери се разпределя автоматично от компютърна програма, пропорционално на отчетените водни количества по индивидуалните водомери и се включва за плащане към индивидуалните фактури.

Ищците твърдят, че на 16.07.2024 г. било извършено засичане на общия водомер в комплекса, заедно с индивидуалните водомери. Установено било завишено общо количество вода в размер на 9830 куб. м. По индивидуалните водомери е отчетено количество от 1213 куб.м. Ето защо оставащото количество вода за разпределение между всички индивидуални обекти е 8617 куб.м. Процентът на разпределение от 710.39% многократно надвишавал допустимата разлика от 20%. На същата дата била извършена проверка и на индивидуалните водомери, като инкасаторът отразил посочените данни. Това довело и до оспорване на верността на тези данни.

Ищците сочат, че общият водомер е негоден и не отговаря на законовите изисквания, като същият е с изтекъл метрологичен срок. Излагат, че за периода на отчитане не е имало аварии или други събития, които да са довели до отчитане на такива значителни количества.

На 29.07.2024г. била извършена подмяна на главния водомер, като за целта бил съставен двустранен констативен протокол. Издадени били следните фактури:

- Фактура № 0047558526/31.07.2024г. с отчетен период 24.08.2023г.31.12.2023г., за водомер 1684/91, сумата от разпределението на обекта е в размер на 26,69 лева, а за отчетен период 01.01.2024г.-16.07.2024г., сумата от разпределението на обекта е в размер на 48,46 лева;

- Фактура № 0047558527/31.07.2024г., за отчетен период 24.08.2023г.31.12.2023г. за водомер 1684/92, сумата от разпределението за обекта е в размер на 160,17 лева, а за отчетен период 01.01.2024г.-16.07.2024г. сумата от разпределението на обекта е в размер на 290,65 лева;

- Фактура № 0047607400/26.08.2024г., за отчетен период 17.07.2024г.16.08.2024г. за водомер 1684/91, сумата от разпределението за обекта е в размер на 33,59 лева;

- Фактура № **********/26.08.2024г., за отчетен период 17.07.2024г.16.08.2024г., за водомер 1684/92, сумата от разпределението на обекта е в размер на 83,97 лева.

Ищците оспорват изцяло показанията във фактурата да отчитат реалното потребление на вода за периода. Оспорват и ценообразуването на количествата вода. Заявяват, че така отчетеното количество вода не е 4 възможно да е действително изразходено. Във връзка с неверните констатации на ответното дружество, било депозирано възражение с вх. № К2253/24.07.2024г. от „Флорес Гарден Мениджмънт“ ЕООД, чрез управителя Б. Х. К., собственик на обект в същата сграда (К-С), в отговор на което било получено писмо от „ВиК“ ЕАД - гр. Бургас с изх. № К2253-1/29.07.2024г., с което дружеството заявило, че потреблението на вода за зелени площи и басейн, се отчита на централен водомер и след направеното възражение, ще бъде изготвен служебен отчет на абонати, които не са отчетени, поради което водата ще се разпредели спрямо консумацията на всеки един собственик. Въпреки това ново изчисление не било извършено, не била извършена и проверка относно годността на водомера.

Ищците сочат, че ползваните ВиК услуги следва да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходена вода. В случая голямото количество вода не е в резултат на авария, а на неточно измерване на съществуващия водомер. Поради това ищците намират, че не е налице основание за заплащане на сумата по издадените фактури.

Горното мотивира ищците да предявят настоящата искова претенция, като молят същата да бъде уважена. Претендират и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Заявява, че фактурата остойностява реално доставено количество вода до процесните имоти и суми за разпределение. Твърди, че водомерите са годни и технически изправни. Спазени били правилата за начисляване на количеството вода от разпределение. Излага, че нормативната база не предвижда, че установяването на разлики, по-големи от 20%, е основание за неплащане на количеството вода. В тази връзка при по-голяма разлика ВиК операторът уведомявал представител на етажната собственост, което в случая било направено.