Определение № 1349 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600773 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест от прокурор при СРП, с който се атакува определение от 11.12.2025г., постановено по НЧД № 12470/2025г. по описа на СРС, 134 състав, с което е отменено постановление от 16.06.2025г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1262/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 30812/2022г. по описа на СРП.

В протеста се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция, както и че липсват мотиви на същия. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на фактическата обстановка, съдържаща се в постановлението на СРП, което според прокурора е индиция за непълнота на съдебния акт. Оспорва се твърдението на съда за липса на фактическа обстановка в процесното постановление. Сочи се също, че са останали извън вниманието на съда аргументите на прокурора при анализа на доказателствата. Навеждат се твърдения за намеса в суверенната преценка на прокурора дали са налице предпоставките за повдигане на обвинение. В заключение се иска отмяна на атакуваното определение, респ. потвърждаване постановлението на СРП от 16.06.2025г.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозирания протест, приема за установено следното:

1

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, а именно за това, че около 2:10 часа на 19.05.2022г. в гр.София, ул. ****, от лек автомобил марка „Сеат“ с ДК № ****, паркиран на посочения адрес, била отнета чужда движима вещ: мобилен телефон марка „Huawei“ модел „Pro 20“ от владението на Е. И. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да бъде присвоена.

С постановление на СРП от 19.03.2024г. (предявено на 28.03.2024г.), в качеството на обвиняемо лице е привлечен Б.Д.Д., като е ангажирана наказателната му отговорност за престъпления по чл.143, ал.1, пр.3 от НК и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ от НК. С последващо постановление от 28.03.2024г. (предявено на същата дата) е извършено прецизирано привличане на лицето в качеството на обвиняем за престъпления по чл.143, ал.1, пр.3 вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел фактическа обстановка, а именно следната:

Свидетелката Е. М. и обвиняемият Б.Д. имали интимна връзка, която около месец преди 19.05.2022г. приключила.

След полунощ на 19.05.2022г. свидетелката М. имала среща със свой приятел – свидетеля С.Т. и той я взел от дома й с лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № ****.

Свидетелят Т. искал да си закупи цигари и около 01:30 часа спрял автомобила на пътното платно на ***, след което се запътил към намиращия се от другата страна на платното денонощен магазин.

Свидетелката М. го чакала в автомобила, чиито ключове били оставени на стартера.

2

В този момент до автомобила се приближил обвиняемият Д., отворил вратата откъм мястото, където седяла свидетелката М. и започнал да я дърпа за ръцете, като се опитвал да я извади от автомобила. Тя се развикала, свидетелят Т. я чул и побързал да се върне при автомобила. Виждайки, че свидетелят Т. се приближава, обвиняемият Д. спрял да дърпа свидетелката М. и застанал в задната част на автомобила, където започнали със свидетеля Т. да си разменят реплики защо Д. дърпа М.. Междувременно, от страх тя заключила вратата на автомобила от нейната страна и се опитала да заключи и шофьорската врата, но не успяла, тъй като в този момент обвиняемият Д. я отворил, качил се в автомобила и се опитал да го приведе в движение.

Свидетелят Т. го задърпал, за да го изведе и самият той успял да се качи в автомобила. Обвиняемият Д. заобиколил колата и отново опитал да издърпа свидетелката М. навън, като част от тялото му било в автомобила. Свидетелят Т. потеглил, но вратата на автомобила не била затворена, краката на обвиняемия Д. висели отвън, а той започнал да дърпа волана от ръцете на свидетеля Т., което довело до криволичене на колата по пътното платно.

Свидетелят Т. спрял автомобила в района на бензиностанция „Шел“. Преди да слезе от колата обвиняемият Д. взел телефона „Huawei Pro 20“, който бил купил през месец март 2022г. като подарък на свидетелката М. и избягал в неустановена посока. Свидетелката М. подала сигнал за случая в 03 РУ-СДВР, придружена от свидетеля Т..

По делото били изискани и приобщени записи от охранителните камери на бензиностанция „Шел“, находяща се на ул. „Опълченска“, с цел изясняване на фактите. По отношение на същите била назначена и изготвена видео-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че на запис е заснет тъмен автомобил с рег. № ****, който спира до колонките за гориво, предната дясна врата на автомобила се отваря и от него излиза лице от мъжки пол, облечено с тъмно яке, тъмен панталон, което в едната си ръка държи тъмен предмет. След това лицето се навежда и извършва някакви действия в купето на автомобила, като в едната си ръка държи тъмен предмет.

Впоследствие лицето се насочва и бяга извън обсега на камерата. Качеството на заснемане не позволява идентификация на заснетото лице.

От приобщената информация по реда на чл.159а от НПК, с оглед установените активации на мобилния телефон след 19.05.2022г., бил разпитан 3 в качеството на свидетел Я.Л.В., който заявил, че СИМ карти с номера *** и *** са регистрирани на негово име, но ги е предоставил за ползване на обвиняемия Д., като и към месец юни и юли 2022г. СИМ картите не са му били върнати от Д..

След извършване на всички възможни /по негова преценка/ действия по разследването, с постановление от 16.06.2025г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че извършените деяния не осъществяват съответно съставите на престъпление по чл.143, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1 от НК.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

В своя акт Софийски районен съд е приел постановлението от 16.06.2025г. на СРП за прекратяване на наказателното производство за неправилно и незаконосъобразно, отменил е същото и е върнал делото на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема отбелязването, че действително в постановлението на СРП липсва изнесена фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и споделя изцяло направените правни изводи от районния съд. Както е посочила първата инстанция, прокурорът единствено е направил анализ на приобщените по делото доказателства, излагайки становище кои от тях приема за достоверни, но не и кои обстоятелства приема за установени.

В доказателствения си анализ прокурорът не е кредитирал показанията на пострадалото лице, а е дал превес на обясненията на обвиняемия Д., но въпреки отбелязването на двойнствената им природа, а именно, че същите освен доказателствен източник, са и средство за защита, не е изложил достатъчно аргументи защо ги кредитира, като същевременно се позовава и на онази част от показанията на свидетеля Т., които кореспондират на 4 обясненията на обвиняемото лице, без да става ясно защо, като дори самият свидетел Т. не е попитан на какво се дължат противоречията в изложеното от него в разпит като свидетел и при проведената очна ставка.

Настоящият състав намира и че не е извършено пълно и всестранно разследване. Следва да се отбележи, че макар да са установени и разпитани в качеството на свидетели лица, имащи отношение към случая, то продължават да са налице неизяснени обстоятелства. Така например, въпреки че според заключението на видео-техническата експертиза не е възможно лицевоидентификационно съпоставяне, то вещото лице е посочило, че качеството на записа позволява заснетото лице да бъде разпознато от лица, които го познават, като в тази връзка липсата на свидетели-очевидци не е пречка записът да бъде предявен на други свидетели, които познават обвиняемия, с цел извършване на разпознаване.

На следващо място, доколкото се твърдят противоречия в показанията на свидетеля М. и твърдяното от свидетеля Т. в проведената очна ставка с негово участие, няма пречка свидетелите М. и Т. да бъдат съпоставени в очна ставка, което би могло да допринесе за изясняване на обстоятелствата.

Основателно районният съд е отбелязал и като неизяснено обстоятелството, ако свидетелят Т. не е видял нищо смущаващо, защо същият се е върнал при автомобила и е направил опит да го приведе в движение и да се оттегли от мястото, където се е намирал.

Не са анализирани и причините, поради които според обвиняемия Д. точно на инкриминираната дата пострадалата е решила да му върне процесния телефон, независимо че връзката им е приключила на по-ранен етап.

Изясняването на посочените по-горе обстоятелства би допринесло за установяване по безспорен начин, както наличието или липсата на посегателство от обвиняемия Д. към пострадалата Е. М., така и наличието или липсата на противозаконно отнемане на процесния мобилен телефон, съответно налице ли са данни за извършване на тези престъпления, за които се води досъдебното производство.

Несъмнено липсата на пълно и всестранно изследване на установените несъответствия и непълноти в доказателствата е довело до пороци при формиране на фактическите и правни изводи от страна на държавното обвинение. Прокурорът не е изпълнил законовото си задължение да изложи 5 убедителни мотиви, от които да става ясно защо се прекратява наказателното производство, както и че това е единственото правилно решение при наличната доказателствена съвкупност. В контекста на последното се подчертава и правилната констатация на СРС, че постановлението на СРП се явява необосновано, доколкото не са били ефективно изяснени установените противоречия относно спорните обстоятелства, като според настоящия състав не са били извършени и всички възможни действия по разследването, които да обезпечат спазването на принципа за разкриване на обективната истина, изискващ всестранно, обективно и пълно изясняване на всички обстоятелства по случая, т.е., доколкото не са изчерпани доказателствените възможности пред разследването, то упражняването на правомощията на прокурора по чл.243 от НПК се явява прибързано, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1 и чл.14 от НПК. В тази връзка биха могли да бъдат положени допълнителни усилия по установяване местонахождението на инкриминираната вещ, като следва да се посочи, че нейната липса сама по себе си не води автоматично до извод, че не е осъществено противозаконното й отнемане.

Налице е доказателствена празнота, която следва да бъде преодоляна чрез събиране на допълнителни гласни и евентуално писмени доказателства.

Едва след изчерпване на доказателствените способи за събиране на релевантни факти по отношение на посочените по-горе обстоятелства и като съобрази съдържанието на съставомерните признаци на престъпленията с посочената правна квалификация, прокурорът при СРП следва да извърши преценка досежно обективната и субективната съставомерност на деянието по цитираните законови текстове или по друг сред уредените в Особената част на НК.