Решение № 5028 от 03.07.2024, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5028

Бургас, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Членове:

ДИАНА ГАНЕВА

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора АНДРЕЙ ОБРЕТЕНОВ ЧЕРВЕНЯКОВ като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА административно дело № 20247040700230 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Т. Ч., е оспорил решение №1108/15.11.2023г., постановено по адм.дело № 210/2023г. по описа на А. съд – Бургас в ЧАСТТА, в която ГДИН е осъдена да заплати на И. С. Т. сумата 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешко отношение по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора - Бургас, поради наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии (т.14 от исковата молба), постоянен шум, вкл. през нощта (т.17 от исковата молба) и непредвидима температура на водата по време на къпане (т.12), както и в ЧАСТТА, в която претенцията на ответника за присъждане на разноски е отхвърлена като неоснователна.

Касационна жалба е подадена и от И. С. Т., [ЕГН], чрез адвокат М. М., против решение №1108/15.11.2023г., постановено по адм.дело № 210/2023г. по описа на А. съд – Бургас, в ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата му претенция за размера над 200 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 01.04.2022г. - 30.04.2022г, настъпили вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора Бургас, както И В ЧАСТТА относно размера на присъденото обезщетение, което ГДИН е осъдена да заплати на Т..

В касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилна преценка на събраните доказателства, необоснован извод за изпълнен фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и присъждане на завишен размер на обезщетението. Счита, че решението е неправилно и поради това, че първоинстанционният съд не е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Иска решението да бъде отменено в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Т. обезщетение в размер на 200 лева и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът до пълния му размер от 1300 лева. Евентуално иска, ако съдът прецени, че искът е основателен, присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

В касационната жалба, подадена от И. С. Т., са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата и е формирал погрешни правни изводи, с които е отхвърлил оплакванията му по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 13, 15 и 16 от исковата молба. Освен това при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид характера, вида и интензивността на претърпените вредни последици, с оглед на което е присъдил занижено обезщетение. Иска обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, а предявеният иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде уважен в пълния му размер от 1300 лева. Евентуално заявява, че ако се приеме решението в отхвърлителната част за правилно, иска да му бъде присъдено по - високо обезщетение.

В съдебно заседание касаторът и ответник по касация - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

Касаторът И. С. Т., лично и чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа касационната си жалба, иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на исковите претенции в пълния им размер, евентуално - за присъждане на обезщетение в по-голям размер.

Представителят на прокуратурата счита, че двете касационни жалби са неоснователни и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани лица, поради което са допустими за разглеждане. Разгледани по същество и двете са неоснователни.

Производството пред А. съд – Бургас е образувано по исковата молба на И. С. Т. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 1 300 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, като оплакванията на ищеца са формулирани в 17 точки на исковата молба и касаят санитарно-битовите условия в Затвора-Бургас. Т. твърди, че посочените действия и бездействия са такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което бил подложен на унизително отношение, принизяване на човешкото му достойнство и предизвикване чувство на изолация, незащитеност и незачитане на законните му права.

С решението си по делото административният съд е осъдил ГДИН да заплати на И. Т. обезщетение за претърпени в периода 01.04.2022г. – 30.04.2022г. неимуществени вреди в размер на 200 лева поради наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии (т.14 от исковата молба), постоянен шум, вкл. през нощта (т.17 от исковата молба) и непредвидима температура на водата по време на къпане (т.12), като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1 300 лева.

По всяко от фактическите твърдения в исковата молба съдът е формулирал следните правни изводи:

По точка 1 от исковата молба относно оплакването за липса на достатъчна жилищна площ съдът е приел за установено, че и в двете килии, в които е бил настанен Т., е разполагал с жилищна площ, надвишаваща 4 кв.м обитаема площ и с това е спазено изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимално необходимата площ;

Относно оплакването по т.2 за липсата на обособено помещение за готвене първоинстанционният съд е приел, че липсват данни за това предоставяната в затвора храна да е била опасна за консумация от лишените от свобода, а и липсата на възможност за самостоятелно приготвяне на храна не представлява третиране по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС;

Като неоснователно е преценено и твърдението по т.3 от исковата молба за лошо качество и намалено количество на предоставяната храна – в изпълнение на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС от началника на затвора са утвърдени таблици за калорийния състав на храната, като прегледът на представените по делото седмични менюта не сочи на отклонение от утвърдените стандарти за калорийност и разнообразие;

По пункт 4 от исковата молба, съдържащ оплакване за завишени цени в лавката, административният съд е постановил, че възложител и организатор на дейността на т.нар. „лавка“ е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, която дейност не е административна по своя характер;

Относно оплакването по т.5 за невъзможност за получаване на дрехи в колет или закупуването на такива от лавката, съдът е приел, че съгласно заповед №ЛС-04-746/08.12.2021г. на министъра на правосъдието на лишените от свобода им е разрешено държането при себе си на определен вид и количество лични дрехи, а невъзможността Т. да получава колетни пратки с храни и дрехи по пощата е в съответствие с действащото обективно право и тази невъзможност не може да се оцени като третиране по чл.3 от ЗИНЗС;

По пункт 6 от исковата молба с оплакване за ниски температури в килиите поради пускане на парното само за един час сутринта, с оглед противоречивите показания на двамата свидетели и липсата на статистика за температурите в помещенията съдът е приел, че топлоподаването се е извършвало регулярно;

Относно твърденията в т.7 за липсата на достатъчна светлина и възможност за проветряване, в мотивите на решението е отбелязано, че обитаваната от ищеца килия не е била пренаселена, нито твърде малка по площ, за да се приеме, че влизащите въздух и светлина са били недостатъчни, а и периодът на пребиваване в тази килия е бил твърде кратък – 10 дни;

По т.8 от исковата молба за липса на адекватно медицинско обслужване: съобразявайки факта, че посещението в медицинския център се извършвало по график, първоинстанционният съд приел, че доколкото през процесния период ищецът не е потърсил по конкретен повод здравна помощ, то не може се приеме, че е претърпял вреди в резултат на някакви проблеми при обслужването от медицински специалисти, дори и такива проблеми да са били налице;

Относно оплакването в т.9 за липсата на условия за двигателна активност съдът е взел предвид представените от ГДИН доказателства за размерите на площадките за престой на открито, графика за тяхното ползване и наличието на фитнес уреди, с оглед на което е приел, че не може да се изведе извод за неблагоприятно третиране по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС;

За неоснователно е прието и оплакването по т.10 от исковата молба за ограничаване контактите на ищеца с външния свят – поради липсата на законоустановено задължение за затворническата администрация да осигурява на лишените от свобода безплатно ползване на компютър, интернет, принтер, копирна машина, телевизионни и радиоприемници, както и безплатно ползване на телефон (освен в два случая, каквито ищецът не твърди);

По т.11 от исковата молба относно безпричинното използване на помощни средства и необосновано извършване на обиск: съдът е приел тези твърдения за неоснователни, доколкото ищецът не твърди да е бил поставен в унизително положение, като спрямо него са били използвани помощни средства/извършван обиск;

Относно оплакването в т.12 за липсата на смесителни батерии в баните, водещо до внезапно потичане на вряла вода и изгаряния, административният съд е приел, че заставайки под душовете всеки лишен от свобода е поставен в неизвестност и тревожно очакване как ще се смени температурата на водата. Това бездействие по осигуряване на оптимални условия за къпане от страна на затворническата администрация поражда чувство на страх и незащитеност и е от характер да причини физическо и психическо страдание у лишените от свобода;

По повод оплакването в т.13 за лошо състояние на килиите и санитарните помещения съдът е приел, че състоянието на килиите и обзавеждането им не е такова, че да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, поради което твърденията в тази насока не подлежат на обезщетяване;

Относно оплакванията за постоянно нашествие на хлебарки, дървеници и мишки по т.14 от исковата молба е установено, че тези твърдения са доказани в цялост посредством показанията на свидетелите. Представеният по делото сключен и действащ договор за дезинсекция и дератизация не е достатъчен, за да се освободи ГДИН от отговорност спрямо трети лица, които не са страни по този договор, като „съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници несъмнено представлява обстоятелство, което поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност;

По т.15 от исковата молба – оплакванията, че килиите били обзаведени със стари и повредени мебели, а дюшеците и одеялата били скъсани и пълни с паразити, съдът не е приел за доказани предвид данните за това, че последният основен ремонт на затвора е бил извършен през 2017г., а след това са правени инцидентни ремонти, вкл. в килията, в която е бил настанен Т.;

Относно оплакването по т.16 за липсата на възможност за изпиране на чаршафи и одеяла, съдът е посочил, че в Затвора-Бургас е приет график за изпиране на спалното бельо, който график няма доказателства да е бил нарушаван;

По т.17 от исковата молба е наведено твърдение за постоянно високо ниво на шум през нощта в затвора поради липсата на изградена сигнализация, като в тази връзка първоинстанционният съд приема, че викането и блъскането нарушава почивката и нощния сън на лишените от свобода, с което е допуснато нарушение на чл.84, ал.1, т.2 от ЗИНЗС. Бездействието на ответника да инсталира сигнална система е породило у Т. чувство на незащитеност.