Определение № 239 от 26.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 245/2022
- Вид
- Определение № 239
- Подписан
- 26.05.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Николинка Попова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239 гр. Пазарджик, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Николинка Попова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500245 по описа за 2022 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 определение на районния съд . и сл. от
ГПК
- за въззивен контрол по отношение
І. Развитие на съдебното производство.
С Определение № 32/02. 02. 2022г. на районен съд Пещера ,постановено по гр. д. № 839/ 2021г. по описа на същия съд е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения иск.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Й. Н. П.,ЕГН **********. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт . Искането е да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на районния съд с указания за продължаване на процесуалните действия .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор се оспорва частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното определение .
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред районния съд ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК ).
Разгледана по същество частната жалба е основателна .
Установено е по делото ,че против ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28. 11. 2011г. Заповедта не е оспорена от длъжника и е влязла в законна сила .
Н а 04. 06. 2021г. ищеца е подал в районния съд искова молба , с която е оспорил вземането на кредитора с твърдението ,че вземането е погасено по давност. В исковата молба е посочено ,че иска се предявява на основание чл. 439 от ГПК.
С обжалваното определение районния съд е прекратил производството по делото, като е приел ,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК , тъй като няма 1 образувано длъжника. изпълнително дело против длъжника, както и че кредитора не е предявил претенции против Този извод на районния съд е неправилен и незаконосъобразен.
Според задължителните указания ,дадени в ТР № 8/ 2012г. от 27. 11. 2013г. наличието на правен интерес от съдебната защита е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на съдебното производство . Ако съдът констатира,че ищеца няма правене интерес , той прекратява производството по делото ,без да се произнася по основателността на претенцията .
Наличието на правен интерес се преценява според обстоятелствата , които са посочени в исковата молба и направеното искане .
В обстоятелствената част на исковата молба ищеца е посочил ,че против него има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за принудително събиране на вземането.Посочил е също така ,че няма образувано срещу него изпълнително производство. Посочил е ,че вземането на кредитора е погасено по давност и на това основание е поискал да се приеме за установено по отношение на кредитора ,че не дължи вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. При това изложение на обстоятелствата и направеното искане следва извода ,че ищеца не е предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК , а отрицателен установителен иск по чл. 424 от ГПК.С този иск ищеца е оспорил вземането на кредитора във фазата на заповедното производство , а не във фазата на изпълнителното производство ,поради липсата на образувано такова производство .
Съгласно утвърдената практика на ВКС ( виж Определение № 513/24. 11. 2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г. на І-во т. отд. на ВКС;
Определение № 410/20. 09. 2018г. по ч.гр. д. № 3172/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 60282/19. 01. 2022г. по гр. д. № 903/2021г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение по гр. д. № 1812/2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. В този случай правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
По изложените съображения въззивната инстанция приема ,че следва да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на районния съд с указания за продължаване но съдопроизводствените действия Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 32/02. 02. 2022г. на районен съд Пещера ,постановено по гр. д. № 839/ 2021г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл.274 ал. 3 т. 1 от ГПК определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3