Определение № 477 от 18.09.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 513/2026
- Вид
- Определение № 477
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 22.09.2026
- Състав
- ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 57 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 35, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477 гр. Ловеч, 18.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200513 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 65 от НПК.
Постъпила е молба вх. № 2138/16.09.2026 г. на Окръжна прокуратура Ловеч от адвокат Н. Б. от САК – защитник на С. Б. С. обвиняем по ДП № 502/2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, в която сочи, че подзащитният му през 2024 година е привлечен като обвиняем по горецитираното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 115 от НК. Твърди, че деянието, за което С. е привлечен към наказателна отговорност е извършено с участието на множество лица, при трудно установима деятелност на всеки от участниците. Посочва, че това е наложило обвинението да бъде повдигнато след две години, при неизяснена напълно фактическа обстановка.
Изтъква, че при повдигането на обвинението на С. Окръжен съд – Ловеч, по искане на Окръжна прокуратура – Ловеч, е определила мярка за неотклонение „домашен арест“. Излага, че към настоящия момент са налице нови обстоятелства, които по същество са нови фактически основания за определяне на правилна, законосъобразна и справедлива мярка за неотклонение.
Посочва, че наложената мярка за неотклонение се изтърпява повече от пет месеца. Счита, че този факт, разгледан в съвкупност с факта, че разследването по делото се води повече от две години и вече не е в разумен 1 срок, налагат преоценка на факторите определени от закона за определяне на адекватна мярка за неотклонение към момента.
Твърди, че след повдигането на обвинение на С., същият въпреки че е с мярка за неотклонение „домашен арест“, е положил усилия да установи възможно най-точно какво точно се е случило в процесната вечер, кои лица са участвали и каква деятелност имат относима към настъпилия резултат.
Изтъква, че са установени нови факти и обстоятелства, изясняващи фактическата обстановка по случая. Сочи, че по тяхно искане е проведен допълнителен разпит на С. и са представени веществени доказателства, относими към предмета на делото. Счита, че това оказано съдействие е от изключителна важност обективното разследване да приключи в разумен срок.
Посочва, че на оказаното от С. съдействие не се е получила адекватна реакция от страна на разследващите органи. Излага становище, че към настоящия момент разследването се е задоволило с повдигането на обвинение само на С. и че не се прави нищо за разкриване на обективната истина по делото, като счита, че това води не само до неравнопоставеност на извършителите на престъплението, но и служи за основание у близките на пострадалия да считат, че някои от извършителите се ползват с „чадър“ от прокуратурата и разследващите органи.
Изтъква, че е налице и друго ново обстоятелство, което е от много важно значение за осигуряване на справедлив процес. Твърди, че С. С. има дете на седем месеца, което ** * ******** *******, намиращо се в болница „Сърце и мозък“ – гр. Плевен, като същото се отглежда в дома им в с. Д.. Твърди, че в резултат на различни причини и **************** детето често страда от различни инфекции, което налага същото постоянно да бъде карано до плевенската болница за лечение. Излага, че такава необходимост е налице и в момента и единственият, който може да осигури това е неговият подзащитен.
Сочи, че в момента С. е лишен от възможност да полага общественополезен труд и да изкарва средства за издръжката на семейството си, като в същото време е притиснат от банкови институции да връща кредити, взети преди това.
Счита, че тези фактори обуславят една изключително тежка социална обстановка за младото семейство с малко бебе.
Излага, че С. С. не е осъждан, не е бил криминално проявен и няма висящи дела. Моли съда да приеме, че са налице фактически предпоставки за 2 определяне на по-лека мярка за неотклонение – „подписка“ или „парична гаранция“, като счита, че такава мярка за неотклонение би изпълнила целите на закона и би осигурила справедливост.
Предвид изложеното и разпоредбата на чл. 63, ал. 6 , вр. с ал. 3 от НПК, моли да се постанови изменение на наложената мярка за неотклонение на С.
С. от „домашен арест“ в по-лека. Прилага Акт за раждане на дете, епикриза и направление за лечение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – зам. окръжният прокурор Ц. П., счита, че подадената молба от С. Б. С. е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице нови основания за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Домашен арест” в по-лека, като развива подробни съображения в тази насока.
Упълномощеният защитник на С. – адв. Н. Б., в съдебно заседание поддържа молбата на подзащитния си и моли същата да бъде уважена. Счита, че по делото не са налице данни, които да сочат на реална опасност подзащитния му да се укрие или да извърши друго престъпление. С оглед на това моли съда да измени взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека такава. Акцентира на това, че неговият подзащитен е в готовност да представи всички доказателства, които са необходими за изясняване на обективната истина по делото, както и че е предоставил такива. В тази връзка изразява упрек към разследващите органи, че не са проверили защитната им версия, както и че разследването по делото към настоящия етап е в неразумно дълъг срок. Акцентира и върху здравословното състояние на неговия подзащитен, както и че не са налице събрани доказателства за причастност към предявеното му обвинение.
Позовава се и на тройната съдебномедицинска експертиза, касателно причините за смъртта на пострадалия. Акцентира също така, че на местопрестъплението са били множество лица, които също са нанасяли удари на пострадалия, но спрямо същите не е предявено обвинение.
Обвиняемият С. Б. С. в съдебно заседание поддържа молбата си. Моли съда да му бъде променена мярката от „Домашен арест“ в по-лека такава.
Сочи, че има непоносими болки в областта на зъбите, както и че психически така определената мярка го затормозява здравословно.
3
Съдът, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в процеса и събраните към настоящия момент доказателствата по делото, приема за установено следното:
От фактическа страна:
С постановление от 15.04.2026 г. на прокурор от ОП – Ловеч С. Б. С. е задържан до 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличането му в качеството на обвиняем на 15.04.2026 г. в 11:24 часа.
С Определение рег. № 199/17.04.2026 г. по ЧНД № 187/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по отношение на обвиняемия С. Б. С..
С определение рег. № 246/21.05.2026 г. по ЧНД № 236/2026 г. Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на обвиняемия С. Б. С. за изменение на вече взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“ по-лека такава.
От събраните в хода на разследването доказателства- показания на свидетели, включително по реда на чл. 223 НПК, съдебномедицинска експертиза, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др., може да се направи извод за причастност на обвиняемия С. Б. С. към престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем.
По-конкретно С. Б. С., ЕГН ********** от с. Д., област Ловеч, е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 115 от НК, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК обвинението за престъпление по чл. 115 от НК е подсъдно на ОС – Ловеч като първа инстанция, поради което и настоящата инстанция приема, че е родово и местна компетентна да разгледа процесната молба като първа инстанция.
По отношение на самата молба настоящата инстанция счита същата за процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от НПК, но разгледана по същество приема като неоснователна.
С оглед постановлението за привличане в качеството на обвиняем на С.
Б. С. от 15.04.2026 г. и касаещо наказателно правното му положение към 4 настоящия етап, предвид обстоятелството, че предявеното обвинение е по чл.
115 от НК, съдът приема, че се касае за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК законодателят е посочил, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание.
Другото обстоятелство, което по начало съдът е длъжен да преценява при обсъждане на мярката за неотклонение е това дали е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Към настоящия момент не са налице и не се представят допълнителни доказателства, които да сочат, че е разколебано така предявеното обвинение, респективно че са разколебани доказателствата за причастност на обвиняемия относно предявеното обвинение. Нещо повече, в досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитан М. М. Х., който сочи, че след възникналия инцидент е възприел именно обвиняемия С. да замахва и удря пострадалия – „Виждам С. как замахва и удря един човек в главата. Не съм сигурен с кривак или с тръба беше“. Същият свидетел сочи, че след инцидента са отишли в село Н., където са коментирани нанасяните удари между лицата, участващи в масовия бой, както и че „… оттам Б., С. и П. Р. предлагат да бягаме за Г. да се укриват. Аз също отказах, казах им, който иска да ходи, аз оставам вкъщи“.
(Том 2, лист не се посочва, тъй като липсва номерация). Тези показания са коментирани в предишното определение от страна на Окръжен съд – Ловеч и към настоящия момент не са събрани доказателства, които да противостоят на заявеното от свидетеля Х..
В тази връзка от докладна записка към том 1, изготвена от полицейски инспектор Х. П., е посочено, че на 12.11.2024 година на посочения и към настоящия момент адрес на обв. С. в *** е потърсен с цел връчване на призовка, но не е открит. Впоследствие е извършена справка в масивите на МВР АИС „Граничен контрол“, от която е установено, че обв. С. е напуснал пределите на Република България на 09.11.2024 година, т.е. при тези данни настоящата инстанция приема, че при изменение на мярката за неотклонение на обв. С. в по-лека е налице и опасност същият да се укрие. В тази връзка 5 неоснователно е възражението на защитника адв. Б., че към този етап С. не е имал повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. По-конкретно, посоченото възражение би било основателно, ако не са налични посочените по-горе доказателства и по-точно поведението на С. след процесния инцидент.
В смисъл, че както сочи и свидетелят Х. С. и Б. С. Б. именно след инцидента са решили да напуснат територията на Република България.
По отношение на възражението на защитника адв. Б. относно причастността на подзащитния му към предявеното му обвинение, както и че същата е разколебана на настоящия етап, настоящата инстанция приема за неоснователно. От една страна, от страна на защитата не се сочат конкретни доказателства в тази насока, а и от свидетелските показания коментирани погоре определено може да се направи извод за причастността към предявеното му обвинение. В тази връзка са и показанията на свидетеля очевидец Б. Г. С., който сочи „ …видях как С. замахва с две ръце над главата си и удря другото момче с брадва или тръба, не видях точно какво. Момчето падна на земята“./том 2 от досъдебното производство, не се посочва лист, тъй като досъдебното производство е неномерирано/.
В тази връзка е и заключението на тройната съдебномедицинска експертиза вещите лица, по която сочат на страница 14 от експертизата „ … от посочените по-горе данни и снимката на счупване на черепния покрив в протоколната част на експертизата (увеличение на снимката - приложение №2) може да се обобщи, че е налице счупване с характеристики на импресионна фрактура в лявата теменна област - фрагментно, неправилно овално, предния край на което е венечния шев на черепния покрив (мястото на съединяване на челната люспа с теменните кости). От него, напред-надолу и леко наляво има линейно счупване, спускащо се към черепната основа в лявата предна черепна ямка, към страничния край на лявата очница. Второ, неправилно линейно счупване се спуска напред-надолу-надясно, приблизително успоредно на и пред дясната низходяща част на венечния шев.