Акт от 10.03.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55

Велико Търново, 10.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 725/2020г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано по жалба, вх. № 4563/24.11.2020г. в АСВТ, подадена от името на Е.П.П., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ„ЕЛИ- Е.П.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Полски Тръмбеш, ул.

„Търговска” №43.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка - ЗНПАМ № 10918/30.10.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от ЕТ и забрана на достъпа до него за 14 дни.

Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е немотивирана, нарушава принципа на съразмерност и противоречи на целта на закона. Съображенията в жалбата са доразвити в писмени бележки, депозирано от упълномощения адвокат. Последният заявява, че доверителката му не оспорва, че не е издала касова бележка за продажбата на 1 бр. дъвка на стойност 1,20лв., което е нарушение, за което ще си понесе санкцията. Но запечатване на обекта със съображения, че е налице висока степен на обществена опасност и пряка щета за държавния бюджет е неправилно, т.к. същото е извършено за пръв път и е инцидентно. Установената положителна касова наличност в размер на 219,20лв. обяснява със заделянето на пари в касата за заплащането на цигари, заявени по-рано с издаване на фактура от доставчика на 20.10.2020г. на обща стойност 713,86лв. Прилагането на ПАМ и запечатване на обекта за срок от 14 дни счита за мярка несъразмерна по смисъла на чл.6 от АПК. Според ПП липсва преценка на конкретни обстоятелства, свързани със случая, при определяне срока на наложената мярка. Акцентира на обстоятелството, че в условията на пандемия от КОВИД-19 са налице сериозни икономически и социални последици, които изключват твърдените от АО високи обороти, за да бъде запечатан обекта. Освен това, ПП определя ПАМ като преустановителна и счита, че налагането й реално 4 месеца след проверката е загубило своето правно значение и засяга само икономическите интереси на търговеца. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената Заповед. Не претендира разноски.

Ответникът по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново не се явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява, че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано, а същата има превантивен характер – да се предотврати извършваненто на друго противоправно действие от нарушителя. Намира, че срокът на запечатване, който е около средния предвиден е съобразен с принципа на съразмерност. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е връчена на 03.11.2020 г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 17.11.2020г.

Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните. Както впрочем фактурата и касовата бележка, представени от ПП н ажалбоподателя в о.с.з. на 11.02.2021г.

На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е за административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в Заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването и. В тази връзка ответникът представя като част от АП Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, с която са определени органите, които да издават заповеди за ПАМ по чл.186 от ЗДДС.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по фактите:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 10918/30.10.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Велико Търново в Дирекция „ОД” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект - павилион, стопанисван от ЕТ, находящ се в гр. Полски Тръмбеш, пл. „Възраждане” срещу хотел „Есперанто” и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши след влизането й в сила.

Заповедта е издадена след извършена на 29.10.2020г. проверка от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0067517/29.10.2020 г.

Установено е, че при извършена контролна покупка на 1 бр. дъвка на стойност 1,20 лв., платени в брой, управителят, приел плащането не е издал касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Освен това е установено, че фактическата наличност на паричните средства в касата възлиза на 374,20 лв., а касовата наличност разчетена според фискалното устройство е 155,00 лв., от които 100,00 лв. служебно въведени. Налице е разлика от 219,20лв. между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от работещото ФУ в обекта. За тези констатации са приложени към Заповедта писмени доказателства, а именно: ПИП, опис на паричните средства в касата, междинене отчет от фискалната памет на ФУ и отчет КЛЕН. Същите не се оспорват от жалбоподателката.

При тази фактическа обстановка началникът на отдел

„Оперативни дейности“ – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа” до него за срок от 14 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия търговеца и е оспорена пред настоящия съд.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от страните и по своето съдържание не са противоречиви. Въз основа на същите настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Съдът е сезиран с правен спор между гражданин и държавен орган. Търси се защита срещу последиците на принудителна административна мярка, наложена от административен орган в системата на НАП.

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от