Решение № 1356 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. Пловдив, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501630 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С въззивна жалба от „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201015391; е обжалвано решение № 1813/24,04,2023 г., постановено по гр. д. № 1690/2022 г. на РС Пловдив, 2 гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията между страните „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201015391; и Л. Г. М., ЕГН **********; че сключеният между тях Договор за паричен заем № *** г., е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон жалбоподателят претендира същото да бъде отменено в посочената част и вместо това искът да бъде отхвърлен.

Ответникът по въззивната жалба Л. Г. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

С въззивна жалба от „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК

203174199; е обжалвано решение № 1813/24,04,2023 г., постановено по гр. д. № 1690/2022 г. на РС Пловдив, 2 гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено в отношенията между страните „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199; и Л. Г. М., ЕГН **********; че сключеният между тях Договор за 1 поръчителство от 19,08,2019 г., е недействителен поради противоречие с добрите нрави. С оплакване за незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон жалбоподателят претендира същото да бъде отменено в посочената част и вместо това искът да бъде отхвърлен.

Ответникът по въззивната жалба Л. Г. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Предявени от Л. Г. М., ЕГН **********; против „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201015391; и против „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199. От съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да прогласи за нищожен Договор за паричен заем № *** г., сключен между ищеца и „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, поради неравноправност, противоречие с добрите нрави и противоречие със закона; 2/ да прогласи за нищожен Договор за поръчителство от 19,08,2019 г., сключен между ищеца и „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199, поради неравноправност, противоречие с добрите нрави и противоречие със закона.

Ответниците оспорват предявените искове. Оспорват твърденията между страните да са сключвани процесните договори за заем и за поръчителство.

С обжалваното решение РС е приел исковете за основателни и е прогласил нищожността на процесните договори.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт. По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

По предявените във въззивната жалба оплаквания, които основно са свързани с предявеното от ответниците възражение за недоказаност на твърдяната от ищеца облигационноправна връзка, въззивният съд приема следното:

С исковата молба се представя документ, озаглавен „договор за паричен заем № ***“, в който се сочи да е сключен между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД 2 на 19,08,2019 г. (л. 10-16) и Погасителен план към него (л. 23). Според съдържанието на договора и на погасителния план, ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1500 лв., който следва да бъде върнат за срок от девет месеца при месечни погасителни вноски от по 195,66 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПК в размер на 47,98 %. Двата документа носят подписи само на ищеца като заемополучател. За заемател липсва подпис, положени са печати на ответното дружество.

С исковата молба се представя и документ, озаглавен „договор“, в който се сочи да е сключен на 19,08,2019 г. между ищеца - като заемополучател, ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД - като заемател, и дружеството „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД - като гарант (л. 18-22), и Погасителен план към него (л. 17). Според съдържанието на договора, същият е сключен във връзка с посочения по-горе договор за кредит и с него дружеството – гарант предоставя на ищеца гаранция по заема срещу възнаграждение в размер на девет ежемесечни премии, всяка в размер на по 129,96 лв., платими заедно с месечните вноски по заема, които премии не подлежат на връщане, „независимо дали гаранцията ще бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема“., като наред с това заемателят се е задължил да възстанови на гаранта заплатените от него средства и разходи в случай на „активиране“ на гаранцията. Двата документа носят подписи само на ищеца като заемополучател. За заемател и за гарант липсват подписи, положени са печати на съответните дружества.

Ведно от приложената в инстанционното производство Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър при БНБ, между ищеца и ответника „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД са сключвани няколко договора за заем, единият от които е съвпада с посочените по-горе дата на сключване и сума (от 19,08,2019 г. за сумата от 1500 лв.) и е издължен през 2020 г. Това се потвърждава и от заключението на извършената пред РС съдебно-счетоводна експертиза. Според същото, изготвено въз основа на данни от счетоводните записвания на ответното дружество, ищцата е заплатила на същото по процесния договор за заем главница в размер на 1500 лв. и лихва в размер на 260,984 лв., като първото плащане по договора е на 25,09,2019 г., а последното – на 28,08,2020 г.

При съвкупната преценка на посочените доказателства твърдените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на гаранция следва да се приемат за сключени. Въпреки че предоставените екземпляри от договорите не съдържат подписи на представляващите дружествата заемодател и гарант, а носят само печати на съответните дружествата, съдържанието на договора за кредит съвпада с отразеното в справката от ЦКР и с отразените в счетоводството на ответника плащания по погасяване на задълженията по договора. В тази насока и РС е изложил подробни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.

3

По предявените от ищеца основания за нищожност:

Уговорената с договора за заем възнаградителна лихва е фиксирана в размер на 40 % годишно, а ГПР е уговорен в размер на 47,98 %. Като условие за предаване на заема е сключване на Договор за гаранция (чл. 6). Такъв е сключен на същата дата между ищеца и „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД (тогава с наименование Лайт Кредит Консулт ЕООД) и с него е уговорено заплащане на посоченото по-горе възнаграждение. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

В договора не се сочи каква част от главницата и каква – от лихвата се погасява с всяка от вноските. Следователно не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т.

11 от ЗПК.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Сочи се, че лихвеният процент е фиксиран на 40 %, но липсва разпоредба за условията за прилагането му и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Неясно остава как се разпределя лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, не е конкретизиран общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва, нито и съотношението й с главницата по кредита, което обстоятелство прави невъзможна проверката относно това как е изчислен лихвеният процент, какви са условията за прилагането му и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40 %.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК за посочване размер на ГПР и размер на общата дължима от потребителя сума. При фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и при липса на уговорки относно дължими допълнителни разноски и такси по заема, с договора се предвижда годишен процент на разходите в размер на 47,98 %, без да е ясно на какво се дължи констатираната разлика. От друга страна – не са отчетени като разходи по кредита уговорените с договора за гаранция девет ежемесечни премии в размер на по 129,96 лв. за които се предвижда да се заплащат заедно с погасителните вноски по кредита в полза не на гаранта, а на кредитодателя.

Следователно на практика същите представляват добавък към възнаградителната лихва и водят до скрито оскъпяване на кредита, като посоченият в същия ГПР не отговаря на действителния.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При това положение недействителен е и акцесорният договор за предоставяне на гаранция. С това исковете следва да се 4 приемат за основателни. Като е достигнал до същия краен извод РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

На процесуалния представител на въззиваемата следва да се присъди възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38 от ЗА безплатна правна помощ, което следва да се определи в размер на 950 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1813/24,04,2023 г., постановено по гр. д. № 1690/2022 г. на РС Пловдив, 2 гр. състав.

ОСЪЖДА „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201015391; И „ГАРАНТ КРЕДИТ

КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203174199; да заплатят на адвокат Г. Л. М., БУЛСТАТ 180642509, АК Пловдив, адрес: гр. ***; общо сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5