Решение № 592 от 13.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Велико Търново, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500633 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№418/16.06.2023г. по гр.дело№535/2022г. на ГОРС, съдът е : -осъдил Е. Б. К. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.„***“№*** да заплати на К. Д. К. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д. ул.„***”№*** Oбщ.Л., по банкова сметка в „У.К. Б.“АД с IBAN:BG***, с титуляр К. Д. К. с ЕГН**********, сумата 1000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от Е. Б. К. с действия - заплахи, псувни и обиди в телефонен разговор, проведен на 18.01.2022г., както и образуване на 24.01.2022г. на изп.дело№20227280400*** по описа на ЧСИ Д. К. с рег.№***, с район на действие ВТОС, за погасено вземане за разноски при знание за това, като отхвърлил иска за разликата от уважения размер от 1000.00лв. до пълния претендиран размер от 2000.00лв., като неоснователен и недоказан в тази негова част; -осъдил Е. Б. К. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.„***“№*** да заплати на К. Д. К. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Д. ул.„***”№*** Oбщ.Л., по банкова сметка в „У.К. Б.“АД с IBAN:BG***, с титуляр К. Д. К. с ЕГН**********, сумата 390.00лв., представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена oт Е. Б. К.(чрез адв.Н.

К.И. от ВТАК) против Решение№418/16.06.2023г. по гр.дело№535/2022г. на ГОРС в частта, с която е уважен предявения иск за сумата 100.00лв. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че решението че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон - чл.52 от ЗЗД. ГОРС приел, че К. Д. К. провел пълно и главно доказване на твърдените от него релевантни обстоятелства, в т.ч. че между страните бил проведен телефонен разговор, чрез който бил 1 осъществен деликта. С отговора на исковата молба, наличието на такъв разговор било отречено от ищеца. ГОРС е кредитирал изцяло показанията на свидетел, доведен от К. в съдебно заседание.

Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство било посочено между кои телефонни номера е проведен процесният разговор. Не били представяни разпечатки от мобилен оператор, не били правени никакви доказателствени искания в тази насока. Извън показанията на този “предубеден свидетел”, доказване за наличието на такъв разговор не било извършвано. Св.К. била в изключително близки отношения с ищцата К. и с нейния съпруг - дългогодишен техен служител, ***, с когото работят „*** от дълги години“. Показанията на този свидетел не следвало да бъдат кредитирани като безпристрастни и правдиви. ГОРС не обсъдил множеството противоречия във възприятията на св.К., удобно предварително подготвена от ищеца същата да влезе в ролята именно на свидетел. Парадоксално било и обстоятелството, ноторно известно на съда, че съпругата на ищеца К. завела отделно дело в ГОРС/гр.дело№534/2022г./ срещу същият ответник със същият предмет, в което отново св.К. е посочена като свидетел?! Липсват каквито и да е мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника и твърдяните увреди у ищеца - влошеното му здравословно състояние.

Парадоксално било, че влошеното здравословно състояние, констатирано с представените медицински документи е в пряка причинно следствена връзка с проведен телефонен разговор, проведен 13 дни по-късно, при това между ответника и съпругата на ищеца!? Моли съда да отмени Решение№418/16.06.2023г. по гр.дело№535/2022г. на ГОРС, в частта му с която е частично уважен предявеният срещу Е. Б. К. иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД, като бъде оставен иска без уважение, като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. Д. К.. В съдебно заседание въззиваемата страна К. Д. К.(чрез адв.А.Ч. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявеният иск като такъв по чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.

Не се спори, че между К. К. и съпругата му Д. К.(от една страна) и ЕТ„П.-Е. К.“, 2 представляван от Е. К.(от друга страна) е водено гр.дело№1479/2019г. на ГОРС, приключило с Решение№206/26.08.2020г. по гр.дело№1479/2019г. на ГОРС, отменено частично с Решение№72/08.03.2021г. по в.гр.дело№970/2020г. на ВТОС(двете влезли в сила на 08.03.2021г.) , с което е отхвърлен искът на К. К. и Д. К. срещу ЕТ„П.-Е. К.“, за прогласяване на нищожност на договор за аренда от 06.11.2006г., прието е за установено, че К. К. и Д. К. са собственици на недвижим имот и ЕТ„П.-Е. К.“ е осъден да им предаде владението му, отхвърлен е искът на К. К. и Д. К. срещу ЕТ„П.-Е. К.“ за заплащане на 1139.40лв., ЕТ„П.-Е. К.“ е осъден да заплати на К. К. и Д. К. разноски в общ размер 397.33лв., а К. К. и Д. К. да заплатят на ЕТ„П.-Е. К.“ - разноски в общ размер 577.30лв.

ЕТ„П.-Е. К.“, представляван от Е. К. изпратил до К. К. и Д. К. уведомление(чрез куриерска фирма “Е.”ЕООД - получено на 29.04.2021г.), че предава доброволно владението върху недвижимия имот - предмет на гр.дело№1479/2019г. на ГОРС, и заявил готовност за подписване на съответен протокол.

К. К. и Д. К. образували изп.дело№20218960400*** по описа на ЧСИ И. Б. Ц. с район на действие ВТОС за предаване на владението върху имота и изп.дело№20218960400*** по описа на ЧСИ И. Б. Ц. с район на действие ВТОС за удовлетворяване на вземането им за присъдените разноски. Били издадени ПДИ на 05.05.2021г. и съответно на 07.12.2021г. На 14.12.2021г. и на 16.12.2021г. Е. К. превел по сметка на съдебния изпълнител общо 1923.00лв. по изп.дело№20218960400***, а на 20.12.2021г. – 893.01лв. по изп.дело№20218960400***, което погасило изцяло паричните задължения по изп.дела(в т.ч. и таксите и разноските).

Д. К. заплатила на ЕТ“П.-Е. К.“ с платежно нареждане от 17.01.2022г. сумата от 664.80лв. с основание „решение 206/ГОРС, решение 72/ВТОС“, с което погасила задължението за заплащане на разноски в производството по воденото между страните дело.

На 24.01.2022г. по молба на Е. К., действащ като ЕТ“П.- Е. К.“ било образувано изп.дело№20227280400*** по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС за принудително събиране на вземането му за разноски против К. К. и Д. К. . На 25.01.2022г. е наложен запор върху всички сметки на К. К. и Д. К. и са изготвени и изпратени запорни съобщения до различни банки в Р.България за налагане на запорите. С молба с вх.№5214/02.02.2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие ВТОС адв.А.Ч. от ВТАК(пълномощник на К. К. и Д. К.) уведомил съдебния изпълнител за плащането от 17.01.2022г., поради което с постановление от 14.02.2022г. производството по изп.дело било прекратено и запорите - вдигнати.

К. К. посетил личния си лекар, който извършил преглед на К., поставил диагноза: „***“ и издал болничния лист за ползване на отпуск поради временна неработоспособност за пет дни - от 03.02.2022г. до

07.02.2022г., за домашно-амбулаторно лечение(болничен лист№Е20220555***/03.02.2022г.).

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза пред първоинстанционния съд се установява, че при инцидента на 18.01.2022г. К. К. е получил внезапни промени в общият клиничен статус с повишени стойности на артериалното налягане/лицето страда от артериална хипертония без (застойна) сърдечна недостатъчност, като в момента на изследването е на четирикомпонентна антихипертензивна терапия; получил е и субективни оплаквания от персистиращо главоболие, намалена работоспособност, вътрешно напрежение, внезапни високи нива на артериалното налягане, въпреки консервативното лечение което е провеждал, както и психоемоционално вътрешно напрежение. Експертизата удостоверява, че 3 според представените данни К. страда от проява на хипертонична болест с данни за хипертонично сърце без(застойна) сърдечна недостатъчност с давност от 15 години, и е на поддържаща терапия с антихипертензивни медикаменти, а в периода: 18.01.2022г.-30.03.2022г., когато са настъпили стресови повишения на нивата на границите на артериалното налягане, заради които е издаден и болничен лист, показват промените в общия здравен статус на лицето, нарушили неговия ритъм, последица от възникналия и настъпил психоемоционален стрес от него. Според вещото лице не може да се определи какъв е бил възстановително-оздравителния период за времето от 18.01.2022г. до 30.03.2022г. и как е протекъл. Представената етапна епикриза от личния лекар на К. К. показва, че К. е на поддържаща четирикомпонентна терапия в периода: 01.09.2022г.20.10.2022г., поради наличната артериална хипертония с давност от около 15 години, с прояви на главоболие, лош сън, емоционална лабилност, съпровождащи клиничното му здраве.

Ангажирани са гласни доказателства. Св.В. Д.К.(бивш служител-***** при ЕТ„Е.-К. Д.“, представляван от К. К. – до 30.05.2022г.) заявява, че на 18.01.2022г. Д. К. телефонирала на Е. К. и го уведомила за плащането. Свидетелката чула през мобилния телефон(апаратът бил включен на високоговорител) как в отговор ответникът започнал да крещи на Д. К., която била включила телефона на високоговорител и не могла да каже нищо на Е. К.. К. К. бил влязъл в стаята(според свидетелката К. „присъствал може би на 90% от разговора) и слушал всички обиди, псувни и заплахи от К.(според свидетелката поне десет пъти напсувал и К. и адвоката им), а заплашил К., че „ще и се види тесен света, ще види какво ще направи и че ще ги побърка“; “тепърва ще видят какво им предстои и да очакват от него“. Св.В. Д.К. удостоверява също, че Д. К. и К. К. били много ядосани и притеснени(Д. К. плачела по телефона, a К. К. успокоявал съпругата си и вдигнал кръвно, зачервил се). Според св.В. Д.К. на 01.02.2022г. К.и се притеснили заради наложените запори по сметките им, въпреки, че били платили задължението си. К. К. се оплакал, че не може да диша, направил хипертоничен пристъп и отишъл на лекар.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото.

Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск.