Решение № 114 от 21.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Съдия:

Светлин Михайлов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000707 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „ОТП лизинг“ ЕООД, с която оспорва решение № 363 от 20.03.2023 г., постановено по т. д. № 2 690/21 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 64 096,69 евро /с левова равностойност от 125 362.22 лв., от които лева 498.35 лв. - за данък за превозно средство за м. 11 и 12 от 2020 г., 50 лв. за наложена глоба с фиш за нарушение, установено на 17.12.2020 г.; 10 575.10 лв. разноски за възстановяване на лизингово имущество, в т.ч. по договори с трети лица, за нотариални такси и уведомяване и правна помощ, както и за 4 773.46 лв. за застрахователни премии и административни такси по застраховки Автокаско и Гражданска отговорност, с падежи след 27.10.2020 г., като неоснователен, както и в частта, в която е осъден да заплати на „Полисимо“ ЕООД и П. С. П. сумата от 913.27 лв., разноски, сторени в заповедното и исковото производство, съобразно отхвърлената част от иска.

В жалбата се твърди, че при прекратяването на договора за лизинг лизингополучателят дължи всички неизплатени суми по договора, така и да заплати всички суми, дължими относно прекратяването му (чл.8). В тази връзка твърди, че съдът не е отчел, че при прекратяването на договора ответникът не е върнал лизинговото имущество. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.347, ал.2 от ТЗ за договора за лизинг се прилагат съответно правилата за договора за наем, поради което в конкретния случай е следвало да се приеме, че приложимата разпоредба е на чл.236, ал.2 от ЗЗД. По отношение на частта, в която е 1 отхвърлена претенцията за заплащане на данък за МПС твърди, че извода е правно и житейски необоснован, с оглед не връщането на два от активите. По отношение на частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на застрахователни премии оспорва извода на съда, че такива се дължат само до развалянето на договора. В тази връзка твърди,че съдът не е отчел, че претендираните суми представляват застрахователни премии само по отношение на невърнатите лизингови активи. По отношение на сумата от 50 лв., представляваща заплатена глоба твърди, че съдът не е отчел факта, че към датата на извършване на нарушението въпросното МПС все още не е било върнато, поради което отговорността е за лизингополучателя. По отношение на сумата от 5 187 лв., представляваща заплатени разходи за връщането на лизинговите вещи, твърди, че съдът неправилно не е отчел действието на разпоредбата на чл.8 от договора за лизинг. Твърди, че именно с за действията на наетото дружество се е стигнало да заплащане на неизплатеното лизингово възнаграждение. Същите мотиви се отнасят и до сумата от 5 046 лв., заплатена на „Соломон груп“ ООД, която е извършила действия по установяването и връщането на вещите. Оспорва и изводите на съда по отношение на дължимостта на сумата от 342.10 лв., представляваща заплатени такси и разноски за изпращане на тораиални покани и правна помощ. В тази връзка се позовава на т. 25 от Тарифата за таксите и комисионните събирани от „Сожелиз Балгария“ ЕООД („ОТП лизинг“ ЕООД). Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск за посочените суми, като претендира и заплатените такси и разноски в заповедното и исковото производство, вкл. и тази във въззивното производство.

Въззиваемите страни „Полисимо" ЕООД и П. С. П. оспорват жалбата.

Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова молят съда да го потвърди в тази част. Описва фактическата обстановка като твърдят, че от същата се установява, че след прекратяването на договора лизинговите вещи са върнати и нямат задължения по лизинговия договор, което се установява от уведомление изх. № 066/29.01.20 г. и писмо изх. № и-021 от 11.02.20 г. Твърди, че в хода на процеса ищецът е променил правопораждащия факт от запис на заповед в договор за лизинг, както и размера на исковата претенция, като включва в нея плащания извън записа на заповед и договора за лизинг. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част като правилно и законосъобразно.

С въззивна жалба „Полисимо" ЕООД и П. С. П. оспорват решение № 363 от 20.03.2023 г., постановено по т. д. № 2 690/21 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 537 и чл. 485 ТЗ, вр. чл. 345, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, че „Полисимо“ ЕООД и П. С. П. дължат солидарно на „ОТП лизинг“ ЕООД сумата от 55 968.72 евро (с левова равностойност от 109 465.31 лв.) по издаден запис на заповед от 05.01.2018 г., издаден от „Полисимо“ ЕООД и авалиран от П. С.

П., на основание на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 42 779/21 г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав и който запис на заповед е издаден за обезпечаване вземанията на ищеца по договор за финансов лизинг № 1831311228242/05.01.2018 г. и която сума включва изискуеми лизингови вноски с падежи настъпили в периода 05.02.2020 г. - 05.10.2020 г. (с № 24-32 по погасителен план) от общо 2

51 787.10 лв. с ДДС; сума от 8 198.75 лв. - неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора за забава в плащането в цялост на вноски с падежи от 05.05.2019 г. до 05.01.2020 г. със срок на просрочие от падежа на всяка вноска и до 0402.2020 г.; 31 097.70 лв. - неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговите вещи на основание чл. 8, ал. 3 от договора, поради прекратяването му по вина на лизингополучателя; дължим данък за превозно средство за период м.01.-м.10.2020 г. от 2 491.75 лв.; изискуеми задължения за застрахователни премии и административни такси по застраховки Автокаско и Гражданска отговорност, разсрочени за плащане през 2020 година, с падежи до 27.10.2020 г. от 15 770.01 лева, както и 120 лева разходи за издаване на дубликат на малък талон, ведно със законната лихва върху горната главница от 21.07.21 г. до окончателното и плащане и в частта, в която са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „ОТП лизинг“ ЕООД сумата от 10 006.06 лв. - разноски, сторени в заповедното производство и сторените в настоящото производство разноски - за държавна такса, адвокатско възнаграждение с ДДС и вещо лице.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е постановил решението си, кредитирайки събраните по делото доказателства, но тълкувайки по начин, противоречащ на материалния закон. В тази връзка твърди, че спорна се явява датата на прекратяването на договора. Развива доводи относно сключването на договора, плащането на част от дължимите по него лизингови вноски, както и твърди, че от доказателствата по делото се установява, че договорът за лизинг е прекратен с изявление на ищеца от 29.01.2020 г., като от същото изявление се установява, че лизинговите вещи са върнати и дължимата към онзи момент сума е заплатена изцяло от ответника. Твърди, че претенцията за заплащане на лизингови вноски е неоснователна, тъй като договорът за лизинг е прекратен на 28.01.2020 г. Оспорва се възприетото от съда по отношение на връщането на вещите през м. 11 и м.

12.2020 г., като твърди, че лицата посочени в протокилите за предаване на вещите не са служители на ответното дружество. В тази връзка твърдят, че за тях договора за лизинг е прекратен на30.01.20 г. Оспорва изводите на съда, че в резултат на извършено плащане договорът се е санирали не е произвел прекратителното си действие. Като второ основание за незаконосъобразност на атакуваното решение ктвърдят, че същото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В тази връзка твърди, че съобразно константната практика на ВКС основанието и петитума на исковата молба по установителния иск следва да се припокриват с посочените в заповедта за изпълнение, а в конкретния случай ищецът е посочил друго основание договор за лизинг, т.е. след подаването на исковата молба ищецът променя правопораждащия факт. Твърди, че ищецът е изменил и размера на предявеният иск по отношение на главница, лихви, както и е въвел нова претендирана сума от 240 лв. за такси. Твърди, че в производството по чл.422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска, вкл. и увеличение на размера му.

Молят съда да обезсили постановеното решение като постановено по недопустим иск и производството по делото да бъде прекратено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и отхвърли исковите претенции, като претендира разноски и за двете инстанции.

Ответникът по тази въззивна жалба „ОТП лизинг“ ЕООД оспорва същата.

Твърди, че изводите на съда относно датата на прекратяване на договора са правилни и законосъобразни, а твърденията на ответниците, че лизинговите вещи са върни са неподкрепени с доказателства по делото. В тази връзка твърди, че съдът правилно е приел, че не са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението за връщане. По отношение на въведеното твърдение за това, че протоколите са подписани от лица, които не са служители на ответното дружество твърди, че същото е преклудирано. Твърди, че доколкото жалбодателите не сочат други дати на връщане и не представят доказателства в тази насока, то твърдението на този факт не е в техен интерес. Оспорва и наведените 3 твърдения за не съответствие между основанието и петитума на исковата молба, като развива доводи относно производството по чл.422 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 363 от 20.03.2023 г., постановено по т. д. № 2 690/21 г., по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 537 и чл. 485 ТЗ, вр. чл. 345, вр. чл. 342 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, че „Полисимо“ ЕООД и П. С. П. дължат солидарно на „ОТП лизинг“ ЕООД сумата от 55 968.72 евро (с левова равностойност от 109 465.31 лв.) по издаден запис на заповед от 05.01.2018 г., издаден от „Полисимо“ ЕООД и авалиран от П. С.

П., на основание на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 42 779/21 г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав и който запис на заповед е издаден за обезпечаване вземанията на ищеца по договор за финансов лизинг № 1831311228242/05.01.2018 г. и която сума включва изискуеми лизингови вноски с падежи настъпили в периода 05.02.2020 г. - 05.10.2020 г. (с № 24-32 по погасителен план) от общо 51 787.10 лв. с ДДС; сума от 8 198.75 лв. - неустойка по чл. 8, ал. 1 от договора за забава в плащането в цялост на вноски с падежи от 05.05.2019 г. до 05.01.2020 г. със срок на просрочие от падежа на всяка вноска и до 04.02.2020 г.; 31 097.70 лв. - неустойка в размер на 10% от цената на придобиване на лизинговите вещи на основание чл. 8, ал. 3 от договора, поради прекратяването му по вина на лизингополучателя; дължим данък за превозно средство за период м.01-м.10.2020 г. от 2 491.75 лв.; изискуеми задължения за застрахователни премии и административни такси по застраховки Автокаско и Гражданска отговорност, разсрочени за плащане през 2020 г., с падежи до 27.10.2020 г. от 15 770.01 лв., както и 120 лв. разходи за издаване на дубликат на малък талон, ведно със законната лихва върху горната главница от 21.07.2021 г. до окончателното й плащане, отхвърлил е иска за разликата до пълния предявен размер от 64 096.69 евро (с левова равностойност от 125 362.22 лв., от които лева 498.35 лв. - за данък за превозно средство за м. 11 и 12 от 2020 г., 50 лв. за наложена глоба с фиш за нарушение, установено на 17.12.2020 г.; 10 575.10 лв. разноски за възстановяване на лизингово имущество, в т.ч. по договори с трети лица, за нотариални такси и уведомяване и правна помощ, както и за 4 773.46 лв. за застрахователни премии и административни такси по застраховки Автокаско и Гражданска отговорност, с падежи след 27.10.2020 г.), като неоснователен, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Полисимо“ ЕООД и П. С. П. да заплатят на „ОТП лизинг“ ЕООД сумата от 10 006.06 лв. разноски, сторени в заповедното производство и сторените в настоящото производство разноски - за държавна такса, адвокатско възнаграждение с ДДС и вещо лице и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ОТП лизинг“ ЕООД да заплати на „Полисимо“ ЕООД и П. С.