Решение № 250 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110208730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на И. И. Н., чрез упълномощения му процесуален представител адв.

С. Ф. срещу наказателно постановление № 24-4332-007133/03.04.2024г. на Началник сектор ОПП-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят намира, че атакуваното наказателно постановление, тъй като е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН. Твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 165, ал.2, т. 6 от ЗДвП и в АУАН липсва посочване на точното място на нарушението, както и вида на техническото средство заснело нарушението. Намира, че нарушения от този тип е допустимо да се установяват единствено със стационарно техническо средство, като за всяко негово използване се съставя протокол. Оспорва твърдението, че в участъка е имало поставен пътен знак В 26. Релевира доводи, че е налице неяснота какво нарушение е вменено на жалбоподателя, тъй като са посочени две според него взаимоизключващи се хипотези. Прави искане за съдебен акт в тази насока, като преендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен процесуален представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.2023г. в 00:49 часа, в гр. София, на Околовръстен път до № 28, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Черни връх“ , при въведено ограничения на скоростта 80 км/ч с п.з В 26 в населено място, с мобилна система за видеоконтрол CORDON -M2, с № MD 1192, позиционирана между пътните платна, била засечена скорост на движение на МПС – марка „***”, модел „Х5” с рег. № *** , 132км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км./ч., т.е. превишение – 52 км./ч.

От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 23.11.2023г., в 00:49ч. с посочени точни координати на местоположението е засечена скорост на движение от 137 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Лекият автомобил бил регистриран на Розалина Иванова Стойчева, която в собственоръчно попълнена декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП посочила, че процесното МПС се управлява от И. И. Н..

В декларация от същата дата Н. потвърдил посоченото от Стойчева обстоятелство, че на 23.11.2023г. автомобилът е бил управляван от него.

Св. Славян Славчев - мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР преценил, че е налице нарушение на чл. 21, ал. 2 и в присъствието на свидетели и нарушителя съставила против Н. АУАН № 069455/19.03.2024г. , препис от който бил връчен на същата дата, като бил подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 24-4332-007133/03.04.2024г. на Началник сектор ОПП-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700,00 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.

189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените по делото писмени доказателства.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Изписването на разпоредбата на чл. 165, ал.2, т. 6 от ЗДвП като нарушена в АУАН не е порок който да се е отразил на законосъобразността на издаденото НП, доколкото АНО има право да издаде такова и при констатирани пороци в АУАН. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва посочване на вида на АТТС, както и на мястото на извършване на нарушението, тъй като и двата реквизита са налични.

3

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.

От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за допуснато от него нарушение на чл. 21, ал.

2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“ Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от своя страна указва скоростта на движение, която водачът на МПС не следва да превишава, в зависимост от вида на управляваното от него превозно средство и място.

Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в пределите на гр. София.

Категорично е установено от представените по делото писмени доказателства, че в участъка важи ограничение на скоростта от 80 км/ ч, което е въведено посредством пътен знак В 26.

Видно от представения снимков материал на заснетото нарушение на 23.11.2023г., в 00:49 часа, е заснет лек автомобил марка „***”, модел „Х5” с рег. № ***, като техническото средство е отчело фактическа скорост от 137 км./ч. км/ч.. След отчитане на допустимата грешка в полза на нарушителя е приета скорост от 132 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателно постановление.

По делото по отношение на АТТС, заснело нарушението са представени решение за одобрен тип уреден за измерване, както и протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г. от Български институт по метрология, че същият отговаря на метрологичните изисквания.

По делото са приложени копие от протокол за използване на АТТС и часови график за работа на наряда. Видно от посочените писмени доказателства и изготвената фотоснимка АТТС е било разположено на пътното платно и е работело на автоматичен режим, без човешка намеса.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Когато обаче нарушението на правилата за движение е заснето с мобилно техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението, административното наказване се реализира по общите правила на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно наказание като записът на мобилното техническо средство е доказателствено средство в административнонаказателното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите по тълк. дело № 1/ 2013 г.

Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.