Решение № 31 от 13.03.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Панагюрище, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100673 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от П. В.

С. срещу „Вива Кредит“ АД, с искане да се прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № 5932872, сключен от страните, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата си молба, уточнена с молба от 23.12.2025 г. ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит 5932872, по силата на който й е предоставена в заем. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество, като при неизпълнение на това задължение се неустойка в размер на 1293,26лева. Сочи се, че ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е дължал плащания за неустойка. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Излага се, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от 1 самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при не¬възможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото иму¬щество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното за¬дължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди се, че в конкретния случай за кредит от 1500,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с трудово възнаграждение в размер на наймалко 2000,00 лева, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на предоставената в заем, като са поставени и други условия, така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към ищеца неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция.

Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнени¬ето им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. С оглед изложеното се сочи, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР. Твърди се, че съгласно договора за заем/ същият дължи такса експресно разглеждане в размер на 440,00 лева. На първо място и за клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване /чл. 1, ап. 3 от договора/. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно 2 разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса.Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е. Поради невключването на такса експресно разглеждане и неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ад. 1, т. 9 от ЗГ1К в договорът да бъде посочен 3 лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се излага, че исковата претенция е неоснователна, като се сочи, че между страните не е сключван договор № 39322871- първоначално посочения от ищеца договор. Сочи се, че исковата молба е нередовна. Сочи се, че исковата молба е неоснователна, доколкото между страните не е налице договор с посочения от ищеца номер в исковата молба. Моли се да се отхвърлят като неоснователни исковите претенции. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за паричен заем Standart 30 № 5932872 от 31.05.2023 г. сключен между страните по делото, че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 1900 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 15 вноски всяка в размер на 256,37лева, заплащайки лихвен процент в размер на 40,32% и ГПР в размер на 49,49%, като е посочено че в ГПР е включена сумата за такса за експресно разглеждане. В чл. 1, ал.3 от договора е посочено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 1395,60 лева, като е посочено, че общата сума за връщане с включена такса за експресно разглеждане е в размерна 3845,55лева. В чл. 5 е уговорено задължение за заемополучателя в 3 дневен срок от усвояване на кредита да осигури обезпечение - поръчител, който отговаря на конкретни условия или банкова гаранция. В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 930,45 лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на неустойка, в който случай общата сума за връщане е в размер на 4776,00 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- че е налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз основа на сключения договор за потребителски кредит от 2023 г., договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,а именно, че противоречи на императивни правила доколкото в посочения ГПР не са включени всички разходи, не са спазени изискванията за форма на договора по отношение размер на шрифт и поради наличието на 4 неравноправни клаузи в него, които не са индивидуално уговорени.

Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите твърдения - а именно, че клаузите по договора сключен между страните са индивидуално уговорени, както и че таксата и застраховката уговорени в договора не представлява разход, който следва да се включва ГПР.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.