Решение № 4609 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330111726 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу наследниците на М. М. П., в случая – срещу Р. П. Н.. Твърди се, че наследницата на починалата, а именно настоящият ответник, е собственик на топлоснабден имот на ул.

„*******“ № *, ап. ** в гр. ******, както и че има качество на клиент на топлинна енергия (ТЕ), поради което дължи да заплаща месечните дължими суми за доставка на ТЕ и дялово разпределение. Твърди, че в изпълнение на задълженията си е доставило на ответницата ТЕ за отопление, горещо водоснабдяване и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и услуга дялово разпределение, на стойност 3635,72 лева за периода 01.05.2022 г. – 30.09.2024 г. Счита, че се дължи и обезщетение за забава в размер на 632,95 лева за периода 02.07.2022 г. – 26.06.2025 г. Въз основа на изложеното моли съда да осъди ответницата да плати на ищеца тези суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба. Уточнява, че ответницата е ******на наследодателя. Уточнява, че претенцията е именно срещу Р. Н. в качеството й на собственик на процесния имот, придобит по наследство. Моли за уважаване на предявените искове. Моли за присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата счита исковата молба за допустима, но неоснователна и недоказана. Твърди, че главницата съставлява периодично плащане, поради което се погасява с изтичане на 3-годишна давност и 1 моли съдът да приеме, че е изтекла погасителна давност по отношение на главницата, а лихвите са погасени като акцесорни плащания по давност на основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Твърди, че в периода, в който е начислена ТЕ, в частност от 10.09.2023 г. до 03.03.2024 г., се намирала извън страната. Сочи също, че инкасаторът, който отчита имота, бил наясно, че ответницата не ползва ТЕ, но се наложило да смени 1 водомер за топла вода и 2 топломера, които вече отчитали дистанционно. Моли да се отхвърли претенцията. Претендирани са разноски.

Като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Фактическият състав за възникване и изискуемост на вземанията е изпълнен при осъществяването на следните юридически факти: наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, определена от качеството на ответника на клиент на топлинна енергия като собственик на процесния имот, както и от факта дали имотът се топлоснабдява от ищцовото дружество; изпълнение задълженията на ищеца за процесния период, а именно – че е била доставена и разпределена топлинна енергия за отопление, битова гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, настъпване на падежа за плащане на цената на доставената топлинна енергия, настъпването на забавата на ответника.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в тази връзка – Решение № 38/ 28.02.2014 г. по гр.д. № 7471/ 2013 г., по описа на ВКС, IV г.о.). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период – вестник „****“ и вестник „*******“. От изложеното следва, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че лицето 2

М. М. П. е било собственик на процесния имот, находящ се в гр. *******, ул.

„*******“ № **, ет. **, се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ******г. с № **, том **, дело № ****/*******г. на *************. Същевременно, от представеното от Община ****** удостоверение за наследници изх. № ******/*******г. се установява, че М. М. П., на чието име е била разкрита партида при ищеца по отношение на процесния имот, е починала на *******г., а ответницата Р. П. Н. е ********. От така представеното удостоверение за наследници се установява, че ответницата е единствен наследник на починалото лице. С оглед изложеното, може да се направи извод, че ответницата е собственик на имота, което обстоятелство не се и оспорва от нея. От приетото по делото заключение на СТЕ, на което се дава вяра, се установява, че имотът е топлоснабден.

Следователно, установява се облигационната връзка.

Ищецът, като енергийно предприятие – доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Претендираните от ищеца в настоящото производство вземания за доставена и разпределена топлинна енергия до имота на ответницата са за периода 01.05.2022 г. – 30.09.2024 г. Същевременно, ответната страна е ангажирала по делото писмени доказателства – копие от международния си паспорт и писмо-покана от ******г. в превод от ******на ********език, в насока установяване на твърдяното от нея обстоятелство, че не е обитавала имота в периода 10.09.2023 г. – 03.03.2024 г., тъй като е била извън пределите на Република България, поради което и възразява да е потребявала топлинна енергия в този период. В насока установяване на така направеното в писмения отговор възражение ответната страна е направила и искане за разпит на свидетели, като по делото са разпитани лицата М. М. Л и А. П. Х..

От разпита на св. М. Л. се установява, че познава ответницата от ******* години, тъй като са ******. Свидетелката посочва, че живее в ап. ****, а ответницата – в ап. **** на ул. „******“ № **, ет. ***. Знае, че Р. Н. е напускала България през ********** г. и е заминала за ********при ********************. След като се върнала в България, ответницата се обадила на свидетелката. От показанията на св. Л. се установява, че именно от нея инкасаторката за входа е разбрала, че Р. Н. е в чужбина. Установява се, че винаги, когато инкасаторката е ходила на отчет, е питала св. Л. дали ответницата се е върнала. Свидетелката посочва, че не знае дали Н. е предупредила инкасаторката, че заминава. Категорична е обаче, че дори и след като е уведомила инкасаторката за това, че Р. Н. я няма в България, инкасаторката е минавала всеки месец да отчита имота, но не й е казвала как отчита. Сочи, че всички имоти във входа са топлоснабдени и има парно. Свидетелката не пускала парно, но плащала за 3 тръбите, топлината отделно се плащала. Посочва, че когато Р. е тук, не пуска парно, а топла вода има от ТЕЦ-а.

По делото е разпитана и ******* А. Х. в качеството й на свидетел. Същата заявява, че няма спомен дали е била предупредена от ответницата, че последната ще бъде извън страната от септември 2023 г. до април 2024 г. Посочва обаче, че дори и да е била предупредена, е казала на госпожата, че тези неща се уреждат с подаване на писмена декларация в офиса. Св. Х. разяснява, че много клиенти я предупреждават за подобни неща, като нейното задължение, което винаги изпълнявала е, да ги насочи към офиса, за да подадат декларация (която изтичала след определен срок). Такава декларация не се подавала при отчетниците. В периода септември 2023 г. – април 2024 г. Х. работела на две места – основно в Б***********, а на втори трудов договор за една седмица месечно била ************* към фирма „*********“ ЕООД, която имала договорни отношения с „*********“ АД – топлинно счетоводство.

Свидетелката посочва, че познава Р. Н., както и че сравнително рядко е отчитала нейния имот, тъй като последната в 90 процента от случаите подавала самоотчет чрез бележки на вратата. Това било нещо наследено от COVID периода. Свидетелката сочи, че си спомня много добре процесния имот – намирал се на ***********етаж на ул.

„*******“ № *, ап. **. Няма спомен дали съседи около апартамента са й давали информация за Н.. Сочи, че няма навик да приема информация от съседи, освен ако кажат, че е оставен ключ, за да влязат и да отчетат имота. Посочва обаче, че много често е намирала бележки на вратата от Н.. Имало и случаи, при които да отиде да провери имота и да няма такава бележка, при което да не отчете. В такива случаи отразявала „неосигурен достъп“. По принцип св. Х. позвънявала, изчаквала една минута, звъняла втори път, след което оставяла на вратата бележка, на която пише:

„Бяхте посетени от *************“. Понякога ръкописно добавяла датата, на която е посетила имота, като на тези бележки била разпечатана и информация със сайта на фирмата, където клиентите могат да подават самоотчет. Задача на свидетелката била да остави тази бележка на вратата на клиента и в рамките на отчетния период да подаде отчетна карта. След това клиентът имал на разположение няколко дни да подаде самоотчет в сайта на „********“. Посочва, че преди отчет пред входа на блока се поставяла информация чрез съобщения, които били стандартни, предварително разпечатани. За конкретния период посочва, че е било задължително да има поставено такова съобщение. Свидетелката заявява, че не си спомня конкретно телефонно обаждане от ответницата, при което последната да я е уведомила, че ще бъде в ******* ***месеца. Сигурна е обаче, че дори и да е имало такова, то Х. й е отговорила да се отнесе към офиса. Сочи, че извънредно много клиенти й се обаждат по телефона, за да уточняват. Свидетелката посочва, че в случая дори и да е била оставена бележка на вратата на имота, че ответницата я няма *****месеца, то такава бележка няма да има никаква стойност и не би следвало да я взима предвид.

4

Показанията на разпитаните по делото свидетели се кредитират, доколкото отразяват преките им впечатления и възприятия, а поднесената от тях информация е съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Между показанията липсват съществени противоречия, тъй като св. Х. не заявява да не е уведомена от съседката за отсъствието на Р. Н., а заявява, че не си спомня.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не дължи заплащане на стойност за топлинна енергия, тъй като в посочения от нея период от *******г. до ********г. не е била в Република България и не е обитавала имота. В тази връзка следва да се посочи, че дори лицето да не живее на адреса и имотът да е необитаван през процесния имот, то собственикът продължава да има качеството потребител на топлинна енергия и да дължи заплащане на същата. Единственото изключение е, ако със съгласието на собственика, трето лице подаде заявление за откриване на партида на негово име. Настоящият случай обаче не е такъв – по делото не са изложени твърдения, нито са представени доказателства в тази насока.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия. В тази насока са разясненията, дадени в Тълкувателно решение по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.