Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7712 от 30.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20191/2024
Вид
Решение № 7712
Подписан
30.04.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, 6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7712 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110120191 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника И. Х. К. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 4557/08.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4788/2023 г. по описа на СРС, 119 с-в,, а именно: 444.26 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ****, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда /30.01.2023 г./ до изплащане на вземането; 58.10 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.; 39.77 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаването на заявлението в съда /30.01.2023 г./ до изплащане на вземането, както и 7.17 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия. Сочи, че в изпълнение на съществуващото между страните облигационно правоотношение е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, 1 като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Х. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва доставянето на топлинна енергия в недвижимия имот, както сочи, че имотът е бил необитаем и в същия не са монтирани отоплителни тела. В условията на евентуалност оспорва в имота реално да е доставена топлинна енергия в твърдения от ищеца обем. Оспорва изправността на измервателните уреди и надлежното им отчитане. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулатвино съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия, тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, възникнало на соченото правно основание, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото договор за доброволна делба /л. 13 и сл./, сключен на 23.02.2001 г., и удостоверение от Столична община за идентичност на наименованията на улици, че процесният имот е поставен в дял на ответника И. К..

2

С оглед на това, при липса на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно ответникът.

Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът - като собственик на топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника не са начислявани суми за потребена топлинна енергия за отопление, като в имота има 4 броя затапени отоплителни тела. Няма начислявана такса мощност, няма начислявана енергия за битово горещо водоснабдяване, като показанията на уредите са нула.

3

Единствената начислена от ищеца стойност на потребена топлинна енергия е тази, отдадена от сградната инсталация, по отношение на която вещото лице сочи, че е определена в съответствие с нормативната уредба и е на стойност 444.27 лева за исковия период, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан по размер.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява /л. 31/, че за исковия период от начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 39.77 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на това, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.01.2023 г., погасени по давност са всички вземания на ищеца, падежирали 3 години преди нейното подаване – т.е. тези за периода от 05.2019 г. до м. 11. 2019 г.

Предвид горното, направеното възражение за явява частично основателно, като искът за периода от 05.2019 г. до м.11.2019 г. и за стойността от 13.26 лева /съгласно заключението по СТЕ/ следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

За останалата част от исковия период – м.12.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 431.00 лева – искът се явява непогасен по давност и подлежи на уважаване.

4

По отношение на възражение за погасяване по давност на претенцията за дялово разпределение, същото се явява неоснователно по изложените погоре съображения, доколкото най-ранно претендирания от ищеца период е този за м.12.2019 г.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за потребена топлинна енергия:

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.